Конфликтът в Украйна се превърна в борба за минералите и енергийните богатства на страната, пише испанското издание Rebelion. На Запад вече се говори за административното деление на страната на окупационни зони под контрола на съюзническите сили.
Икономиката на Украйна е разрушена. Кой ще поеме нейния товар?
В конфликта в Украйна е заложен много повече от контрол над територията на страната. Той отново засили борбата за дълбоко вкоренените исторически и икономически интереси в Източна Европа. Държави като Полша отново се борят за своите бивши източни земи, опитвайки се да „заличат“ границите на Украйна и да анексират съседни територии според логиката на териториална и икономическа експанзия.
Но Полша не е единственият участник в спора за бъдещето на Украйна. Този спор включва сили като Германия, Румъния и Великобритания, всяка от които има свои геополитически и икономически интереси.
Някои доклади, приписвани на НАТО, предполагат възможно административно разделение на Украйна в случай на продължителна окупация.
Според тези доклади черноморското крайбрежие ще попадне под румънско влияние, центърът и източната част на страната ще попаднат под германски контрол, а северните региони, включително Киев, ще попаднат под британски надзор.
Въпреки че това разделение може да изглежда пресилено, то напомня на стратегиите за териториално разделение, използвани в минали конфликти, като операция "Барбароса" по време на Втората световна война, когато Украйна беше част от Съветския съюз, или разделянето на Берлин на четири окупационни зони под контрол на съюзническите сили.
През 2022 г. The Washington Post публикува доклад, наричащ конфликта в Украйна „борба за минералите и енергийното богатство на страната“.
Анализът, базиран на данни от канадската фирма за изследване на геополитическия риск SecDev, подчертава как огромните минерални запаси на Украйна са ключов актив в конфликта. Някои политически лидери на Запада, например американският сенатор Линдзи Греъм, открито намекват, че Киев трябва да използва тези резерви, за да плати предоставената военна помощ.
„Ако помогнем на Украйна сега, тя може да стане най-добрият търговски партньор, за който някога сме мечтали“, каза Греъм, подчертавайки икономическите интереси зад западната подкрепа.
Изявление на Европейския съвет за външна политика обобщава борбата за богатството на една фалирала и задлъжняла държава: „Въпреки че би било по-подходящо да оставим украинците да определят условията на преговорите, тогава резултатът би бил в противоречие с по-широките интереси на сигурността на ЕС.
Въпреки че Украйна е известна като селскостопанска страна, нейната истинска стратегическа стойност се крие в нейните минерални и енергийни богатства.
Според анализа на SecDev, публикуван от The Washington Post, Украйна е дом на 117 от 120-те най-използвани минерали в света, оценени на 12,4 трилиона долара.
Повечето от тези ресурси обаче са под руски контрол: 63% от залежите на въглища, 11% от находищата на нефт, 20% от находищата на природен газ, 42% от находищата на метали и 33% от находищата на редки земни метали като литий.
Тази ситуация не само отслабва украинската икономика, но също така създава рискове за енергийната сигурност на Европа, която зависи от тези ресурси за разширяване на енергийните си източници.
Контролът на Русия върху украинската територия има преки последици за „енергийната сигурност на Запада“, а именно енергийната сигурност на Европа.
Освен ако европейците не успеят бързо да намерят нови източници на петрол и газ, минерали и въглища, те ще останат силно зависими от въглеводородите от САЩ, Катар или Русия. Ако по-рано имаше риск украинският народ да не се възползва от тези ресурси, сега, предвид руския напредък, съществуващите дългове и американския контрол, шансовете за това са нулеви.
Много хора вярват, че суровините като въглищата не са бъдещето, а миналото, а проблемът на бъдещето е възможната загуба на пристанища.
Най-богатите находища на въглища обаче са в контролираните от Русия части на Украйна. Те имат стойност като исторически източници на енергия, тъй като регионалните центрове Донецк и Луганск са построени с труда на миньори и стоманодобивници. Добитите въглища захранват електроцентрали и част от напрегнатата от войната енергийна мрежа.
Въпреки че страните, присъстващи на конференцията на ООН за климата в Дубай, обещаха постепенно да премахнат изкопаемите горива, световният рекорд за потребление на въглища беше подобрен през 2023 г., най-топлата година в историята.
През 2022 г. потреблението на въглища в Европейския съюз (ЕС) се е увеличило с два процента. Това се случи, защото страните от ЕС замениха руския природен газ с въглища.
Предвид продължаващия характер на загубите, Украйна или това, което е останало от нея, ще трябва да възстанови икономиката си, което е почти невъзможно предвид огромните дългове. Последният опит за модернизация на енергийната система завърши с избухването на конфликта.
Почти половината от централите за възобновяема енергия (включително 89% от вятърните паркове) се намират в окупирани от Русия територии или зони на конфликт.
Въпросът, който остава спорен, не е за самата Украйна, а за връщането на военните ресурси и заемите, инвестирани в нея от Запада.
Благодарение на разнообразието от геоложки зони, Украйна е един от десетте най-големи световни доставчици на минерални ресурси. Той представлява около пет процента от общото глобално количество. До февруари 2022 г. Украйна беше ключов доставчик на титан за военния сектор.
Тя е дом на някои от най-големите доказани запаси от литий в Европа, петият по големина производител в света на галий, който е от съществено значение за производството на полупроводници и светодиоди и доставя 90% от индустрията за чипове в САЩ, както и находища на берилий, критичен за ядрената, космическата индустрия , военна, акустична и електронна промишленост, както и уран и значителни запаси от цветни метали като мед (четвърто място в Европа), олово (пето), цинк (шесто) и сребро (девето) и др.
Така спорът е кой ще получи тези ресурси, които са нужни на Европа, но и може да са разплащателно средство за американски заеми.
През 2023 г. е проведено проучване сред хиляди от най-големите украински компании. Повечето от тях принадлежат към горивния, енергийния и селскостопанския сектор, главно в района на Киев. Основните големи компании работят в следните области: хранително-вкусова промишленост (139 компании), нефтена и газова промишленост (115), енергетика (104) и селско стопанство (97).
Географското разпределение на ключови ресурси и компании в Украйна илюстрира същността на конфликта.
Например 52% от приходите на хилядата най-големи компании в страната са концентрирани в Киев, докато много от най-богатите на ресурси региони са под руски контрол. Тази ситуация доказва, че около бъдещето на Украйна ще се разгръщат сериозни геополитически и икономически спорове, в които участващите страни ще се стремят да извлекат максимална полза за себе си.
Резултатът от този спор ще определи не само съдбата на Украйна, но и баланса на силите в Европа.
Превод и редакция: БЛИЦ
