Людмил Рангелов е адвокат с богата практика в българските съдебни зали. В продължение на няколко години бе зам.-председател на Висшия адвокатски съвет. Ползва се с репутацията на доблестен юрист, който ясно и открито изразява позицията си си по различни казуси.
БЛИЦ потърси адвокат Рангелов по горещата тема за избора на нов главен прокурор. Ето как Людмил Рангелов отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
– Адвокат Рангелов, цели 17 години сте работил като следовател. Кандидат за главен прокурор е дългогодишен ръководител на Националното следствие. Познавате ли и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и какви са впечатленията Ви от професионалното му развитие?
– За първи път повече се поинтересувах от господин Сарафов, когато беше избран за ръководител на Националното следствие. Тогава имах резерви как ще го приеме следователската общност, защото той вече имаше кариера като следовател, но тя не беше толкова продължителна, защото знам какви следователи и с какъв опит работят в Националната следствена служба. Но в последствие той се утвърди на поста си и получи авторитет сред колегите си.
По времето, в което г-н Сарафов беше ръководител на Националното следствие, все още имаше мои колеги следователи, които са започнали работа при мен, така да се каже бяха мои ученици. Те бяха доволни от свободата, която имат при решаването на делата.
Поддържам връзка с трима от моите млади колеги следователи и не съм чул от никого от тях да му е било повлиявано. Двама от тях са такива „рогати“ хора, че никой не може да им каже какво да работят.
В интерес на истината това, което беше добро тогава, е че нямаше онзи строго формализиран административен контрол, с който да се държи до минута кога следователите идват на работа и кога си тръгват.
В определен смисъл професията на следователя е творческа. Има моменти, когато си се организирал добре и работиш с желание по даден случай. Но има и моменти, в които трябва да правиш по-технически неща, които не са свързани толкова с мислене, за да се подготвиш за следващия ден.
Наблюдавах работата на Борислав Сарафов и в специализираната прокуратура. Никой не може да спори, че той има професионална кариера, която минава през всички нива. Тръгнал е като следовател, ръководил е специализираната прокуратура, след това е станал заместник главен прокурор, а сега е и.ф. главен прокурор.
Не са много хората с такава дълга и уплътнена от гледна точка на ръководни позиции професионална биография в съдебната власт.
– Вече сте от другата страна на съдебния процес – адвокат с дългогодишен опит. Забелязвате ли някаква разлика в прокуратурата сега – по времето на Сарафов, и преди той да застане начело, макар и временно?
– На това ниво, на което аз работя в съдебната зала, мога да кажа, че навремето имаше по-голяма ожесточеност по отношение на непременното настояване на прокуратурата да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на всяко обвинено лице, включително и на тези с чисто съдебно минало, които не са изправени пред закона за тежки умишлени престъпления.
Мисля че сега в това отношение има известна толерантност към лица, които са с чисто съдебно минало и не са извършили насилнически престъпления.
За извършителите на насилнически престъпления, които причиняват телесни повреди и емоционално-психически поражения върху личността, е обяснимо, че трябва да бъдат изолирани за известен период от обществото, за да осмислят деянията си. Но за други престъпления, като например „стопанските“, това не се налага.
Аз като адвокат работя спокойно с прокуратурата.
– Ваши колеги адвокати „скочиха“ срещу номинацията на Борислав Сарафов за главен прокурор, когато трима от ВСС я издигнаха, но като че ли преди това нямаха проблем с това той да ръководи прокуратурата. Как си обяснявате този катарзис?
– Действително нямаше такава остра реакция, когато г-н Сарафов беше определен за временно изпълняващ функциите на главен прокурор. Може би хората, които сега протестират по-енергично са очаквали онова състояние, в което Сарафов да е временно изпълняващ да продължи по-кратко. Вероятно това е така, защото имаше известни очаквания, че в рамките на около 6 месеца ще бъде структуриран нов Висш съдебен съвет, който ще избере друг главен прокурор. Но нещата се развиха по-съвсем друг начин – Народното събрание не можа да избере членове на ВСС от парламентарната квота, не се проведоха избори за професионална квота и сега изведнъж хората, които не харесват г-н Сарафов за главен прокурор се видяха пред перспективата той да остане на поста си през следващите 7 години.
Критиците му изразяват мнение срещу него, но същевременно има закони, които трябва да се спазват! Това са Конституцията и Законът за съдебната власт.
От моя гледна точка мога да кажа, че процедурата за избор на главен прокурор е легитимна.
Според мен недостатъците се съдържат в самия кръг от субекти, които могат да номинират кандидати за главен прокурор, които са много ограничени. Това са министърът на правосъдието и поне трима членове от прокурорската колегия.
Министърът на правосъдието в случая съвсем основателно заяви, че няма да номинира кандидат за главен прокурор, най-малкото защото е член на изпълнителната власт, при това в служебно правителство, което намалява тежестта му в сравнение, ако заемаше същата позиция в редовен кабинет.
Така единствената възможност за номиниране на главен прокурор е на трима членове на прокурорската колегия към ВСС. Те упражниха това свое право и спазиха закона.
– Борислав Сарафов още при назначаването му за и.ф. главен прокурор обеща деполитизиране на прокуратурата, по-строг контрол над т.нар. „дела на трупчета“ и много други реформи. Кои са елементите от концепцията му, които Ви правят най-силно впечатление като юрист?
– Под деполитизиране на прокуратурата, аз разбирам елиминиране на всякаква възможност за политически влияния върху държавното обвинение. Това е най-важното!
Ако г-н Сарафов постигне такава независимост на прокуратурата от политиците, това ще е най-голямото му постижение.
При положение, че в неговата концепция за управление залегне независимостта на прокуратурата, то това ще е най-съществената му мисия не само като юрист, но и като гражданин.
Когато прокуратурата работи независимо и според законите резултатите ще са много добри за обществото.
Имам известни резерви по отношение на онази част в концепцията му, в която се говори за намаляване на формализма в съдебния процес. Това може да е здравословно за правораздаването, ако се прави по-умерено.
Формализирането на съдебния процес не е самоцел, а гаранция за по-добро изясняване на всички обстоятелства, които са важни за решаване на едно дело. Не бива наказателният процес да се превръща в един инструмент, който е удобен само на прокуратурата, защото в него има и други страни.
Аз се надявам, че г-н Сарафов ще съобрази в концепцията си не само интересите на прокуратурата, но и тези на обществото, гражданите и обвиняемите, за да се постигне баланс.
– От десетилетия се води битка по оста съд – прокуратура. На какво се дължи това разделение в магистратската гилдия?
– Това не е битка между всички съдии и прокуратурата, и не е битка между всички прокурори и съдии. Има разлика между политическите влияния, които се упражняват върху прокуратурата и политическите влияния, които се упражняват върху съда. Те идват от политици с различни възгледи и властови амбиции.
Основно това противопоставяне се дължи на противоположни по разбирания политически влияния, които се реализират по някакви начини, включително с рискове за кариерното развитие на този или онзи магистрат.
Дебатира се усилено за съдебна реформа. Последната обаче катастрофира в КС и се оказа, че фиксацията върху прокуратурата според конституционните съдии е вредна за системата и е противоконституционна.
– Как си представяте една реална реформа в правосъдието, така че и съд, и прокуратура, а и вие адвокатите, да можете да работите по-нормално, и в крайна сметка да постигате и повече справедливост за хората, за да повярват в правосъдието?
Всичко минава през независимост и компетентност на магистратите и от двете страни.
Специално по отношение на прокуратурата – още от самото начало, когато се обсъждаха промените в Конституцията, все още продължавам да смятам, че общият надзор за законност трябва да остане в държавното обвинение.
Все трябва да има една институция, която да упражнява този общ надзор за законност, който е много важен за спазване на правилата в обществото. Тази възможност съчетана с независимост и компетентност прави прокуратурата много по-ефективна и полезна за гражданите.
Същото се отнася и за магистратите, ако те не са подложени на политическо влияние и натиск и бъдат оставени да работят независимо, като паралелно с това са подготвени, то техния авторитет веднага ще се вдигне заедно с този на системата на правораздаването.
За нас адвокатите това е необходимо, защото ние работим със закона и доказателствата, и ако между тях се намесят зависимости, то нашата дейност ще загуби ефективността си.
Затова ние сме заинтересовани от подготвена и независима магистратура.
Чувам, че се готви протест срещу избора на главен прокурор в петък, но според мен той е неправилно адресиран.
Протестът не трябва да бъде адресиран към Сарафов, а към депутатите от Народното събрание, които не си свършиха работата по избора на нов Висш съдебен съвет.
Сарафов е следствието, а причината за сегашната ситуация е на друго място. Не е рационално да протестираш срещу следствието, рационално е да протестираш срещу причината.
Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
Снимки Автора