Пенсиите и заплатите на работещите в държавната и общинската администрации да бъдат замразени с бюджета за 2025 г. За това призовават от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в декларация срещу неконтролираното нарастване на бюджетните разходи и на бюджетния дефицит, пише "Труд".
Представителите на бизнеса призовават бъдещите народни представители в 51-ото Народно събрание на България и правителството (редовно или служебно) да проявят фискална дисциплина и да предприемат мерки за овладяване на растящия бюджетен дефицит.
Сред исканията са съкращения на 20% от заетите в публичния сектор, както и замразяване на разходите за сектор “Отбрана и сигурност” на и без това свръхвисокото им равнище и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), и като възможности на страната.
Повод за тази декларация са думи на министъра на финансите Людмила Петкова от преди няколко дни. Тя обясни, че на Консултативния съвет за национална сигурност при президента е поставен въпроса за увеличение на разходите за “Отбрана и сигурност” до 2,5% от брутния вътрешен продукт.
Министър Петкова поиска с представители на партиите да бъдат обсъдени приходни и разходни мерки в бюджета за 2025 г., така че бюджетният дефицит да бъде до 3 на сто от БВП на страната. От думите й стана ясно, че решение може да бъде намерено, но дали ще бъдат увеличени данъците и как да бъдат разпределени парите в бюджета трябва да решат депутатите.
Притеснителни данни
От АИКБ изразява дълбока загриженост относно състоянието на публичните финанси в страната.
Според представената информация преди дни от вицепремиера и министър на финансите Людмила Петкова, във връзка с бюджетната процедура за 2025 г., се очаква значително увеличение на бюджетните разходите, особено в сферите на възнагражденията на работещите в публичния сектор и на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите.
През последните три години има голям ръст на бюджетните разходи за персонал, които от 14,6 млрд. лв. за 2022 г. се планира да достигнат 18 млрд. лв. през 2024 г. Това е увеличение с над 23%. Още по-голямо е увеличението на социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсии.
Тези разходи нарастват от 25,7 млрд. лв. за 2022 г. до очаквани 34,9 млрд. лв. за 2024 г., което представлява ръст от близо 36%.
Особено тревожен е фактът, че тези увеличения се реализират в контекста на сравнително умерена инфлация, но при продължаващ спад на индустриалното производство, посочват от АИКБ.
Ръстът на разходите поражда сериозни въпроси относно устойчивостта на публичните финанси и потенциалното въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика, допълват от работодателската организация.
Увеличението на бюджетните разходите значително изпреварва ръста на приходите. Разчетите показват, че ако не бъдат набелязани мерки, през 2025 г. бюджетният дефицит ще нарасне с 11,9 млрд. лв., над планирания дефицит за 2024 г. от 6,2 млрд. лв. Това представлява потенциален бюджетен дефицит от 18,1 млрд. лв. за следващата година, или близо 9% от БВП.
Същевременно министърът на финансите заяви, че ще бъде представен бюджет за 2025 г. с дефицит до 3%, каквото е изискването за влизането ни в еврозоната. Въпросът е какви мерки да бъдат предприети, за да бъде постигнат този дефицит.
Наложителна е незабавна ревизия на бюджетните приоритети и въвеждане на строги мерки за фискална консолидация, за да се предотврати потенциална финансова и икономическа криза с тежки последици за бизнеса и обществото, заявяват от АИКБ.
Остро се противопоставяме на всякакви опити за запушване на дупки в бюджета, причинени от безотговорно харчене на пари, с вдигане на данъци за хората и предприятията, допълват от работодателската организация.