Владимир Путин е създал идеален паралелен свят за себе си, в който той вече не е грозният изгнаник, пратен на заточение от себеподобните си. Затрупвайки го със санкции, изключвайки го от всички големи световни срещи, издавайки му международна заповед за арест, което на теория му пречи да пътува в чужбина, Западът смяташе, че го е изхвърлил от световната сцена, без да успее да отслаби неговата власт в Русия.
И в продължение на три дни в Казан Владимир Путин оферира една явна демонстрация на провала на западната политика на икономически санкции и дипломатическа изолация, насочена срещу страната му след агресията на руските войски в Украйна през февруари 2022 г., пише “Льо Фигаро”.
Путин няма да може да отиде на Г-20 в Бразилия през ноември. Ама за него това няма значение! Светът от БРИКС дойде при него в Русия за среща на върха, където той беше церемониалмайстор, заобиколен от около двадесет световни лидери, предава “Труд”.
“Новият цар” се появи със своя “всеотдаен партньор” – китайският президент Си Цзинпин, с индийския премиер Нарендра Моди, турския министър-председател Реджеп Ердоган, с южноафриканския президент Сирил Рамафоса. Или с венецуелеца Николас Мадуро и новия ирански президент Масуд Пезешкиан, чиито страни вече са твърдо в антизападния лагер. Но за капак и с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който се чудeше защо е попаднал в тази засада!
Най-сигурният партньор
Китай – неговият основен азиатски партньор, му предоставя решаваща икономическа подкрепа, за да се справи със западните санкции, а Индия е критикувана от Запада за купуването на големи количества руски петрол от 2022 г. насам.
Изправена пред западни икономически санкции и с нейните основни банки, изключени от международната платежна платформа “Swift”, Русия се надяваше да убеди БРИКС да въведе алтернативна система, за да се противопостави на хегемонията на долара. Но тази среща на върха имаше за цел главно да насърчи амбицията на Кремъл да се конкурира със западната “хегемония”.
В тази връзка Владимир Путин увери многократно, че “тече формирането на многополюсен свят”. Москва обещава да изгради “по-справедлив световен ред” и да установи “отношения, основани на международното право, а не на правилата, установени от определени страни, по-специално Съединените щати”… Връх на цинизма, след като Русия напада своите съседи от 2008 г. насам, анексира техните територии в нарушение на международното право – първо в Грузия, след това в Украйна.
И срещата на върха се състоя, докато Русия завоюваше нови военни позиции в Украйна, изграждайки тесни съюзи с най-големите противници или конкуренти на Съединените щати – Китай, Иран, Северна Корея.
А тъй като Путин е все по-убеден в победата си, след като силите му напредват в Източна Украйна, от срещата на върха се очакваше да изпрати към света посланието, че Русия отново се е превърнала в мощен глобален играч с много приятели, въпреки нахлуването в нейния съсед и последвалите повече от две години усилия да я изолират от световната сцена. Залогът се изплати.
Западът е изправен пред проблем
Лоши новини за западняците! След като видяха, че Украйна по чудо издържа срещу настъплението на руските сили, въпреки че очакваха страната да се разпадне за 72 часа, те повярваха, че западните оръжия ще дадат на Украйна достатъчно предимство на бойното поле, за да блокират руската офанзива. И че в крайна сметка притиснат в ъгъла, Путин ще се обърне към Запада в търсене на изход от една разрушителна война. Грешка!
След епизода на похода срещу Москва, предвождан от Евгений Пригожин, властта на новия цар върху страната му днес изглежда по-солидна от всякога. Нейната икономика се адаптира към войната и все по-тесните партньорства със Северна Корея, Китай и Иран є позволяват да бъде добре снабдена с оръжия, технологии и дори, изглежда, тази информация вече е потвърдена, със севернокорейски войски. Така Киев се озова в капана на война на изтощение срещу враг, по-силен от него и по-решителен от неговите западни съюзници.
От негова страна Западът никога не е давал на Украйна средствата, за да спечели, поддавайки се на атомния шантаж на Путин и поради страх от вътрешни трусове в Русия и разпиляване на нейния ядрен арсенал. И сега Западът е изправен пред перспективата на бедни години с все по-скъпи дарения и военна помощ за Украйна. Ето защо САЩ вече са изкушени да тласнат Киев към компромис, като отстъпи територия на Русия в замяна на по-силни гаранции за сигурност и евентуално членство в Европейския съюз.
Но Владимир Путин няма да предложи лесен изход. Усещайки умората на Запада и слабостта на Украйна, той ще поиска висока цена за един несигурен и временен мир. Неговите териториални претенции вероятно ще бъдат значими, макар и само за да обяви пред всички, които му вярват в неговата собствена страна и по света, че той е нанесъл съкрушително поражение на “колективния Запад”.
БРИКС – инструментът на победата на Путин
Поради тази причина БРИКС е ключов инструмент за “победата” на Владимир Путин в Украйна и за плана му да премахне западното световно господство, особено това на Съединените щати, както и да унищожи силата на американския долар. Със Си Цзинпин господарят на Кремъл иска да покаже на “глобалния юг”, че Западът сега е сведен до световно малцинство.
И двамата желаят да превърнат БРИКС в символ на упадъка на американския престиж. Китай гледа на групата БРИКС като на противотежест на предвождания от САЩ глобален ред и би желал броя на членовете є да се увеличава колкото е възможно по-бързо.
“Трябва да държим вратата отворена за нови членове, за да дадем повече сила и динамика на развитието на БРИКС”, заяви китайският външен министър Ван И пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, като подчерта, че групата ще допринесе за установяването на “равен и подреден многополюсен свят, който да бъде по-благоприятен за Юга”.
Призивите на Пекин и Москва намират известен отзвук. Много страни са разочаровани от катастрофалните провали на САЩ, като войната в Ирак, изтеглянето от Афганистан, световната финансова криза от 2008 г. и, напоследък, от “двойните стандарти”, в които те обвиняват западняците за конфликта в Близкия изток.
Тези страни, които са отдавна изстинали за модела на либералните демокрации, правят залози и търсят нови партньорства в преследването на националните си интереси, като за момента запазват традиционните си съюзи. И Владимир Путин твърди, че повече от тридесет държави са изкушени от обща авантюра с БРИКС… Сред тях е и Северна Корея – държавата парий, чието привличане рискува да опетни трайно имиджа на БРИКС, превръщайки групата в “клуб на бандитите”.
Какво ще реши Западът?
Но ако Китай, Русия и Иран залагат все повече и повече на агресивния антизападен подход, те рискуват да отблъснат все още многобройните в момента страни, които не желаят да избират между Запада и неговите противници.
Освен ако Западът не предпочете да свали гарда пред Владимир Путин, като му предложи на тепсия победа в Украйна и той се окичи с ореола на герой. Но по този начин Западът рискува да ускори собствения си упадък и да предизвика сътресения в световния ред.
Защото как ще можем да предотвратим поредицата след това от териториални конфликти по целия свят, утвърждаваща като меродавно посланието, че силата е закон, а не международно право?
Руският опозиционен лидер Владимир Кара-Мурза отправи неотдавна ново предупреждение: “Не може да се позволи на Владимир Путин да спечели войната в Украйна. Не може да му бъде позволено да излезе от тази война, спасявайки имиджа си. Той няма да спре, докато ние не го спрем, и трябва да бъде спрян сега!”.
Дали западняците ще успеят да излязат от обзелата ги слепота, преди да е станало твърде късно? Вече изглежда, че волята им да го направят се разпада. А след американските избори те вероятно няма да имат и средствата да го сторят.