Концепцията за развитието на прокуратурата до 2032-а година на кандидата за главен обвинител Борислав Сарафов е публикувана на сайта на Висшия съдебен съвет. Дългоочакваният документ е ключов момент от процедурата и разкрива визията на и.ф. главен прокурор не просто за бъдещето на прокуратурата и следствието, но и за развитието на наказателната политика у нас.
На 46 страници Сарафов дава оценка на състоянието на съдебната система, разкрива личните си мотиви да приеме номинацията за главен прокурор и предлага радикална реформа на наказателното правосъдие. Документът, макар и изпълнен с юридическа терминология, е написан на разбираем език и ясно проличава, че е дело на човек, който познава проблематиката от първо лице, пише "Епицентър".
Тепърва юридическата общност ще анализира идеите на Борислав Сарафов, но всеки вникнал в детайлите ще трябва да признае, че концепцията показва високото професионално ниво на кандидата за следващ обвинител №1.
И най-големите критици на Сарафов не могат да отрекат, че той има знанията, визията, а очевидно и волята не просто да промени държавното обвинение, но и да работи за радикална реформа на правосъдието.
За промяна, каквато обществото отдавна очаква, и няма нищо общо с дребнавите интриги и изкуствени скандали, чието генериране отдавна е в тежест на българските магистрати.
Върнах прокуратурата в руслото на нормалността и професионализма
Сарафов влиза в процедурата за главен прокурор със самочувствието на магистрат с 30-годишен стаж. Не малка част от него е преминала на ръководни позиции, което му дава възможност да познава проблемите и най-вече да ги реши. Сарафов не спестява критиките си към своя предшественик като подчертава, че кризата в прокуратурата от първата половина на 2023-та година е сред причините, довели до „ненужни и дори погрешни промени в Конституцията“.
„Не можем да съдим хората, че загубиха доверието си в нас. Това се е случвало и преди и са били необходими огромни усилия доверието да бъде върнато, поне частично. В такава ситуация преди година и половина ми бе възложено да върна прокуратурата в руслото на нормалността и професионализма“, мотивира кандидатирането си за главен прокурор Борислав Сарафов. Той декларира, че държи да работи в синхрон с всички държавни институции.
Следва анализ на състоянието на прокуратурата. Става ясно, че у нас в момента има действащи 1550 прокурори и 459 следователи. Според оценката на и.ф. главен прокурор това е достатъчно, макар да са налице 275 незаети щатни бройки за магистрати.
„Статистическите данни показват увеличение на преписките и досъдебните производства, по които работят прокурорите, както и устойчива тенденция на внесени обвинителни актове и осъдени лица с влязъл в сила съдебен акт. Средно около 2% е делът на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт, което говори за високо качество в нашата работа“, пише Сарафов и обръща внимание на доброто взаимодействие с партньорските служби. Не трябва да се забравя, че Сарафов два пъти е награждаван от директорите на американското федерално бюро за разследване – Робърт Мълър и Кристофър Рей. Като последната награда БориславСарафов получи само преди половин година при посещение във Вашингтон.
Прокуратурата не носи вина – вина носи съответният прокурор или следовател
Сарафов обръща много сериозно внимание на отчетността и отговорността на прокуратурата. Идеите му може да се окачествят като силно прогресивни, някой може да ги приеме дори за радикални.
Като кандидат за главен обвинител той предлага три вида отчетност на държавното обвинение – пред прокурорската колегия на ВСС, пред парламента, където трябва да има реални дискусии по проблематиката и трето, но и най-важно – пред обществото.
„Нямам намерение да ставам говорител на прокуратурата. Аз върнах практиката основната тежест на медийната комуникация да падне върху административните ръководители и говорителите на отделните прокуратури. Именно те трябва да обясняват какво правим, как работим, какви затруднения срещаме и какви успехи постигаме“, посочва Сарафов.
Визията на и.ф. главен обвинител за отговорността на магистратите е новаторска. „Несправедливо е отговорността да се деперсонализира и да се носи от цялата институция. Не бива стотиците компетентни и честни прокурори и следователи да носят отговорност за един или друг свой колега, проявил непрофесионализъм, немарливост или бездушие. Прокуратурата не носи вина – вина носи съответният прокурор или следовател. Когато един лекар допусне лекарска грешка, никой не обвинява за нея цялото лекарско съсловие. Кой знае защо, при прокуратурата е иначе. Категорично и твърдо ще защитя всеки един несправедливо публично обруган магистрат, но също така няма да се поколебая да потърся отговорност, ако са налице нарушения“, посочва още в концепцията си Борислав Сарафов. Изразява желание да даде повече свобода на прокурорите по места, но и предупреждава: „няма да допусна никакви наченки на феодализация в работата на прокуратурата“. От написаното се разбира, че на новосъздадения във Върховната прокуратура отдел „Инспекторат“ Сарафов ще разчита за осъществяване на контрол над прокурори и следователи.
Вещите лица – в Национално бюро при МП
Сериозно внимание кандидатът обръща на необходимостта от мерки за намаляване на забавените разследвания, където като ключов е очертан проблемът с вещите лица.
„Наложително е да се регулира по изцяло нов начин организацията на работата на вещите лица. Дейността им трябва да бъде обединена в един център с регионални структури или звена, като конкретната административна форма е обект на дискусия с представители на останалите власти“, смята Сарафов и предлага, например, към Министерство на правосъдието да се създаде Национално бюро за съдебни експертизи, което да има и регионални звена.
„Особено остър е проблемът с вещите лица в областта на съдебната медицина, авто-техническите експертизи, финансово-икономическата област, компютърно-техническите науки и др. Ключов е проблемът и със средствата за заплащане труда на вещите лица, които очевидно са недостатъчни, за да привлекат качествени специалисти към тази дейност“, констатира Борислав Сарафов и предлага възможно решение – да се ангажира и академичната общност, като чрез промяна в Закона за висшето образование на факултетните съвети да бъде възложено да оказват съдействие, да предоставят становища, консултации, както и да подпомагат процеса по осигуряването на вещи лица със съответната специалност за нуждите на органите на разследване и на съдебните органи, когато такова е изискано от тях.
Истинска съдебна реформа
Сърцевината на концепцията на Сарафов несъмнено е визията му за съдебна реформа, с изричното уточнение: „кадрова смяна на когото и да било в съдебната система не е съдебна реформа. Съдебна реформа е промяна в средствата, оръжията, ресурсите за работа на прокуратурата, в оптимизиране на организацията на дейността ѝ“. Като дългогодишен магистрат Борислав Сарафов подчертава, че системата има остра потребност от реформа – „реална, разумна и съобразена с времето и с очакваните от обществото резултати“. Нещо повече – ангажира се да работи тя да се провежда от практикуващи магистрати, а не само от политици, „или само от теоретици, невлизали в съдебна зала“.
Сарафов предлага разследващите да могат да ползват данни от електронни съобщения при по-широк кръг престъпления, а не както е в момента само при тежки умишлени. Обявява се и за отпадане на задължението на прокурорите да мотивират подробно всяко свое постановление, с което отказват да се образува досъдебно производство, което ще премахне излишната бюрокрация.
Предлага се да се премахне т.нар. институт на „поемните лица“, който е взаимстван от съветската правна система и да се разшири възможността за ползване на видеоконферентна връзка при провеждане на разпити.
И.ф. главен прокурор дава и други идеи, които да осигурят по-бърз наказателен процес – отпадане предявяването на разследването в първоначалната фаза на производството и промяна на съдържанието на обвинителния акт, който у нас е изключително усложнен заради стари законови разпоредби. Сарафов демонстрира приемственост и предлага да се възприеме една идея още от времето на главния прокурор проф. Борис Велчев – делението на деянията на простъпки и престъпления в Наказателния кодекс. Внимание е отделено и на необходимостта от запазване и усъвършенстване на механизма за конфискация на автомобилите на употребили алкохол и наркотици шофьори. В концепцията си Сарафов напомня, че действащият Наказателен кодекс е от 1968 г. и макар и често променян, нуждата от изцяло нов е ключов въпрос.
Следствието – по модела на ФБР
Като дългогодишен ръководител на Национална следствена служба напълно естествено Борислав Сарафов предлага промяна на модела на функциониране на следствието. Визията на кандидата е да се обособи единна следствена служба, която да има регионални звена, които към момента са към окръжните прокуратури. Това в голяма степен би направило националното следствие структура наподобяваща американското ФБР. Още повече, че Сарафов алармира за необходимостта от спешна законодателна промяна, която да позволи дела, които в момента се възлагат на Комисията за противодействие на корупцията, да може да се възлагат на следователи.
„Към момента досъдебните производства в КПК са огромен брой спрямо крайно ограничения кадрови потенциал на тази комисия, като същевременно делата продължават да се увеличават като брой, респ. да се натрупват“, пише Сарафов и припомня, че „следователите безспорно са най-квалифицираните разследващи и е напълно непонятно защо законодателят реши да ограничи възможността да работят по най-тежките дела за корупция в страната“.
Кандидатът за главен прокурор подчертава необходимостта от активна медийна политика на държавното обвинение, като фокусът се измести от ръководството на институцията към конкретните магистрати, водещи разследванията. „Наблюдаващите прокурори и следователите трябва да поемат своята отговорност и да обясняват, когато е необходимо своята работа, така че прокуратурата да бъде онзи достоверен източник на информация, на когото гражданите имат безусловно доверие“, пише Сарафов.
Като кандидат за следващ главен прокурор Борислав Сарафов ще защитава концепцията си пред Висшия съдебен съвет на 16 януари, когато Пленумът ще го изслушва и след това би трябвало да гласува неговата номинация. Колкото и да е професионална, визията на Сарафов има една слабост, която на всичко отгоре не е негова – в голяма степен успехът му зависи от законодателя, ерго от политическата класа, чиито представители в 51-ото Народно събрание в неделя ще избираме всички ние.
Би било безкрайно недалновидно, ако заради дребнави политически сметки, бъдещите парламентаристи продължат политиката на противопоставяне и атаки срещу прокуратурата, вместо да се вгледат в тези 46 страници, предложени им от професионалист, който очевидно познава проблемите, а и както сам отбелязва – готов е да работи за тяхното решаване заедно с колегите си. Това, че Сарафов ще разчита на прокурорите и следователите, а и на останалите власти, присъства неизменно в целия материал.
Защото само добрият управленец знае, че в демокрацията никоя институция не е сама за себе си. Хубаво е, че на фона на атаките в последните две седмици от номинирането му насам, по всичко изглежда Борислав Сарафов е запазил своя оптимизъм.
Това си личи и от финалните щрихи в концепцията: „Бих искал след тези 7 години (Б.р. мандатът на гл.прокурор) темата за реформи в прокуратурата да бъде забравена. Това ще бъде доказателство, че съм имал успешен мандат.“
Вижте Концепцията ТУК