Броени дни преди концерта за 80-годишнината на Кирил Маричков Валди Тотев заедно със съпругата си Дими Димитрова – дуо "Вал-Ди", и местната рок група "Гимназистите" изнесоха концерт в театъра в Смолян за празника на града и 112 години от Освобождението на Родопите и Балканската война.
Популярният рок изпълнител и композитор Валди Тотев е внук на легендарния полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите от петвековно османско владичество.
Той сподели спомените си за своя дядо и отишлия си трагично Кирил Маричков.
Ето какво каза Валди Тотев в интервю за "Марица”:
– Направихте концерт със съпругата си за празника на Смолян малко преди големия концерт в памет на Кирил Маричков.
Какво е чувството да сте свързани с такива личности като дядо Ви – най-големия герой за Освобождението на Родопите, полк. Владимир Серафимов, и Кирил Маричков, с когото реално цял живот сте в „Щурците“?
– Родово съм свързан с полк. Серафимов, дядо ми е, родил съм се 91 години след него. Идваме на кръгли годишнини от паметните събития на 21 октомври 1912 г. (Тогава 21. Средногорски полк, предвождан от полк. Серафимов, овладява горното поречие на Арда, което довежда до пълното освобождаване на Родопите от османско иго.
В чест на тези събития през 1934 г. селото е прекръстено на Полковник Серафимово, а една от височините, около които се води битката, е наречена връх Средногорец – Родопската Шипка.) Някой път водя и приятели и извън кръглите годишнини. Преди 2 години бяха тук и внуците ми.
Всички бяхме тук за 100-годишнината, тогава беше голям празник и специално доведох президента Петър Стоянов. Това е единственият от политиците, с когото си говорим, нормален.
– Колко внуци имате и знаят ли, че прадядо им е герой?
– Трима са внуците ми. От дъщеря ми внучката е на 24 години.
Тя е идвала няколко пъти. Знаят. Но човек може да се гордее с нещо, което е постигнал сам. В героизма на моя дядо нямам никакъв пръст. Да, кръстен съм на него. Имах още един братовчед, кръстен на дядо ми.
Преподавател в театрална школа
Той е син на следващата сестра, на най-малката дъщеря, Живка, която живееше в Пловдив. Той почина миналата година в Лос Анджелис. Беше преподавател дълги години там в театралната школа. Казваше се Владимир Черноземски.
Тома Здравков с разтърсваща изповед пред БЛИЦ след загубата на Кирил Маричков
Той беше женен за американка, но не доби американски акцент за всичките тези десетилетия в Америка, запази леко архаичен български говор. Два пъти идва на първите ни турнета на "Щурците" в САЩ през 2000 и 2005 г.
– Какво знаете за дядо Ви от роднините си?
– Дори майка ми е била на 18 години, когато той е починал.
Малко неща знам за него пряко от майка ми и от баба ми Елена – съпругата му. Аз за малко да бъда кръстен на двете баби – Елена и Мария, понеже са очаквали да съм момиче и мислели да се казвам Елма.
Първият ми спомен от идването в Смолян е, когато бях на 6 години, през 1957 г. Тогава всички дъщери на полковника дойдоха. Най-голямата е Райна, най-малката – Лиляна, останалите са майка ми, Живка, Елза и Божана. Брат ми и аз бяхме в делегацията за празника. И дълго пътувахме, то и сега се пътува дълго.
Пристигнахме по тъмно, а лелите и майка ми се притесняваха кой ще ни посрещне, като знаем, че по селата хората си лягат рано. Но целият площад беше пълен, страшно радушно посрещане.
Много вълнуващо, с голяма признателност. Бабите ми целуваха ръка и аз бях малко изненадан, защото съм учен на обратното, аз да целувам ръка на възрастните хора.
Оттогава с брат ми сме почетни граждани на Полковник Серафимово. Две книги ни дадоха с печати на Общината тогава. Едната беше „Баскервилското куче“, какво общо имаше с повода – не знам.
След това сме идвали много пъти, винаги сме много добре посрещнати тук. Моите близки, роднини, лелите ми не бяха хора, които искаха да се покажат, да парадират, скромни хора. Всичките му дъщери са учили в колежи – майка ми във френски колеж в България, едната леля в Брюксел, другата в Женева…
– Идвали ли сте с "Щурците" да изнасяте концерт тук?
– В онова, хубавото време, както го наричат – социализма, което за мен е точно обратното, правихме концерт в Смолян, в спортната зала. След първите акорди публиката наскочи, запалиха всички лампи за по-неутрално настроение.
Изнесохме целия концерт на луминесцентно осветление и на другия ден ни забраниха да правим концерт в Девин.
– В постижението на дядо Ви нямате общо, но в другото постижение – знаковата история на „Щурците“, имате много общо.
– Имам. Много тъжно е това. Кирчо беше казал: На 30-и може мен да ме няма, но ще има концерт. И, слава богу, близките му, всичките, държаха да се направи този концерт.
Сега на 30 октомври, на неговата 80-годишнина, аз ще пея. Това лято го замествах в концерти, след като му оперираха гръбнака. Аз замествам всички от „Фондацията“, без барабаниста.
Кирчо казваше, че съм като един известен немски футболист – Швайнщайгер, който играе на всички постове. Казваше: "Затова те държим резерва, че не знаем кой ще се контузи". Най-трудно ми е да пея гласовете на Дони, когато го няма, но ги пея на фалцет.
– „Щурците“ се нареждат в световната музикална история до групи като „Металика“ и AC/DC с впечатляващите си дълги кариери на сцената.
– На 14 октомври се навършиха точно 48 години от първата ми репетиция с тях през 1976 г. Още малко и златна сватба. Иначе с „Фактор“ свирих от 1971 г. до 1974 г., докато влязох в казармата.
– За Вас какво е усещането за този концерт, който предстои на 30 октомври?
– Така или иначе, щяхме да го правим. По-добре е да го направим, отколкото да не го направим. Иначе щеше да е някак недовършено след тази фатална случка. Няма как да се предвидят такива неща.
– Каква част от живота Ви беше Кирил Маричков?
– Кирчо ми беше началник толкова години.
Капитан на кораба
Кирчо беше капитанът на кораба „Щурците“. Пеци ( Гюзелев) беше боцманът, аз бях винаги юнгата, а Жоро беше баласт. Корабът винаги има нужда и от баласт. Кирчо вършеше цялата работа, няма какво да се лъжем.
Имаше нерви да се бори с всичките идиотщини в тази тогава много идиотска държава. И с всички проблеми, които възникваха не по наша вина. Но това, което той постигна за "Щурците", впоследствие се възползваха от него всички други музиканти, наготово.
Никой не смееше да се опълчи така на шефовете в Концертна дирекция и да им тропне, да им каже: Няма да правим концерти, ако три часа преди това не е дошъл електротехник да пусне тока! Това нещо би трябвало да е нормално, но у нас не е.
Кирил Маричков зловещо дни преди смъртта си: Дръпнах дявола за опашката и…
Кирчо беше като ледоразбивач за всичко. Имаше известна доза лудост в него, която помагаше. Той просто ги плашеше с енергията и категоричността си. Местните управници какво ли си викаха: А, те са дошли, например до Гоце Делчев, и няма да направят концерт, че нямало вода или тоалетните са мръсни! Ще го направят, къде ще ходят! Но не правим концерта, прибираме се в хотела и докато не се оправи, не се изчисти, няма концерт.
– Тръгвали ли сте си заради такива неразбории, без да направите концерт?
– Веднъж си тръгнахме, в Добрич беше, във втория по големина у нас летен театър.
Видяхме, че продават билети, а половината ограда на театъра я няма, открадната. Какви билети продават тогава? Беше след 1990 г. Умивалниците откраднати, разграден двор.
Кирчо се качи на сцената и кракът му потъна – изгнила. И казахме, че няма да правим концерт, и си тръгнахме. Спяхме във Варна. Кметът ни се обади и каза, че много съжалява, но ни кани на празника на площада да направим концерта.
– Смятате ли, че може да се говори за някакъв паралел между характерите на такива личности като полк. Серафимов и този, който имате в "Щурците", особено на Кирил Маричков – бунтарството?
– Човек трябва да го има това – да не се примирява с нещата.
Навремето в Стара Загора – прекрасен град, но нямаше вода. И не можеш да се изкъпем четири дни. И Кирчо вика на рецепцията на хотела: "В този хубав град как може да търпите толкова години да нямате вода!".
И един чичко му каза: "А, вие сте от недоволниците! Аз още като ви видях с дългите коси, и разбрах, че сте от тях. Хората тук с години не се оплакват, вие идвате за три дни и се оплаквате!".
И Кирчо му вика: "Като не се оплакваш, няма да се оправи нищо!". Сега е стотици пъти по-добре от това, което беше тогава. Колкото и да има лоши неща, вярвайте ми, несравнимо по-добре е.
Политиците са идиоти
– Сега сме в навечерието на избори отново. Какво е мнението Ви за сегашните политици?
– Че са идиоти! Не казвам, че всички са идиоти, но очевидно са преобладаващите. Иначе щяха да се разберат за нещо. Това Народно събрание прилича на някаква махленска разправия.
Първо, нямат език, страшно невъзпитани са. Те нямат елементарно възпитание, за да знаят как се води спор. Англичаните казват, че при спор нямаш право да повишаваш глас и на лични нападки.
Кое от тези неща спазват? За да се чуват хората от край до край, трябва да изслушват и тогава да кажат какво мислят. Те не изслушват. Те нямат и намерение да правят каквото и да било.
Аз не съм пропускал да гласувам, само за Желю Желев не съм гласувал, бях на концерт в Осло.
Както казва Кирчо, ако не се оплаквате, нищо няма да стане – от сапуна и кърпите до изборите.
Затова трябва да се гласува, макар че простоватите хора се съюзяват и са повече, а тези, които могат, интелигентните, странят от политиката, за да не нагазят в тези мътни води. От време на време някой интелигентен се появява в политиката, но не издържа.