Преди около 10 години в руската част на Арктика се появи първата дупка, широка стотици метри, която водеше в черна бездна. Дупката беше заобиколена от огромни блокове пръст и лед, което показва мощна експлозия дълбоко под земята.
Но от 2014 г. броят на такива кратери е нараснал до 20, осеяли отдалечените райони на полуостровите Ямал и Гидан в северозападен Сибир. Последната подобна дупка беше открита там през август.
През цялото това време учените не можаха да обяснят процеса на появата на такива празнини във вечната замръзналост. Възникнаха хипотези за сблъсъци с метеорити и дори за посещения на извънземни, пише CNN.
Сега екип от физици, инженери и други експерти казват, че най-накрая са разрешили мистерията на „портите на ада“. Констатациите на екипа показват, че дупките са резултат от причинени от човека промени в климата и специфичната геология на региона.
Гигантски дупки продължават да се появяват в сибирската вечна замръзналост Снимка: Igor Bogoyavlensky
Обикновено се смята, че такива кратери се образуват, когато газове, хванати под повърхността на тундрата, се натрупват под земята, причинявайки образуването на могила на повърхността. Когато налягането отдолу достигне своя максимум, хълмът експлодира и отделя газове, най-често метан.
Но предмет на дебат остана как точно се натрупва налягането и откъде идва газът.
Някои наричат такива фунии почти "бездънни" Снимка: Igor Bogoyavlensky
Авторът на изследването Ана Моргадо, инженер-химик в университета в Кеймбридж, каза, че нейният екип е подходил към проблема като към детективска работа. Първоначално екипът обмисли възможността експлозиите да са причинени от химически реакции, но тази възможност бързо беше отхвърлена.
„Нямахме доказателства, че тези експлозии могат да бъдат свързани по някакъв начин с химическо изгаряне“, казва Моргадо.
Единственият останал вариант беше с физическо налягане, като при пренапомпани гуми. Уликата се крие в сложната геология на това конкретно място в Сибир.
Според учените под земята е скрит огромен слой вечна замръзналост – купчина пръст, камъни и утайки, които се държат от лед. Под това лежи слой от „метанови хидрати“, твърда форма на метан. Между тях има необичайни джобове с дебелина почти метър с много солена вода, която не замръзва.
Затопляща се планета причинява размразяване на горния слой на почвата, което води до проникване на стопена вода през вечната замръзналост в джобове от солени слоеве. Проблемът е, че в джобовете няма достатъчно място за допълнителна вода, така че те се подуват и налягането се увеличава. На повърхността почвата започва да се напуква, причинявайки освобождаване на налягането и увреждайки метановите хидрати. Това е, което в крайна сметка причинява експлозивно освобождаване на газ.
Проучването също така показа, че целият този процес може да продължи десетилетия, докато настъпи експлозия.