Вирусите през есенно-зимният сезон – грип, COVID и още букет от респираторни инфекции. Как да различим всяка една от тях, кога да потърсим лекарска помощ? Отговорите дава д-р Кирил Пеев пред “Фокус”:
– Д-р Пеев, каква е картината пред кабинет “Уши, нос и гърло" в тази част на годината?
– Още с настъпването на есенния сезон, веднага се смени “асортиментът“ в нашата практика. От летните възпаления и стомашно-чревните инфекции, които са типични за лятото, започнаха инфекциите на горните дихателни пътища, с усложнени синузити и възпаления на сливиците, които са типични за есенно-зимния сезон инфекции.
– Характерно за всички тези инфекции е, че те имат горе-долу една и съща симптоматика. Може ли без специализиран тест да се направи разлика от лекар-специалист какъв точно е видът на заболяването?
– В последните седмици основният върлуващ вирус е COVID, който продължава и в момента. Доста от нашите колеги в отделението вече го прекарахме. Той преминава като стандартен катар на горните дихателни пътища, с малко по-нестандартни и по-дълго време протичащи оплаквания: запушен нос, хрема, после се появява болка в гърлото.
Тази болка може да е няколко дни, после да се върне пак към носа, което не е типично по принцип за вирусните възпаления. Те най-често започват от носа и носоглътката - запушен нос, хрема, след това болка в гърлото, кашлица.
При COVID-а нещата малко са поразменени: започва с гърло, после хрема, след това кашлица, отново имаме загуба или влошено обоняние. Много типична е силната отпадналост, болка в мускулите и ставите, но това е индивидуално за всеки човек. В общи линии това са най-характерните признаци, които ни подсказват, че става въпрос за COVID – силна отпадналост, болка в ставите, буквално човек за няколко дни е на легло, но до 10 дни преминава.
– Всички възрастови категории ли засягат новите варианти на COVID и има ли значение дали вече си боледувал?
– По принцип при хората, които са преболедували или са се ваксинирали се забелязва доста по-лека симптоматика, но няма гаранция. Всичко е до голяма степен от моментният имунен статус и състоянието на всеки човек. Имам предвид недоспиване, умора, стрес, лоши хигиенни и нездравословни навици на живот също влошават имунитета и водят до по-тежко протичане на един такъв вирус.
– Във всички случаи ли е необходим прием на антибиотик при лечението на новите подварианти на COVID?
– Категорично не. Обръщам се не само към пациентите, макар че те вече са с ограничени възможности, поради електронните рецепти, но и към колегите, които за всеки случай изписват антибиотик. Не, аз не съм съгласен с този подход.
Аз и съпругата ми в началото на септември изкарахме COVID и двамата не сме пили антибиотик, вирусът преминава. Както има една приказка с хапчета 7 дни, без хапчета за една седмица минава, в кръга на шегата това. За първоначалните симптоми – запушен нос, болки в гърлото, са достатъчни имуностимулиращи вещества, противовъзпалителни и симптоматични за болка и отпушване на носа.
– Всички вкъщи имаме изостанали антибиотици и спокойно можем да си ги "предпишем“ в една такава ситуация. Какъв е вашият съвет?
– Категорично против това, тъй като всеки антибиотик в най-честите случаи има различна бионаличност в различни части на тялото. Тоест, едни антибиотици действат за носа, околоносните кухини, ушите, други антибиотици действат за фаринкса, ларинкса, долни и горни дихателни пътища.
Такъв тип самоизписване на антибиотик може само да увеличи антибиотичната резистентност, но не и да помогне на пациента. Както и недостатъчен прием на антибиотик, примерно: приема три дни антибиотика, на втория ден поотшумяват симптомите и пациентът казва, ами за какво да го пия този антибиотик? Не, напротив, трябва да се допие до съответните дни 5-7-10, в зависимост от заболяването и тежестта на инфекцията, както е изписан.
– Прекратяването на антибиотика, вероятно има по-лоши последствия, отколкото, ако въобще не сме започвали да го пием?
– Абсолютно да. Тъй като това дава информация на бактерията за самия антибиотик, тя се потиска, спира се действието ѝ, но не я унищожава напълно. След това тя променя генетичния си код така, че при следващ прием, този антибиотик да не действа.
– Към този момент имате ли установени вече случаи на грип у нас?
– Не, все още няма или са единични случаи, които още не са хванати от тестовете. Засега всички тестове, които са пускани са с COVID 19.
– Какви са очакванията за новия грипен вирус през този сезон? Кога ще бъде неговият пик?
– По принцип януари, февруари месец се забелязва пик в грипния вирус и неговата заболеваемост. Оплакванията са типичните – обща отпадналост, болки по мускулите, хрема, кашлица.
Ваксиниране е най-добре за рисковите групи, това са основно възрастни хора, хора с наднормено тегло, придружаващи заболявания, диабет, високо кръвно налягане или хронични респираторни заболявания. За тях е строго препоръчително да се направи ваксинацията. За млади хора с правилен начин на живот, може да го прекарат и на крак, без тежка симптоматика.
– Не е тайна, че няма такава ваксина, която да дава 100% гаранция, най-малкото, защото ваксината се разработва на базата на очакванията?
– Ваксината се разработва на базата на заболелите, които са в южното полукълбо през нашия летен сезон, когато там е зима. Тогава при тях естествено се забелязва пик на грипните вируси. Там се отслабва вирусът и се създава ваксината.
– Ако сме се ваксинирали, но след това се разболеем, ваксината може ли да бъде причина за по-тежко протичане на болестта?
– По-скоро, ако се ваксинираме в период, в който не сме здрави или започва някакво възпаление, тогава може да се получи такъв ефект. Но при нормален, здрав човек не очакваме такъв ефект да се получи.
– Лечението отново ли е както при останалите респираторни заболявания, при COVID?
– При грипния вирус имаме разработени продукти, които са с насочено противогрипно действие, те нарушават самото размножаване на вируса. Това са противовирусни продукти и при поява на тези симптоми е добре да се започне такъв продукт в първите 24 часа след появата на симптомите. Тогава може да се стопира развитието на вируса. В по-напреднал етап вече, когато се е развило заболяването като симптоматика, след 48 часа, този тип лекарства имат по-отслабено действие.
– Има ли някаква разлика между начина, по който започваме да се усещаме, когато сме хванали грип, и когато се разболяваме от обикновена настинка?
– При грипния вирус има най-често отпадналост, болки по мускулите, понякога може да бъде на легло човек, да се чувства като “парцал“.
Докато при общата настинка – хрема, драскане по гърлото, леко кашляне.
– При общата настинка какво се случва?
– Човек преохлажда организма си, примерно от промяната на времето – от топло на студено, по този начин отслабва леко имунитетът и вирусите, които са обичайни, примерно риновируси, се проявяват като лека настинка.
Или другия вариант, говорим за бактериалните възпаления, спада имунитетът или от някакъв вирус или от настинка, преумора, недоспиване. Тогава тези бактерии, които нормално населяват устната и носната кухина се проявяват като болестотворни. Те стоят и чакат удобен момент да спадне имунитетът и тогава стават болестотворни, имат патогенно действие.
– Чувала съм съвет, че при първи симптоми не е добре да се прибягва до антибиотик, защото той не влияе на вируса. Ако до три дни оплакванията не отминат, това вече е бактерия, която трябва да се атакува с антибиотик. Вярно ли е?
– Строго индивидуално е за всеки човек. На човек, на който не му минава до няколко дни възпалението и настинката, трябва да отиде на лекар за консултация.
Трябва да се направят изследвания по лабораторните показатели, които дават информация дали става въпрос за вирус, за бактериално възпаление, за тежестта на възпалението. Така че това е редно да бъде преценено от лекар, а не пациентът да си решава дали да приема или да не приема антибиотик.
– Има ли разлика между грипната температура и тази, която е от COVID или от някакъв друг вирус?
Не, не, това е много строго индивидуално за всеки организъм. Има хора, които не вдигат температура. Типично е за възрастните, че е по-изразена локалната симптоматика, тоест, по-силна болка в гърлото, по-силна болка в ухото или тежест в главата, както е при оплаквания от синузит. При децата е по-ясно изразена общата симптоматика – отпадналост, висока температура, но това е строго индивидуално.
Можем да кажем, че има разлика между бактериалната и вирусната температура, но между различните вирусни инфекции няма как да се диференцира това нещо.
– Ако имаме подозрение, че ни атакува грип и вземем антивирусни препарати, но всъщност не става дума за грип. Това може ли да ни навреди?
– Не, не може, но трябва да се приемат повече течности и вода, за да не се натоварват бъбреците и черния дроб от съответния медикамент. Но пак казвам, този тип препарати са актуални в обстановката на грипна епидемия. Когато много хора са се разболели, тогава най-често човек е болен от грип.
– И е добре максимално бързо да се реагира именно с такива препарати?
– Да, да, да.
– Какви са съветите Ви към пациентите, предвид очакваното развитие на грипните вируси?
– Бих препоръчал на пациентите първо здравословен начин на живот, богато разнообразно меню от хранителни вещества, качествен сън, както и спорт, който също помага за имунитета.
При поява на оплаквания, свързани с възпаления на горните дихателни пътища, да се приемат противовъзпалителни за съответните области – за носа, за гърлото. При влошаване на симптоматиката да потърсят лекарска помощ при личния лекар или в извън работно време в неотложното звено, за да се получи по-бързо лечение и оздравяване.
