Положението на национално ниво е такова, че отново поставя същите въпроси, които бяха на дневен ред през последните три години.
Питаме се дали българският политически елит ще намери сили да прояви някаква форма на държавническа мъдрост и отговорност и ще сглоби кабинет?
Толкова много време сме в нестабилна ситуация, че мнозинството от гражданите искат да има някаква предвидимост. Това коментира за "Борба" проф. Тодор Галунов, преподавател по политология във Великотърновския университет.
Той е категоричен, че е ясно, че ако се направи кабинет при тези условия, вероятно той няма да издържи много дълго време. Но трябва да се даде шанс.
Важно е да се даде шанс и на парламентарната ни демокрация, защото това е волята на българските избиратели. В крайна сметка такъв е парламентът, докато някой не оспори изборите и не се докаже, че по някакви причини вотът не е легитимен.
„И щом вотът е признат за законен, трябва да има опит за създаване на кабинет. Още повече че голяма част от партиите имат доста сходни идеи.
Трудно някой би обяснил разликите между ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и някои от формациите, които могат да играят поддържаща роля. Идентични са им позициите по отношение на ЕС, НАТО, конфликта в Украйна…
Така че спокойно може да се формира кабинет тип център-дясно. Вярно е, че имат някои различия по отношение на вътрешната политика, но те не са големи и се коренят в техните кадрови политики.
Често казваме, че са важни политиките, а не хората. Но през последните години нещата се обърнаха и се оказва, че са по-важни хората, които ще правят тези политики. И заради това партиите не могат да се разберат.
Пример за това са прословутите регулатори и партиите не успяха да се договорят за хората, които да управляват тези регулатори“, посочва политологът.
Изборни резултати на конкретните партии
„ГЕРБ постигна очакван резултат. Видимо те са достатъчно силни, за да спечелят първата позиция, и достатъчно слаби, за да не могат да бъдат това, което бяха по-рано. Важно е да осъзнаят, че имат отговорност и право да формират кабинет, но не могат сами.
Трябват им поне още двама съюзника, които малко или много ще ги притискат политически.
ГЕРБ имат това ниво – 65-70 депутати.
Втората политическа сила – „Продължаваме промяната“, с труд поддържа позициите си и показва някаква стабилност. Така е и при „Възраждане“, които видимо не могат да растат, но и не падат под резултата си отпреди.
По-интересна беше ситуацията в двете ДПС-та. Разделени, те се представиха достатъчно успешно, като едното от тях е потенциален партньор в евентуалното ново управление“, изтъква проф. Галунов.
Какво се случи в БСП, където няма голям растеж
Има формално покачване на резултата, но мандатите, увеличени с един примерно, не е успех. Според политическия наблюдател тази коалиционна формула, която се изгради около БСП, трябваше да консолидира формациите, но реално принадената стойност във вид на гласове и проценти е много малка. В крайна сметка ренесансът на лявото не се състоя.
„ИТН показват, че техният звезден политически миг безвъзвратно е отминал. Бъдещето явно им отрежда ролята на малка парламентарна партия, която има своето традиционно парламентарно представителство. Парадоксът е, че ИТН се превръща в една почти неизменна част от едно парламентарното статукво.
Новата формация МЕЧ за мен не е изненада, тъй като гражданите искат да гласуват за нещо по-различно. Традиционните партии не им предлагат достатъчно и политически проекти с говоренето и посланията на МЕЧ имат шанс да се впишат в бъдещата парламентарна конфигурация. Мога да добавя тук и „Величие“, където се забелязва желание да се покаже нещо по-различно.
Ако българският политически елит не направи кабинет, това ще отвори пътя към опити за още по-радикални политически движения и партии.
В същото време е илюзия, че със сформирането на кабинет ще се решат всички проблеми в държавата“, обяснява проф. Тодор Галунов.
Според експерта, за да се излезе от изборната спирала, трябва да се промени отговорността на политиците към народа. Вариантите за промени в избирателната система не са много. Единият е да се премине към смесена избирателна система, т.е. мажоритарна плюс пропорционална, и мандатите да са наполовина.
„Другият вариант е да се премине към изцяло мажоритарна избирателна система, но за нея не сме готови, защото е необходима много сериозна административна подготовка. Тя ще отнеме много време и след това и тези, които искат такъв тип система, ще бъдат недоволни. Представете си, че разделим страната на 240 едномандатни района с по един кандидат.
Това ще отнеме много време и енергия, а българският политически елит не е готов за такава реформа“, убеден е проф. Галунов.
Коалиционната култура на партиите
„Належащо е да се промени културата на коалиране на партиите. Те трябва да разберат, че никога вече няма да има една партия, която да „смачка“ всички останали. Няма как повече да се вдига изборната бариера. Тя означава, че се прегражда пътя към парламента на определени групи и лица, зад които стоят гласове.
Всяка бариера понижава степента на желанието на народа. Бариерата у нас е достатъчно висока, въпреки че има и по-високи, като например в Турция, където е 10%, в Русия е 5%, но не съм сигурен, че това са образците на демокрация в момента. Има и по-ниски, като хърватския модел – 3,25%, испанския модел от 3%, Нидерландия дълго време стоя на 0,67%, Израел от 0,67% започна да качва и вече е на 3,25%.
Бариерата не може да се повишава, защото и сега първата партия получава своите бонуси, които са малко скрити от очите на избирателите“, изброява проф. Галунов.
Запитан кой има интерес от този политически хаос в България, специалистът е категоричен, че това са тези, които много добре стоят в местната власт и управлението им върви, както и тези, които имат влияние в служебния кабинет.
„У нас битува нагласата, че изборите нищо не променят, и това води до отлив на гласове. Много по-добър вариант беше активната гражданска позиция и масово гласуване.
На практика това може би нямаше радикално да промени парламентарното представителство, но щеше да даде легитимност на новия парламент. Едно е да бъде избран с малко над 36%, друго е да бъде с сформиран с 60-70%.
Волята на българския народ не е изразена с цялата й пълнота. Има едни над 60% избиратели, които не се знае какво мислят“, подчертава проф. Галунов.
Значение на изборите в САЩ
По повод предстоящите избори в САЩ той е убеден, че след тях най-малко ще спрем да се оправдаваме с това, че чакаме резултатите от изборите в Америка.
„Смятам, че който и да спечели там, у нас няма да настъпи някаква промяна. Дори и Доналд Тръмп да е победител, той няма да се фокусира върху българската политика. Много ни се иска големите да се интересуват от нас. Тоталната промяна в България може да дойде от някаква нова партия, която очевидно ще се появи около конкретна фигура.
Българинът обича да се залепя за силен и ярък лидер. А като се замислим, болшинството партии у нас са именно лидерски – ГЕРБ, двете ДПС-та, ИТН, МЕЧ, „Величие“…“, казва в заключение проф. Тодор Галунов.
