Авторитетното издание „Дейли Експрес“ праща свой кореспондент да отрази съдбата на българите в пределите на Османската империя.С фотоапарат и бележник в ръце американецът Фредерик Мур „прецапва“ няколко пъти Атлантика, за да отразява за английски вестници съдбоносни събития от българската история, пише “Телеграф”.
Пътуванията му са през март и септември 1903 и 1904, а през есента на 1912 г. е военен кореспондент в първата Балканска война.
Впечатляващи са двете фотографии от граничния българо-турски пост на моста при село Бараково, които Мур заснема от една и съща гледна точка, но с времева разлика от 9 години: Първата е от пролетта на 1903-а, а през есента на 1912 г. заснема постовите войници, дни преди началото на Балканската Освободителна война, когато границата пада.
Свидетелства за разорението
Още на 16 април (н.с.) роденият през 1877 г. Фредерик Мур публикува статия в командировалият го лондонски всекидневник „Дейли Експрес“. Веднага след потушаването на Илинденското въстание през септември 1903 г. американският вестникар обикаля изпепелените от турците разбунтували се български селища.
Влиза в Македония, въпреки забраната на турските власти, заснема руините на град Крушево, Битоля и други места, където се разиграват покъртителните сцени на турските зверства.
Вестник. „New-York’s Tribune“ публикува по-късно фоторепортаж, а през 1906 г. Мур издава книгата „Балканската следа“/The Balkan trail/, в която включва 62 фотографии, една карта и покъртителен разказ за обходените от него места.
15 от фотографиите в книгата фотолетописецът заснема в Македония през септември 1903 г. Снимките са от Солун, Битоля, Крушево, край Преспанското езеро, но и от две селища, които днес са в България – турската махала в Горна Джумая, днешен Благоевград и опожареното село Кремен.
Интересни снимки
В други 14 фотографии Мур показва пограничния мост с Турция при село Бараково, пътя към Рилския манастир и самата Света обител: „Във всяка гранична област има някакво обаяние, но точно в този момент най-интересна от всички граници е тази между Турция и България“, уверява Фредерик Мур в глава I на книгата си, озаглавена „Българската граница“.
В главата „Пътят към Рилския манастир“ той пише: „На юг от Кочериново – на по-малко от половин миля има граничен пункт, в който казармите на съответните родове войски са изградени върху срещуположните брегове на тясната Струма, а българските и турските часовои с натъкнати щикове крачат един до друг по средата на моста.
Кочериново и Бараково, са разположени по бреговете на р. Рилска, по която минава границата между княжеството и империята. Затова те са гранични пунктове – град Кочериново е българският, а село Бараково – турският.“ Б.а.Бараково остава в пределите на Турция до Първата Балканска война (1912–1913), когато е освободено.
Според историци тук Фредерик Мур осъществява две от най-впечатляващите си фотографии, с времева разлика от 9 години. Първата е от пролетта на 1903 г., а на 4 октомври 1912 година той увековечава за последен път българския и турски часови на пост по средата на моста.
От село Рила до Рилския манастир
В „Балканската следа“ Мур описва и Рилската Света обител: „От село Рила до Рилския манастир води само един проход, прорязващ тези планини, той е портата към Турция и затова на него е разположена българската укрепена застава… В края на деня, излязохме от гората и се озовахме на едно сечище, откъдето пред нас внезапно се разкри гледката на огромния, мрачен и безлюден на вид манастир. Скоро тежката порта на монашеската обител се разтвори със скърцане на ръждясалите панти пред премръзналите гости…“
По-нататък Фредерик Мур разказва: „Имало е времена, когато тя е приютявала няколкостотин монаси, но постепенно техният броя е намалявал, за да стигне днес до петдесетима или шестдесетима души. Старият игумен архимандрит Йоаникий III Рилски сподели, че манастира, по една или друга причина, винаги е съумявал да избегне опустошенията от страна на турските войски, всеки, който е влизал в него, е намирал закрила както за своето тяло, така и за своята душа…
В Рилския манастир има музей на стари български книги, икони и други църковни реликви, с които монасите много се гордеят. Повечето книги са спасени от унищожение, след като са били изтръгнати от ръцете на гръцките свещеници при техния позакъснял опит да елинизират българите чрез заличаването на езика им…
…Великата Рилска пустиня е убежище за дейците на българското революционно-освободително движение. Рилският манастир е известен като столица на революционерите в Македония, монасите горещо симпатизират на каузата и я подпомагат.“
Заключение и изводи
Изключително актуални след 121 години са заключителните думи на Фредерик Мур в „Дейли Експрес“ от 16.IV.1903 г.: „Аз наричам българи християните македонци, които говорят същия език, защото те самите така наричат себе си. Турците и албанците, родени в провинцията, са македонци.
Българите от двете страни на границата не се различават по нищо, освен по това, че едните са така свободни, както английските селяни и така щастливи (с изключение на това, че страдат за братята си), докато другите са тероризирани, унизени и окаяни, обезнадеждени или отчаяни до крайност. Не е чудно, че България отвори вратите си за християните македонци и ги подпомага и им съдейства.
„Свобода или смърт” е надписът, изработен върху шапките, с които се бият българите от турската страна на границата!“
Бързина и устрем
През 1912-13 г. Фредерик Мур отразява Първата Балканска война в списание “National Geographic”. В статията си, публикувана на 13 март 1913 г. той пише: „В България армията се отличава с бързина и френски устрем. Българските офицери, които от години се подготвят за тази война, поглъщаха историята на Наполеон и планираха да следват неговата бързина на движение…Представете си как тази малка нация, която има само около три милиона жители и която обикновеният американец е свикнал да си представя като примитивна страна на “южняци”, мобилизира армията си от 350 000 души…
… За разлика от гърците българите не са мечтатели и нямат имперски амбиции. Те са много твърдоглави, както е установил всеки изследовател, който е писал за тях. Те са изключително практични, дори повече от сърбите и черногорците, които също са славяни.”
Фредерик Мур склопва очи през 1956 г. Книгата му „Балканската следа“ е преиздавана няколко пъти.