Виетнамският език е един от най-трудните за научаване. Причината не е в сложната граматика или трудната лексика, а в специфичното произношение.
Той има шест тона, които променят значението на думите, и многобройни звукови нюанси, които не са типични за повечето западни езици.
Граматиката на виетнамския е по-проста в сравнение с някои други езици, тъй като липсват сложни падежи или склонения, но произношението и използването на тонове го правят предизвикателство.
Днес около 80 000 000 души във Виетнам и по света говорят виетнамски език.
История на виетнамския език
През 13 – 14 век на основата на китайската писменост е създадена виетнамска йероглифна писменост наречена "ном", която е буквално народна писменост.
Макар че е използвана до началото на 20 век, тя не е много популярна, а и не получава официален статус.
Виетнамският език, във вида, в който го познаваме днес, е силно повлиян от френския, в резултат от френското колониално управление над Виетнам. Той е базиран на графичната основа на латинската азбука и е създаден от европейския католически мисионер Александър де Род през 17 век. Официално е въведен през 1910 г.
Но тук е мястото да се отбележи, че за популяризирането на виетнамския език важна роля изиграва ученият Нгуен Ван Вин. Той силно вярвал, че за да просперира виетнамската нация, тя се нужда е от знания, защото само нация със знание може да реши съдбата си. А за да е по-лесно усвоимо знанието, хората трябва да имат свой език.
Кой е Нгуен Ван Вин?
Нгуен Ван Вин се ражда през 1882 г. в Ханой в бедно семейство. Той има още един брат и 5 сестри. За да облекчи бремето на семейството си, баща им изпраща най-големия си син Нгуен Ван Вин, тогава на 8 години, да работи във френското езиково училище в Ханой.
Въпросното школо – Collège des Interprètes du Tonkin отваря врати през 1886 г. То е управлявано от французина Андре д'Аржанс, който говори свободно виетнамски, и бил едновременно и директор, и учител.
Седнал в дъното на класа, докато изпълнява задълженията си, Нгуен Ван Вин слушал внимателно урока и запомнял. Благодарение на това той скоро се научил да говори и пише френски доста свободно.
Благодарение на неговото усърдие и нетърпение да учи, директорът д'Аржанс се съгласил да му позволи да положи дипломния изпит, за да влезе в класа за стажант по устен превод. Нгуен Ван Вин се справил.
След това д'Аржанс специално кандидатствал за стипендия за младежа и така Нгуен Ван Вин станал официално студент.
От ранни години полиглот
На 14-годишна възраст вече бил назначен да работи като преводач в посолството на Лао Кай.
В следващите няколко години младежът общувал ежедневно с моряци от френски, британски и китайски кораби. Той научил китайски и английски. Освен това пестял парите си и с тях купувал всякакви книги – за политика, философия, романи, които вземал със себе си, където и да отиде.
Четейки всякакви чуждестранни книги, вестници и списания, понякога взети назаем от моряците – Нгуен Ван Вин осъзнал, че собственият му народ не използва своя писменост и трябва да борави с писмеността "Ном".
Той бил един от първите интелектуалци, които видели напредналата цивилизация на Запада и разбрали, че за да се подобри страната, образованието на хората е най-важното условие.
Той осъзнал, че трите важни инструмента, които имат голямо въздействие върху хората в едно модерно общество, са пресата, книгите и сцената.
Така мисълта за популяризирането на национален език, лесен за научаване, който да помогне на много хора да учат и да разширят знанията си, започнала да се възражда.
В следващите години Нгуен Ван Вин се отдал на преводи на класически произведения. Започнал с басните на Ла Фонтен и Пътешествията на Гъливер.
Журналистическа дейност
Освен това той станал главен редактор на първия виетнамски вестник на севера. Изданието официално било на Франсоа-Анри Шнайдер, тъй като само французин можел да получи лиценз за издаване на вестник по онова време във Виетнам.
По страниците на вестника имало всичко – новини от страната и в света, бизнес статии, истории за семейството, поезия, обхващал всяко кътче от живота на хората.
Нгуен Ван Вин, подобно на много учени по това време, пишел и статии и проучвания за виетнамската култура на френски език.
Целта била да се докаже на французите, че виетнамците имат своя собствена култура, свой собствен стил. Популярността на езика все повече и повече утвърждавала културния статус на виетнамския народ.
Дейността на Нгуен Ван Вин обаче не останала незабелязана от властите. След като било преустановено издаването на първия вестник, на няколко пъти на Нгуен Ван Вин започвал работа в различни издания, но те отново били спирани.
През 1932 г. той присъства на срещата на Индокитайския икономически и финансов съвет в Сайгон. На среща той, от името на бизнес общността, се противопоставил на прехвърлянето на индокитайската валута от банковия стандарт към златния стандарт, защото това би било от полза само за френската банк и вредно за икономиката на Индокитай.
Докато бил на среща, Нгуен Ван Вин получил съдебна заповед за конфискация на всичките му активи. След известна дискусия, властите поискали Нгуен Ван Вин да приеме 3 условия: Спрете да атакувате съда в Хуе и министър Фам Куин. Съгласете се да отидете в Хюе, за да станете министър. Спрете да пишете статии.
Нгуен Ван Вин не приема условията, а вместо това се сдобива със сериозен финансов фълг.
През 1935 г. правителството променло трите условия, споменати по-горе, за да бъдат още по-лоши, така че той е бил принуден да избере едно от тях: Спрете да пишете! Приемете да отидете в затвора (дори само за един ден)! Отидете в Лаос, за да намерите злато, за да изплатите дълга!
През март 1936 г. Нгуен Ван Вин решава да потърси злато, за да изплати дълга си. Той отива в Лаос. На 1 май същата година намират Нгуен Ван Вин сам на лодка, все още държащ химикал в едната си ръка и бележник в другата, да се носи в средата на река Сепонг.
Властите обявили: Нгуен Ван Вин почина на 2 май 1936 г. от малария и дизентерия (по това време той бил на 54 години).
Наследници и българска следа
Един от наследниците на учения Нгуен Ван Вин е Нгуен Лан Бин. За да може светът да научи повече за делото на неговия праотец, той пише книга "Кой е Нгуен Ван Вин?", а по-късно и участва в специален документален филм, посветен на учения: "Мечтата за интелектуална нация".
Именно внукът му Нгуен Лан Бин има връзка с България. Той освен че говори български, е бил до 1990 г. той е представител на БГА Балкан в Ханой.
В началото на тази година бе и един от домакините, които приеха българската правителствена делегация, начело с Росен Желязков, в Ханой.
Филмът "Мечтата за една интелектуална нация"
30-минутен документален филм, режисиран от Нго Транг, разказва за ценностите и културната кариера на учения Нгуен Ван Вин в историята на Виетнам през ХХ век. Филмът се казва "Мечтата за една интелектуална нация".
Цанка Донкова, БЛИЦ