Доклад представен на Втората годишна конференция на китаистите от Балканските държави напомня за стереотипите, с които китайците свързват нашия регион, за липсата на познания – но и за очаквани и неочаквани идеи за привличане на интерес, туристи и бизнес.
Конференцията се състоя на 7 и 8 ноември в Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ и привлече китаисти и специалисти от всички Балкански държави, както и колеги от Китай.
Д-р Нора Чилева-Сяо от Асоциацията на Китаистите в България и Асен Велинов, Директор на Центъра за Бизнес и Право в Wenzhou-Kean University в Уънджоу, Китай, представиха резултатите от отворено проучване, в което няколкостотин млади китайци с висше образование споделиха асоциациите, които правят с всяка една от Балканските държави, както и самата дума „Балкани”.
Като цяло резултатите не са изненадващи – много от анкетираните нямат особено задълбочени познания за повечето от Балканските държави, като особено думата „Балкани“ не предизвиква никаква асоциация сред мнозинството участници.
Други подобни отговори поставят Албания в Африка, объркват Словения със Словакия – и Чехословакия, и Румъния с Рим (китайските им имена са доста подобни).
Анализ на отговорите показва негативни нагласи към Балканите като цяло, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония, неутрални – към Албания, Хърватска, Черна Гора, Румъния, Словения и Турция, и позитивни само към Гърция, Сърбия и България.
Албания не е особено разпознаваема, участниците в запитването, които все пак я познават донякъде, я свързват с комунистическото ѝ минало и албанските традиционни музикални инструменти.
Босна и Херцеговина е свързвана предимно с войната от 90-те и Дейтънското мирно споразумение. Сараево е познат град, но липсват знания за по-съвременни събития, локации или продукти.
Хърватия е свързвана с Адриатическия си бряг, футбола и сериала „Игра на тронове". Възприема се и като атрактивна туристическа дестинация.
Гърция: множество асоциации с древните гръцки богове, митологията, Олимпийските игри и туристически обекти като и с о-в Санторини. Възприема се като богата на история и култура държава, с икономически проблеми.
Косово се свързва предимно със събитията от 90-те години на 20в. и най-вече с Бомбардировката на китайското посолство в Белград от 1999.
Черна гора е малко позната. Отговорилите я описват като „малка европейска държава с красива природа“.
Северна Македония се възприема основно като част от бивша Югославия. Модерната култура или туризма са слабо разпознаваеми.
За Румъния има асоциации с литература и изкуство, вино и Дракула, но като цяло липсва разпознаваемост за съвременни постижения и известните там места.
Сърбия се възприема като приятелска на Китай държава, с добри връзки с Китай в културно и политическо отношение – мнозина споменават безвизовия режим на пътуване. Християнството и сръбската кухня също са често споменавани в отговорите.
Словения е свързвана с природната си красота, а Турция с многобройни асоциации за местната кухня, град Истанбул и Османската империя, както и туризма и балоните в Кападокия.
Балканският регион като цяло е описан като място на военни действия и сложни политически ситуации, много от отговорите споменават „бурето с барут на Европа“, но също така се споменават етническото и културно многообразие. Само тук-там се споменава инициативата Път и Пояс, която е от огромна важност за китайските власти, но остава до известна степен непозната или неясна извън Китай.
България най-често е асоциирана с розите и розово масло, киселото мляко, Рилския манастир и Азис. Изненадващ е броят отговори, които споменават Азис, “Краля на Демоните” (както го наричат китайците), “Хоп” и “Сен Тропе”. България има известна разпознаваемост и нагласата към нея е положителна, но отговорите са основно стереотипни.
Сред “полит-некоректните” отговори за региона има такива за престъпност, неразвита икономика и проституция.
Най-споменаваните теми за Балканските държави включват храна, исторически препратки и живописни локации като Турция, Гърция и Хърватия водят в тези категории.
Съвременни събития, развития, постижения, проблеми и личности са слабо представени – което потенциално показва, че тези държави не се възприемат като модерни и динамични – т.е. добри дестинации за бизнес и инвестиции.
Изненадващото е, че много от отговорилите (голяма част от които са родени след 2000 г.) все още споменават конфликтите от 90-те години на миналия век.
Балканите, макар основно непознати като термин, са описани в част от отговорите като „кръстопът на култури,“ което би могло да се използва за популяризиране на уникалното културно разнообразие и традиции в Китай – и като дестинация за пътувания из региона, където туристите да се запознаят с различни забележителности, продукти и кухни, и елементи от историята.
Множеството „слепи петна“, клиширани или стереотипни асоциации, както и малката осведоменост за Балканите като регион, показват нуждата от по-добри информационна кампании. Важно е да се отбележи, че чисто китайски инициативи за промотирането му – като инициативата 16+1 – също не изглежда да са привлекли вниманието на анкетираните.