През последните години Китай построи 22 села близо до границите си в Хималаите, от които 3 ще прераснат в градове. Китай започна да строи селища през 2016 г., но никой дори не знаеше за това и бяха необходими пет години на чуждестранните наблюдатели и правителствата да научат за това строителство, пише "Труд".
Всъщност Китай прекроява геополитическия пейзаж на Хималаите. Сателитните снимки показват стотици нови жилищни райони, в които живеят около 2500 семейства. Около 7 000 души, както и неизвестен брой служители, строителни работници, граничари и военни се преместват в тези необитаеми преди това райони.
Новопостроените селища са разположени във високопланинските долини и по стръмните хребети
Новопостроените селища са разположени във високопланинските долини и по стръмните хребети. Менчума, най-високото от новопостроените селища от китайците, се намира на надморска височина от 4670 метра. Всички те обаче са свързани с пътища с китайските градове, но остават изолирани от градските центрове на Бутан.
Индийските издания пишат, че на суверенната територия на Бутан се строят китайски селища. Въпреки това както китайското външно министерство, така и посланикът на Бутан в Индия, генерал-майор Ветсоп Намгиел, официално отрекоха слуховете и заявиха, че в Бутан няма китайски селища.
Но фактът, че Китай укрепва позициите си близо до границите на Бутан, е факт. Освен това разширяването му съвсем не е военно, въпреки че всички въоръжени сили на високопланинската хималайска държава наброяват едва 8 000 души и изпълняват предимно символични и отбранителни функции.
Китай наследява границата на Тибет с Бутан през 1951 г.
Китай наследява границата на Тибет с Бутан през 1951 г., когато тибетското правителство подписва споразумение за капитулацията си с Пекин, с което на практика си отстъпва територията на Китай.
В резултат на това между Бутан и Китай се образува граница от около 477 км. Оттогава Китай и Бутан не са постигнали споразумение за тази граница, което прави Бутан една от само двете държави (другата е Индия) сред 14-те съседни на Китай, които все още нямат демаркирана граница.
През 2021 г. Китай построи голямо селище на територията, която завладя от Индия, и то се нарича Новото село Луоба. Създадени са работни места за заселниците, и в селото има оранжериен комплекс, бамбукова горичка, фабрика за преработка на тибетски тамян и дори детска градина.
Селището се намира на територия, която китайските войски окупират през 1959 г., малко преди избухването на Индокитайската война през 1962 г. Оттогава Китай инвестира сериозно в развитието на тези планински земи.
Новите селища близо до границата с Бутан са от стратегическо значение за Китай, тъй като им позволяват да контролират западния регион, който включва платото Дунлан с площ от почти 100 кв. км.
Получаването на контрол върху платото Дунлан ще даде на Китай значително стратегическо предимство в продължаващото напрежение с Индия. Южният хребет (Зомпелри) при Дунлан доминира в стратегическия коридор Силигури. Той свързва „континенталната“ част на Индия с нейните 8 североизточни провинции, пише анализаторът Сайед Фазл-и-Хайдер в статия, публикувана от австралийския мозъчен тръст Lowy Institute.
Контролът на коридора Силигури ще отреже Бутан, Западна Бенгалия и североизточните щати на Индия, които са дом на около 50 млн. души.
Селото е било дом на само 124 души през 2020 г., но сега има 470 души
Дунлан се намира на кръстовището на държавните граници на три държави – Индия, Китай и Бутан. През юни 2017 г. индийските и китайските войски участваха в двумесечно въоръжено противопоставяне на спорното плато. След това Китай запазва контрола над по-голямата част от територията на Дунлан и построява там село, наречено Пангда.
Според китайските държавни медии селото е било дом на само 124 души през 2020 г., но сега има 470 души. Твърди се, че жителите се занимават основно с туризъм, риболов и охрана на границите. В селото са изградени всички необходими административни сгради, включително полицейско управление, детска градина и супермаркет.
Има дори и малко летище. Има, както и в Луоба, оранжериен комплекс и рибна ферма, които осигуряват на местните жители стабилна работа.
Освен това местните жители имат правото на специална (т.нар. „гранична“) субсидия от китайското правителство в размер на 12 000 юана на човек годишно. Това не са лоши пари, като се има предвид, че средният доход на жителите на граничните села е 19 000 юана годишно. И за да получат субсидии от правителството, все повече китайци са готови да се преместят във високопланинските села.
Междувременно, друга интересна новина дойде тези дни от Китай, отново с търсене на по-добри условия за живот – с оглед на бързото застаряване на населението страната ще положи повече усилия за увеличаване на потреблението на услуги за възрастни хора и за подобряване на качеството на живота им, съобщи Министерството на гражданските въпроси.
Заедно с Министерството на търговията и други 22 правителствени служби то издаде набор от нови мерки за подкрепа, които изискват усилия за разширяване на предлагането на услуги за възрастни хора, особено в селските райони, в съответствие с общественото търсене.
В документа се посочва, че се подкрепя интегрираното развитие на услугите за грижи за възрастни хора в секторите на управлението на имоти, домакинството, здравеопазването, културата, туризма, спорта и образованието. Освен това октомври е обявен за месец за насърчаване на потреблението на услуги за възрастни хора. Официалните статистически данни показват, че през 2023 г. 297 млн. китайци са били на възраст 60 и повече години, което представлява 21,1% от общото население.
