Няколко снимки и кратка история разказват интересна и малко известна история от любопитните пловдивски хроники за малката черквица, която е била под голямата скала на Джамбаз тепе.
Информацията ни я представя Пламен Кочев от фейсбук групата “Акция фото Пловдивь”, където са поместени и кадри от мястото, пише Plovdiv24.bg:
Построена през 1856 г. и наречена на светите Архангели Михаил и Гавраил, тя служела за оплакване на починалите, преди да се отправят на последното си пътуване до гробищата.
Нуждата от такава черква в района е възникнала, след като е решено да се построи нова сграда на старата черква “Света Марина”, която е била на същото място, на което е днешната.
За целта старата сграда на храма е разрушена и от нейния строителен материал е изградена новата черква “Свети Архангели”, на възможно най-близкото незастроено място в квартала. А това била малката затревена площадка под скалите на Джамбаз тепе.
Тези скали, на които след 80 години архитект Джаков ще построи къща за своето семейство. Знаем я днес като къщата с кулата до Античния театър.
Черквата “Свети Архангели” била обикновена еднокорабна сграда, с полукръгъл “олтар”, обърнат условно на изток, доколкото позволявал теренът.
Градската легенда твърди, че в малкия двор на черквицата са били погребани телата на младите влюбени, покосени от гръмотевица в двора на “царската” къща на Аргир Куюмджиоглу – неговата племенница и нейният възлюблен, австриец, когото тя довела след завършване на следването си във Виена.
Тази легенда е записал за нас сладкодумецът Никола Алваджиев в своята книга "Пловдивска хроника". Старата черница в двора на днешния Етнографски музей, който се помещава в тази къща, носи спомена на милувките на двете влюбени души, когато гръм разцепва небето и ги свързва завинаги.
Скоро след построяването на новата сграда на храм “Света Марина” малката черквица загубва своето значение за квартала и престава да съществува, когато голям скален къс пада върху нея и я разрушава. Това е станало през последното десетилетие на 19-и век.