Падал съм от сцена, креват и жена. От жени по-често, споделяше неволите си Бате Николай. Той беше най-известният Бате в държавата, редом с Батето Иван Славков.
Майка му гледала някакво представление, когато дошъл часът да даде живот на първия си син. Родила го в ложата на Бургаския театър на 18 октомври 1940 г.
По-късно във Варна, където продължила кариерата на баща му, малкият Николай става свидетел на истинско чудо
Срещу театъра имало бръснарница, в която художественият ръководител на трупата, големият композитор Александър Райчев, всяка сутрин отивал да се освежи. Бръснарят, докато го сапунисвал и точел бръснача, си припявал арията на Фигаро от операта “Севилският бръснар”.
– Абе, момче, ти много хубаво пееш, искаш ли да те вземем в операта – подхвърлил веднъж корифеят. Така поел звездния си път световноизвестният тенор Никола Николов.
Николай не разчитал на такива щастливи случайности. От дете знаел, че ще бъде актьор. През 1960 г. вече е във ВИТИЗ в класа на Кръстьо Мирски, единственият тогава българин, защитил докторат по театрални науки в Германия. Благодарение на професора той още като студент стъпва на сцената на Народния театър. Когато му поверяват ролята на младия Бръчков в “Хъшове” от Иван Вазов, се чувства така, сякаш Лорънс Оливие го е взел за “Хамлет”. На сцената е редом със Стефан Гецов. Константин Кисимов го приютява в собствената си гримьорна. Толкова ли е хубав животът, или аз просто така си мисля, би казал в такъв случай великият комбинатор Остап Бендер.
Бай Косьо е Странджата и кълца лук, чушки, моркови в бозата, която в случая се явява в ролята на боб чорба. Гадост, но всички сърбат с апетит. Сцената не търпи фалш. Но… търпи цензура. И точно тя слага прът в колелото на Николай Николаев, което щяло да го отведе до Димитровската награда, която вече виждал закачена на ревера си.
Когато прелистваме страниците на театралното битие на големия актьор, няма как да не разкажем тази драматична случка
Всъщност началото й е повече от щастливо. Режисьорът Крикор Азарян избира Николаев за ролята на цар Борис в пиесата “Иван Кондарев” по романа на Емилиян Станев. Три месеца той е обсебен от този образ. Работи неуморно върху всеки детайл, жест, маниер. Купуват ретро автомобил, който той трябва да кара по време на представлението. След три часа грим вече е неузнаваем. На генералната репетиция печели най-много аплаузи. Дори повече от Стефан Данаилов, който е Иван Кондарев. На път към гримьорната го спира възрастен мъж и му целува ръка: “Извинете, ваше величество. Аз бях последният ви шофьор”.
Оттук нататък обаче за “царя” настъпват тежки времена. На обсъждането цензорите решават, че въпреки добрата игра на актьора неговото присъствие на сцената е недопустимо. Компромисно оставят само един портрет. С това участва Николай Николаев в този спектакъл.
На банкета след премиерата е и Тодор Живков. Николай, смачкан, е седнал на най-крайната маса. Неочаквано Азарян предлага да се вдигне тост в негова чест. Заради упоритостта, с която е работил върху ролята си цели три месеца. Настъпилото неловко мълчание е нарушено от веселия, бодряшки глас на първия човек в държавата: “Абе, Николайчо, не може да има двама царе в България, ха-ха-ха…”.
26 години Николай Николаев е в трупата на Народния театър.
Партнира си с велики актьори
Става свидетел на това как един млад колега още с първата си роля взривява с таланта си. За постановката на “Опит за летене” по Радичков е повикан никому неизвестният Велко Кънев. Той е поканен да смени внезапно разболелия се Андрей Чапразов. В Сатиричния театър, където Велко е на щат, почти не му дават роли, но още на първата репетиция в Народния става ясно, че в лицето на младежа от Елхово родният театър е открил голям къс самородно злато.
За филма “Оркестър без име”, написан по сценарий на съученика на Бате Николай – Станислав Стратиев, режисьорът Людмил Кирков му е поверил незначителната роля на някакъв сърбин. По време на снимките обаче, с общи идейни усилия, той се превръща в италианеца Джани Леопарди. Така става съучастник в създаването на един от най-гледаните български филми за всички времена. А до края на живота си не свали онзи смешен каскет от зебло, с който го гледахме на екрана
Веднага след промените от 10 ноември 1989 г. Николай Николаев е от първите, който се отказва от сигурната заплата в театъра и става клоун-фокусник. Заедно с колегата си Марин Неделчев участват в стотици представления на италианския цирк “Нандо Орфей”. За 3 години обикалят 135 града на Ботуша.
За една телевизионна програма – “Манежът на сънищата”, той трябва да върви под един чадър със самата Елизабет Тейлър. Вълнението е голямо, но, оказва се, напразно. Великата Клеопатра по това време решава да се омъжи за осми път и вместо да се разхожда под дъжда с българина, предпочита сватбеното пътешествие с поредния си съпруг. Заменилата я Ингрид Бергман пък въобще не желае да има нещо общо с някакви смешници и предпочита ролята на дресьор на слонове.
Един ден собственикът на цирка вика българите: “Елате да ви запозная с мой приятел”. Николай не може да повярва на очите си. Пред него е Федерико Фелини. “Някога ще ви взема в мой филм”, казва великият режисьор. Скоро след това обаче идва съобщението за смъртта му.
На 18 октомври Николай Николаев трябваше да навърши 84 години. С две по-малко му бе предрекла пророчицата Ванга. Отиде си далеч по-рано. На 6 март 2018 г. На 77.
Последният период от живота му бе белязан от тежки премеждия
Най-напред бе ракът на дебелото черво. Докторите му казват, че до седем дни може да не е жив. Тогава се зарича, че ако Господ го пощади, ще посвети останалите си години на болните деца. И се превърна в единствения в Европа медицински клоун – професор Коко. Всеки вторник фатално болните деца в “Пирогов” очакваха своя приятел. Той им носеше надежда и смях, и радост, за каквато нямаха никакъв повод. Веселият “доктор” пък бе сигурен, че със скромния си труд удължава живота им.
Работата с болните деца се превърна в негов дълг и мисия, която бе единственият мотив да напуска любимата си махала “Драгьовци”, една от многото край Вакарел, и да слиза в града.
Там той живееше в една 180-годишна къща. Почти сам. На триста метра нямаше жива душа. Но се радваше на своята зеленчукова градинка, подредена като опитно поле на научен институт. Имаше освен това свещено кладенче, 600 телевизионни програми, СОТ… И дори пияници, които го бият. След тежка катастрофа бе няколко дни в кома. Събуди се още по-амбициран да изгради свой “Институт по смехотерапия”, в който на децата да преподават най-големите ни капацитети в различните изкуства.
Всичко това изглеждаше безкрайно наивно, налудничаво и невъзможно
Въпреки това известните му приятели го изслушваха внимателно и обещаваха да го последват.
Николай Николаев няколко пъти се разминава със смъртта, но го уби друга смърт. Гибелта на дъщеря му Надежда предвещаваше и неговия край. Скоро след това го порази инсултът. Намериха го в двора на любимата му къща.
“В живота на човек има две спирки – обичаше да казва – Любов и Смърт. Вече съм се запътил към втората.”
В нашите спомени обаче той завинаги ще си остане на първата. Ще бъде Бате Николай от “Златното петле”, Джани Леопарди от “Оркестъра…”, лекарят-фокусник професор Коко от “Пирогов” и наивникът, който искаше да превърне света в много хубаво място. И въпреки че не успя, винаги ще му благодарим. Заради добротата и упорството, с което се бореше да го направи.
Исак ГОЗЕС