Силно фрагментираният парламент се оказа голям проблем за съставянето на управленско мнозинство, а изборът на шеф на Народното събрание взривява политическото поле у нас от седмици.
Какви са прогнозите? Ще успеят ли партиите да намерят обединителна линия или България е изправена пред нови предсрочни избори? Какво се крие зад трудния избор на шеф на парламента?
На тези и още важни въпроси, отговаря пред БЛИЦ политоложката Цветанка Андреева:
Цветанка Андреева, Снимка: Дарик
– Г-жо Андреева, останала ли е някаква надежда за съставяне на правителство или със сигурност отиваме на нови предсрочни парламентарни избори?
– Утрешният ден ще покаже какъв тип мнозинство се търси в Народното събрание. Дали такова, което да състави и излъчи редовна власт или такова, което продължава да търси мнозинство за избор на служебен премиер и то близък до президента Радев. Това ще ни даде отговор и на въпроса дали има надежда за правителство.
От едната страна седи наистина идеята, тя не е надежда, но идея на изборите – да се състави правителство. От другата страна тече процесът, който е под легитимността на институцията, в която сякаш властта в държавата се предава от институциите към президента, без това да е по волята на суверена.
Ако видим каква е волята на избирателите, ще видим, че мнозинството е съставено от проевропейски партии, че декларативно иска съставянето на правителство. Все още надеждата, че ще се състави правителство не е отживелица.
– Какво пречи на партиите да съставят правителство? Защо постоянно се поставят нови червени линии?
– Преди всичко, рационалното обяснение е тежката фрагментация в парламента. Когато има такъв брой партии в парламента, те много трудно се структурират. Има дузина натрупани лоши междуличностни отношения, така че изграждането на мнозинство около ясна концепция е много трудно за тези партии.
От една страна забелязваме, че в традиционните партии, ако ГЕРБ сложим към тях, сякаш волята да се направи правителство беше основната. А дългоочакваният им партньор ПП радикализира поведението си след изборите. Станахме свидетели на оспорване на изборни резултати, взриви се възможността за съставяне на управленско мнозинство.
Това доведе до видимо разцепление в коалицията между ПП и ДБ и сякаш тя е огледалото на всичко, което се случва в парламента. От едната страна са опитите на политическите партии да запазя проевропейската ориентация на държавата, като развитие принадлежност и път, а от друга са малките формации, които са популистки, пропрезидентски и евроскептични, които пречат парламентът да заработи и да се изгради мнозинство, а по-скоро да се избере служебен премиер.
Дотук беше в лицето на Силви Кирилов, който да е удобен за президента Радев – една теза, която сама по себе си е доста скандална.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
– ДСБ издигнаха ген. Атанасов за кандидат за председател на Народното събрание. Как ще коментирате скандалите покрай избора на шеф на парламента в последните седмици и има ли той реален шанс да събере мнозинство, с което да бъде избран?
– Шансът на ген. Атанасов не зависи толкова от неговата коалиция, колкото от волята на ГЕРБ и възможността да ги убедят като коалиционен партньор да подкрепят подобна формула – председател от коалицията ДБ-ПП и премиер от ГЕРБ. Това е идеята, около която може да се мисли ген. Атанасов да бъде председател на НС. Това е въпрос на умения на ген. Атанасов и тези, които го издигат, да успокоят партньорите и да ги убедят, че в това има смисъл и подобно мнозинство ще проработи.
Иначе така да си назначават служебни премиери едва ли може да се случи от позицията на една партия, която е два пъти по-слаба от първата. Все пак ПП-ДБ има почти двойно по-нисък резултат от ГЕРБ – СДС.
– Каква е ролята на Делян Пеевски в тази политическа обстановка?
– Последното, което направи той, беше да се откаже от заместник-председател и комисии в НС и призовава да се тръгне на избори с много ясна теза. Единствената ясна позиция, зад която не прозира втори план, е да се тръгне на нови избори, които в крайна сметка да определят не просто съдбата, но и ситуацията в България.
Той каза, че този парламент е неспособен, толкова тежка е фрагментацията и безплодието, че е безплоден. Мисля, че това е теза, която трудно може да се обори от експерти и политици. Може би има рационалност в това бързо да се отиде на едни следващи избори, които да дадат разрешение на патовата ситуация.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
– При евентуални нови избори ще има ли някакви значителни резултати от тези?
– Ако гледаме чисто от политическа гледна точка и идеологиите, не очакваме да има промяна в нагласите. Мисля, че европейските нагласи на електората ще дадат отражение при следващите избори, но не можем да не отчетем факта, че протестния евроскептичен вот нараства и не може да не отчетем наличието на президента Радев, като негова собствена политика, която наистина е доста евроскептична и по-близка до изтока, отколкото до запада, като функциониране и принадлежност на демокрацията.
Сякаш се очаква, че изтощението на партиите ще доведе непременно до появата на силната ръка на Радев в политиката и това е процес, който наблюдаваме вече близо четири години. Това е опит властта да бъде пренасочена именно към президентството. Там се родиха множество политически партии през последните години.
Неслучайно се говори за коалиция "Москва" – това, което Делян Пеевски подчертава като основно разделение в парламента, е факт. Битката между проевропейските партии и тези, които са готови да оформят коалиция, която да е удобна за президента Радев. Такава, която от една страна да постеле почвата за негово управление, а от друга да му предаде лостовете на изпълнителната власт. Това е коалиция “Москва”, за която гражданите не са гласували с мнозинството си.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
– В каква позиция се намира Ахмед Доган? Все по-усилено се говори за разпад около него, какво ще се случи с АПС?
– Прогнозите бяха, че разделението в ДПС ще доведе до съществуването на две формации. Това обикновено е доста труден процес в политиката. Винаги едната надделява. Хората са склонни да тръгнат към по-силния лидер. Предполагам, че това на местно ниво се усеща много по-силно, отколкото на централно.
Първо, имаме различия в идеологическите позиции на двете партии. Докато в ДПС евроатлантизмът е основно залегнал, то при АПС центризмът и мекотата в геополитическата ориентация продължава. Те не са чак толкова ярко заявени, още повече, носят онази натовареност от 30-годишния преход, когато Доган беше емблемата за баланс, беше наричан "балансьора".
На оперативно ниво обаче "ДПС – Ново начало" се справя много по-добре в работата си с местната власт. Те са присъствали на терен и са работили с хората, докато Доган наистина е седял с голямата си харизма, безспорно, но затворен зад едни високи стени.
Той губи и разкъсва връзката между електорат и лидер, така че има очакване, че на едни следващи избори голяма част от гласовете, които бяха разпокъсани на тези избори, ще се обединят в ДПС.
Особено ако регистрацията и легитимността на партията останат към "Ново начало".
Интервю на Никол МИЛАНОВ, БЛИЦ
