Журналистката Лияна Панделиева скочи срещу скандалното предложение на политиците, тръгнало от устата на ПП-ДБ, а именно следващият премиер да не е политическа личност по примера на Марио Драги в Италия.
Според нея тази идея е безумна, а тя защитава ревностно тезата си с куп правилни въпроси и примери.
Ето какво точно пише Панделиева:
"Как изглежда "равноотдалечен от всички политически партии" премиер на България? Дали ще бъде подбран с основно качество "аполитичност"? Или просто не може да е българин, дори да не е европеец?
Кому е нужна поредната вербална малоумщина, която е точно толкова неизпълнима, колкото да кажем на преминаващата комета да намали скоростта, за да я разгледаме по-ясно.
И не стига, че е малоумие, ами партийни фактори се карат кой първо е предложил това ултра справедливо "решение".
"Равноотдалечен премиер" от колко партии? Пет? Шест? Десет? Как равноотдалеченият премиер поема политическа отговорност за политическите решения, които ще вземе?
Да обясним на ентусиастите: премиерът и членовете на Министерски съвет са политически фигури, натоварени с изпълнението на дългосрочни държавни политики, които отговарят на конкретна визия за развитие на държавата.
Мантрата, че въпросният премиер ще изпълнява ключови за държавата задачи, е малоумна в самата заявка: тези задачи са нечия политика и какво става, ако половината партии са съгласни с нея, а другите не са? Тогава този премиер става "равнодоближен" до онези, които стоят зад конкретни идеи и несъвместимо "отдалечен" до всички, които не са съгласни.
А като равноотдалечен премиер, той длъжен ли е да избере равноотдалечени министри и те са равноотдалечени според него или според политическите партии? И кои да са партиите, които да преценят политическата равноотдалеченост?
Как се преценява това качество? По публикации в социалните мрежи?
В нечия фантазия "равноотдалечената" личност е с блестящо образование, философ по душа, добродушен като стара баба, която мило гледа палуващите внуци и пълен с мъдрост да взима сам решения, които обаче са част от програмата на конкретни партии, които иначе се ненавиждат една-друга и постоянно заявяват, че изобщо си нямат доверие.
ГЕ-НИ-АЛ-НО!
Най-лошото от всичко е, че вече нито една политическа сила не може да убеди хората да гласуват – с яд, напук, за, против, но да гласуват. Безплатните диспути по БНТ наливат вода в мелницата на негласуващите – оттам се появяват лица, които ще оправят България по-бързо и от царя. Тъжно реалити, което отблъсква.
В същото време хората ежедневно се блъскат челно в проблеми, които са твърде маловажни, за да влязат някога в дневния ред на политиците – те ще правят конкурс за безмозъчен премиер, който няма отношение към каквото и да било. Ако е с позиция – вече не става."