Френският премиер Мишел Барние обяви повишаване на данъците като част от стратегията си за намаляване на бюджетния дефицит на Франция, пише Блумбърг.
Представеният от Барние бюджет за 2025 г. предвижда долна граница от 20% на данъчната ставка за физически лица, които печелят над 250 хил. евро на година, или за двойки, които получават два пъти по-голяма сума.
Целта е хората с тези доходи да не могат да се възползват от данъчни убежища по света. Финансовото министерство съобщи, че данъкът ще бъде в сила три години, ще засегне около 65 хил. домакинства и ще набере 2 млрд. евро.
Оживени дебати
Предложението може да бъде променено по време на дебата в силно разделеното Национално събрание на Франция, където правителството на малцинството на Барние лесно може да бъде свалено. Както лявата опозиция, така и твърдолинейните десни партии настояват за по-обхватни политики за облагане на богатите с данъци.
„Богатите все повече са стигматизирани във Франция“, коментира Ксения Льожандр, управляващ партньор в правна кантора в Париж. „Някои хора ще напуснат страната. Те са отегчени от несигурността и нестабилността, просто ще си тръгнат“, допълва тя.
Ходът на Франция да повиши данъците за богатите е кулминацията на месеци на политическа реторика, която започна по време на предизборната кампания за предсрочните избори през юни, когато опозицията критикува фискалните политики на президента Еманюел Макрон за привличане на повече инвеститори, включително банкери, които се установяват в Париж от Лондон след Брекзит.
Той стесни обхвата на данъка върху богатството в страната до имотите и определи плосък данък върху капиталовите печалби. Това му спечели похвали от бизнес общността и критики от противниците му, които го нарекоха „президентът на богатите“.
Ефектът от Макрон
Доклад на правителството установи, че политиката на Макрон за промяна в данъка върху богатството е струвала на държавата 4,5 млрд. евро под формата на данъчни приходи през 2022 г. Мярката обаче спря нетното напускане на богатите в полза на други страни в годините след въвеждането ѝ.
Сега Барние предлага повишаване на данъците за богатите като част от стратегията си да намали дефицита на Франция. Лейбъристкото правителство на британския премиера Киър Стармър също обмисля подобен план. Барние заяви, че съсредоточаването върху богатите и големите международни компании е начин за избягване на по-широки увеличения на данъците за работещите хора и представителите на средната класа.
Във Франция живеят едни от най-богатите хора в света, включително Бернар Арно, основател на гиганта в луксозните стоки LVMH, който е четвърти в индекса на милиардерите на Блумбърг, Франсоаз Бетанкур Майерс, наследница на козметичния гигант L’Oreal.
Там живеят и едни от най-богатите семейства като клана зад Hermes International SCA, собствениците на Chanel от семейство Вертхаймер и династия Дасо, собственик на самолетостроителния концерн Dassault Aviation.
„Ще достигнем повратната точка с този бюджет“, коментира Евелин Брюжер, вицепрезидент на Френската асоциация на семейните офиси, чиито членове помагат за управлението на личния капитал на богатите. „Никой не иска да бъде обременяван с данъци. Хората може да бъдат привлечени към Франция, но идва момент, когато ще напуснат“, допълва тя.
Тревога у богатите
Политическата нагласа през последните месеци привлече вниманието на богатите във Франция, някои от които започнаха да обмислят напускане по време на предизборната кампания, главно поради обещанието на лявата коалиция около Нов народен фронт за по-значителни увеличения на данъците.
Сега се установява известна толерантност, но само ако обявените от Барние данъци са наистина временни, казва Брюжер. „Хората все още са тук. Те възприемат изчаквателен подход“, отбелязва тя.
По-рано този месец технологичният магнат Ксавие Ниел нарече френската държава „неефективна“. Въпреки очакваните повишения на данъците, „аз последен ще си тръгна, обичам тази страна“, допълни Ксавие Ниел.