Само преди няколко дни на Перперикон приключиха най-мащабните археологически проучвания, провеждани през 2024 г. в България. Сезонът на свещения скален град този път продължи почти цели пет месеца и това се случи благодарение на целевото финансиране от страна на българската държава, пише проф. Николай Овчаров, цитиран от “Труд”.
Както е известно, с оглед на развитието на културно-историческия туризъм бяха отпуснати специални средства за пет обекта в страната – Перперикон, Хераклея Синтика, Мисионис край Търговище, Рациария край Видин и праисторическия обект „Солниците“ до Провадия.
Чрез правилното разходване на отпуснатата субсидия успяхме да проучим повече от декар площ в Южния квартал на Перперикон. Изцяло бе изпълнена поставената цел за разкриване на връзката между укрепения Акропол и огромната раннохристиянска базилика, открита и проучена през 2016 г. А това място се оказа с фундаментално значение не само за скалния град, но и за цялостната история на Балканите през древността.
За обществеността не е тайна, че през последните няколко години в Южния квартал на Перперикон непрекъснато се откриват нови и нови храмове и жертвеници, отнасяни към късноримския период през ІІІ-ІV в. Оказа се, че на обширната и сравнително равна тераса тогава се появяват множество култови постройки.
Голяма цистерна за питейна вода
Още в началото на града се намирал Нимфеумът – голяма цистерна за питейна вода, горната част на която била оформена като светилище на водните богини – нимфите. Непосредствено под здраво укрепения Акропол пък се издигал монументалният Дворец-светилище, който бил на няколко етажа и криел в лоното си десетки стаи, коридори и тайни стълбища.
В неговия северозападен ъгъл бил закътан Храмът на тракийския Дионис с прочутия в целия античен свят кръгъл Олтар за предсказания. А през ІІІ-ІV в. край древния Олтар се появяват храмовете на източното божество Митра и на предците.
През 2022 г. само на двайсетина метра от Олтара на Дионис бе разкрит още един късноримски храм, чиито зидове на места са запазени до 3 м височина, което го прави най-добре съхраненият езически храм в Родопите.
Имаме предположение, че той е бил посветен отново на Дионис и производството на свещено вино. Предполага се, че в запазените от вътрешната страна на северната стена дълбоки вани е мачкано гроздето, а живителната течност е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.
Не по-малко интересен е намиращият се наблизо Храм на Тракийския конник – синкретично божество, обединило през III-IV в. функциите на по-древните тракийски богове. В неговата вътрешност бе разкрит олтар за принасяне на жертви и каменни релефи с образа на Тракийския конник-герой.
Пред фасадата на масивната сграда е оформено свещеното пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове. От него към храма се влизало чрез тържествено стълбище и порта с две йонийски колони. А от другата страна в свещеното пространство е включен изявен скален масив, където жреците извършвали ритуалите си.
Именно под този масив при кампанията от 2024 г. бе намерен още един храм от същия период. Подобно на останалите той също е направен от добре оформени каменни блокове. В скалния масив пред вратата е издялан олтар за кървави жертвоприношения, а във вътрешността се открива зидано хранилище за свещените дарове.
Няма съмнение, че грандиозния религиозен комплекс от няколко храма на различни божества в Южния квартал на Перперикон се е оформил се през III-IV в. около древното светилище на тракийския Дионис. Буквално в навечерието на приемането на християнството в Родопите там се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство.
И не е случайно, че в края на V в. на просторния площад на юг от езическите храмове построили грандиозната трикорабна християнска базилика, показвала триумфа на новата вяра над упоритите езически култове.
Тя трябвало да бъде отделена от оскверненото от езическите култове пространство и именно такова било предназначението на откритата също през току-що отминалия археологически сезон масивна каменна стена, затваряла огромно пространство край голямата църква. В оградената територия се намират останките от монументалната епископска резиденция, различни сгради и работилници.
Невероятната концентрация на култови сгради от III-IV в. е наистина впечатляваща и навежда на определени размисли. Пръв видният специалист по римска архитектура и дългогодишен проучвател на Перперикон доц. Здравко Димитров изказа идеята, че като структура този сектор много наподобява прочутата Area Sacra di Largo Argentina във Вечния град.
Ще припомня на читателите, че това е един от най-важните археологически обекти в Рим, където в неголям участък между по-късни сгради са разположени руините от четири храма от републиканската епоха, датирани през IV-I в. пр. Хр.
Площадът и мястото са кръстени на Argentoratum, римски военен пост, чиито останки са в днешния Страсбург. Храмовете са посветени както на известни божества като Фортуна и водните нимфи, така и на малко познатите местни италийски богини Ферония и Ютурна.
Комплексът от четирите светилища е открит случайно през 1926 г. и е разкопаван в продължение на десетилетия. Учените са впечатлени от концентрацията на култови съоръжения и затова кръщават това място Area Sacra – „Свещената зона“. Ето защо и ние с доц. Димитров си позволяваме да наречем по подобен начин наситения с езически храмове участък в скалния град Перперикон.
Много интересна е съдбата на Area Sacra в Рим
След като през 80 г. сл. Хр. тя е опустошена от огромен пожар, при император Домициан зоната претърпява пълна промяна.
Но особено значителни са реконструкциите след пълната победа на християнството през V в., когато езическите сгради са напълно изоставени, а районът е зает от голям манастирски комплекс. През IX в. в развалините на един от древните храмове е оформена църква, за която се знае, че през 1132 г. е посветена на св. Николай.
Вижда се, че съдбата на римската Area Sacra след приемането на християнството също е била много подобна до участта на „Свещената зона“ на Перперикон в V в. Както доказахме в предишните години, там християнството е било прието едва в началото на това столетие.
Тогава в Акропола на скалния град е изградена неголяма еднокорабна базилика, в която вероятно е служил самият кръстител на Родопите, св. Никита Ремесиански. Утвърждаването на християнството била ознаменувано със строителството на споменатата трикорабна базилика в Южния квартал, която засенчила с мащабите си намиращите се в непосредствена близост езически храмове.
През 2019 г. кметът на Рим Вирджиния Раги обявява, че на мястото на Area Sacra ще бъдат монтирани пътеки, позволяващи на туристите да се обиколят руините на древните светилища. Същото се предвижда и за „Свещената зона“ на Перперикон, където продължава успешното реализиране на серия от европейски проекти.
