И двата големи модела – европейският и американският, дават зимата да бъде по-топла. Глобално тя трябва да бъде с около 1 градус над нормата. Количеството на валежите трябва да бъде в рамките на нормалното. Това каза в интервю за "Телеграф" климатологът проф. Георги Рачев.
"Средно на 7-8 зими се пада една, която да бъде някакво бегло подобие на старите. Тя е с по-ниски температури от нормалното и с повече валежи от сняг. Такава цикличност има от 2000 година насам. Това, че се очаква тя да е топла, не означава, че няма да има сняг, поледици и скреж", добави той.
"Тези опасни явления ще бъдат налице, но периодите на снеговалежи, силни ветрове, на пределно ниски температури ще бъдат много по-малко, а тяхната продължителност ще бъде сведена до няколко дни или най-много до седмица. Това се наблюдава от 1995 година насам, като всички тези години след 2000 г. са по-топли и по-топли.
Това не се отнася само за България, а за Балканите и европейския континент", уточни климатологът.
Ето какво още каза специалистът пред "Телеграф”:
– Проф. Рачев, каква се очаква да бъде есента?
– Можем да кажем, че преди всичко тази есен продължаваме традицията всеки един месец да е по-топъл от нормалното.
Тази есен продължава да бъде доста мека, като към днешна дата месец октомври върви с почти 2,5, а на места и с 3 градуса по-висока температура от обичайното. Искам да подчертая, че под нормално се разбират средните многогодишни стойности за най-съвременния период от 1991-2020 година.
Това е много по-топъл период в сравнение с предишния, който беше 1961-1990 година.
Това подсказва нещо много важно – през остатъка от тази година трябва да се случи някакво чудо и ноември и декември трябва да бъдат изпълнени ден след ден от снежни човеци и бели мечки, за да може 2024 година да не е по-топла от миналата година.
2023 година от своя страна пък е най-жарката, откакто се правят метеорологични наблюдения в България.
Вървим към едни нови модерни времена и към една нова реалност. Дори и в една сравнително студена София през студената половина от годината листата на дърветата все още не са окапали. Това ще се задържи до първото десетдневие на ноември месец.
Сега през уикенда, особено в понеделник, може да е налице първата слана за София, която да съблече малко дърветата.
Топлото време ще се задържи в Източна България. Особено в югоизточната част на страната медиите ще бъдат залети от съобщения как някъде цъфнала някоя круша или кестен, което е съвсем нормално.
Лошото е, че това не трябва да се случва, тъй като компрометира пролетното развитие на трайните насаждения. Това определя и дългосрочната прогноза за зимата. Тя ще бъде общо взето топла и с нормални валежи.
– Ще ни изненада ли нещо ноември?
– За да приключим с есента, поглеждаме последния месец ноември.
Според европейския модел трябва да е малко по-топъл с около половин градус от нормалното и с нормални валежи. Нормата е между 5,5 и 9,5 градуса средна месечна температура.
Американският модел на НОАА дава прогноза за значително по-топъл ноември с над 1 градус по-висока средномесечна температура. И валежите се очакват да бъдат над обичайното с около 30-40%. Но така или иначе има единодушие, че ноември ще бъде по-топъл с нормални и наднормални валежи.
– Какво показва дългосрочната прогноза за зимата?
– Всички се питат каква ще бъде тя. Зимата ще бъде топла.
Тя ще бъде от модерните топли зими, които няма да имат нищо общо с тези от времето на баба и дядо, да не говорим за нашите бащи и майки.
И двата големи модела – европейският и американският, дават зимата да бъде по-топла.
Глобално тя трябва да бъде с около 1 градус над нормата. Количеството на валежите трябва да бъде в рамките на нормалното. Средно на 7-8 зими се пада една, която да бъде някакво бегло подобие на старите.
Тя е с по-ниски температури от нормалното и с повече валежи от сняг. Такава цикличност има от 2000 година насам. Това, че се очаква тя да е топла, не означава, че няма да има сняг, поледици и скреж.
Тези опасни явления ще бъдат налице, но периодите на снеговалежи, силни ветрове, на пределно ниски температури ще бъдат много по-малко, а тяхната продължителност ще бъде сведена до няколко дни или най-много до седмица. Това се наблюдава от 1995 година насам, като всички тези години след 2000 г. са по-топли и по-топли.
Това не се отнася само за България, а за Балканите и европейския континент.
Тук се намесват някои „специалисти“, които обичат да бъдат в услуга на медиите и дават гръмки заглавия, че видите ли това ще бъде зимата на Ла Ниня, на по-студените океански води в източната екваториална част на Тихия океан.
Според тях полярният вихър, това е един много голям вихър в района на Северния полюс, няма да е толкова силен, което означава, че няма да може да удържа студения въздух в себе си и той ще нахлува в южна посока – било то над Канада и САЩ, било то над Европа.
Глобалните модели не са много съгласни с това разпределение на топъл и студен въздух и с тези спекулационни условия.
Те дават за декември месец температурите да бъдат между половин и един градус по-високи от нормалното за България. А нормалното за нашата страна е между 0,5 и 3,5 до 4,5 градуса.
Американският модел е по-топъл с около половин градус над това, което очаква европейският. Така или иначе се предвещава топло време с градус над нормата. Валежите трябва да са в нормата.
За България средностатистически за последния модерен период са между 45 и 70 литра на квадратен метър.
– Какъв се очаква да бъде принципно най-студеният месец от годината – януари?
– Януари също се очаква да бъде по-топъл от нормалното, и то с повече от един градус. Обичайната температура е между минус 0,5 и 3 градуса положителна температура.
Най-топло е по Черноморското крайбрежие, естествено в най-южните части на страната – в района на Свиленград, Хасково, на Сандански и Петрич. Валежите ще бъдат в норма, като за януари месец те са между 40 и 60 литра на квадратен метър.
Планините и през ноември, и през декември получават значително количество валежи – над 120 до 140 литра на квадратен метър. Поне от пролетта на тази година аз не съм виждал такива съществени валежи, което определя и ниското ниво на акумулираната вода в българските язовири.
– Какво е положението с язовирите у нас предвид малкото паднали валежи?
– Жизнено необходими са тези валежи, тъй като енергийните язовири са пълни на едва 50%.
До края на месеца не се очакват валежи със стопанско значение. Това не е добре, тъй като колкото е по-ниско нивото на енергийните язовири, толкова по-неефективно работят турбините и на по-малка мощност.
Това означава в периодите, когато ще имаме повече студ и електропотреблението ще се повиши, водноелектрическите централи няма да могат да дадат необходимата генераторна мощност. Ще имаме проблеми при всички положения, ако не повали много сериозно през ноември, декември и януари.
– Какво вещаят прогнозите за февруари?
– Февруари е най-краткият месец от годината, където средните температури са между 1,5 и 5,5 градуса. Става дума за ниската част на България, там където е съсредоточено 85% от населението на България.
За февруари настъпва разнобой в прогнозите на двата глобални модела. Европейският модел предрича той да е по-топъл дори с градус и половина над нормата. Докато американският модел на НОАА дава нормални температури.
Разликата е много съществена и много голяма.
Вярно е, че това е прогноза за след почти 4 месеца и дотогава нещата могат доста да се променят. Още повече че и двата модела са динамични. В зависимост от конкретиката на атмосферната циркулация се променят и прогнозите. Не са статични, затова е хубаво да се следи всеки месец промяната в глобалната тенденция какво време ни очаква през отделните сезони.
И двата модела прогнозират норма на валежите, а те са доста малко – между 35 и 55 литра на квадратен метър. Това се отнася за ниската равнинна част на страната.
– Ще има ли валежи?
– По принцип през февруари се наблюдава един вторичен минимум на валежите, който до известна степен е продиктуван и от по-малкия брой на дните през месеца. Свързан е и с умерената циклонална дейност в Централното Средиземноморие.
Основният минимум за по-голямата част от България е през август, като се измества вече и към септември.
Интересно е, че и двата модела предвещават по-топло време не само за България, но и за цяла Европа. Особено за декември и януари предвещават сериозни аномалии от 3 градуса, а през януари дори с 4 градуса в Северна Европа, най-вече в Скандинавието и в северната част на европейската територия на Русия.
Ако това се осъществи, това дава възможност да се прогнозира, че няма откъде да нахлуе студ по така наречената източна тангента в България, което много често се случва, когато имаме антициклонално състояние на атмосферата, каквото е в момента и каквото ще продължи да бъде поне до към 22-23 октомври.
Мощен антициклон действа над източната част на Европа и по неговата източна периферия над България нахлува по-хладен и сравнително сух въздух. Това ще определи времето през следващата седмица, което ще бъде много слънчево.
Сутрин ще бъде хладно, та дори студено. През уикенда температурите във високите котловинни полета ще бъдат близки до 0 градуса, а по обяд ще бъде хубаво и приятно, дори топло за края на октомври.
Това е съвременната визия на големите глобални модели за развитието на времето в края на есента и евентуално за бъдещата ни зима.
Предстои да видим какво от всичко това ще се осъществи, но напоследък сезонните и месечните прогнози се оправдават в много голяма степен. Много зависи от атмосферната циркулация и от този полярен вихър. Ако той е много мощен, ще задържи студения въздух над Северния полюс. Това ще даде възможност влажен и топъл атлантически въздух да постъпва до Балканите.
Ако обаче този вихър не е толкова силен, това ще даде възможност за нахлуването на полярни въздушни маси, които винаги са съпроводени със сериозни застудявания. Засега се смята, че студ ще има, но в по-малко количество.
– Може ли да се каже дали зимата ще бъде снежна и какво количество сняг да очакваме?
– Който се опита да го каже, директно ще лъже. Ще има сняг при всички положения. Подобно ще бъде положението като предишните години. В Югоизточна България ще видят сняг един-два пъти от днес за утре.
София ще види сняг няколко пъти, кога точно, може да се каже само в средносрочните прогнози. За съжаление една трайна снежна покривка за практикуване на ски спортовете ще има най-рано след 8 декември. Дори тогава се сформира една снежна покрива, която не е много трайна.
Около Коледа във високата планина в пояса над 1300 метра започва активно да се трупа сняг. Лошото е, че ще бъде топло, а за да могат да работят оръдията за сняг, трябва да бъде поне минус 3 градуса.