Руският президент Владимир Путин предприе нова провокация, като изстреля експериментална балистична ракета, способна да носи ядрен заряд. Случилото се предизвика глобален отзвук и създаде допълнително напрежение в момент, когато конфликтът в Украйна навлиза в ключов етап.
Дали този ход е стратегическа демонстрация на сила или отчаян опит за влияние преди евентуални преговори, остава въпрос с много неизвестни.
Украйна и Русия в надпревара за позиции
Украйна и Русия засилват усилията си да заемат по-добри позиции преди потенциалното посредничество на новоизбрания президент на САЩ, Доналд Тръмп.
Украйна търси начини да укрепи своите линии, докато Русия демонстрира готовност за ескалация. Според анализатори настоящата ситуация е опит на Кремъл да наложи ново статукво, което да играе роля в предстоящите преговори.
Украински представители признават, че не знаят каква ще бъде политиката на Тръмп, но са наясно, че решаващият момент ще настъпи още през първите дни на неговата администрация.
Междувременно Киев се възползва от предоставените от администрацията на Байдън далекобойни ракети ATACMS, за да затвърди позициите си. Но дали това е достатъчно за дългосрочна съпротива срещу нарастващия натиск от Москва?
Ракетата RS-26: послание или заплаха?
Изстрелването на експерименталната ракета RS-26, известно нарушение на стария Договор за ядрените сили със среден обсег, е ясен сигнал от Русия към Запада.
Путин заяви по националната телевизия, че „САЩ и Европа не могат да прехванат такива ракети“. Въпреки демонстрацията на увереност, самият факт, че Вашингтон е бил предварително уведомен за изстрелването, показва, че Кремъл се опитва да избегне директна конфронтация със САЩ.
Ядрената заплаха обаче остава реална. Според Джеймс Актън, съдиректор на Програмата за ядрена политика към Фондацията „Карнеги“, този ход е напомняне, че рискът от ядрена ескалация все още е налице.
Американската стратегия: подкрепа за Украйна с предпазлив оптимизъм
Администрацията на Байдън изглежда раздвоена между засилването на подкрепата за Украйна и минимизирането на риска от директна ескалация с Русия. Решението да се предоставят далекобойни ракети на Киев може да укрепи украинските позиции, но също така увеличава напрежението с Москва.
В същото време американските власти подготвят европейските съюзници за възможността да поемат водеща роля в подкрепата за Украйна след евентуалното намаляване на ангажимента на САЩ при Тръмп.
Според ЦРУ и други разузнавателни агенции, Русия е склонна да прибегне до демонстративни ходове, но вероятността от реално използване на ядрени оръжия остава ниска. Анализаторите са на мнение, че Кремъл цели да запази напрежението без да премине точката на невъзврат.
Накъде оттук нататък?
Ситуацията остава нестабилна, като и двете страни продължават да търсят предимство. Възходът на Доналд Тръмп на политическата сцена допълнително усложнява прогнозите за бъдещето на конфликта. Дали това е началото на нов кръг от преговори или крачка към по-голяма ескалация, зависи от действията на основните играчи през следващите седмици.
С едно обаче светът е сигурен – конфликтът в Украйна далеч не е към своя край, а залозите продължават да растат.