Противоречивата румънска евродепутатка Диана Шошоака не бе допусната до участие в президентските избори в Румъния в края на годината след решение на Конституционния съд.
В мотивите на съда, които бяха публикувани късно снощи, се посочва, че регистрацията на кандидатурата на Шошоака нарушава някои условия за допустимост, свързани с „ценностите на демокрацията, на правовата държава и на зачитането на Конституцията“.
Съдът отчита, че кандидатката Шошоака поставя под въпрос членството на Румъния в ЕС и НАТО, съобщават румънските медии.
Мотивът на съда
Правото да бъдеш избиран не е абсолютно право и може да подлежи на определени ограничения, които произтичат от демократичната визия на Конституцията, мотивира се Конституционният съд.
Би било недопустимо и в противоречие със същността на демократичния процес кандидатът да не отговаря на тези условия изначално и въпреки това да участва в изборите и, ако ги спечели, да положи официална клетва за вярност, отбелязва съдът.
Всеизвестен факт е, че постоянният дискурс на г-жа Диана Йованович Шошока е подстрекателство към промяна на демократичните устои на държавата и нарушаване на конституционния ред, се посочва още в решението, цитирано от Диджи 24.
„Любимият румънски политик на Русия“. Коя е Диана Шошоака?
Диана Йованович Шошоака е родена на 13 ноември 1975 г. в Букурещ. По професия е адвокат. Тя стана популярна по време на пандемията от КОВИД-19 с послания във Фейсбук против ограничителните мерки.
Партията, от чиито листи Шошоака влезе в румънския парламент за първи път през 2020 г. – Алианс за обединение на румънците (AUR), организира десетки митинги срещу противоепидемичните мерки, ваксинацията и носенето на предпазни маски.
Вън от групата
През 2021 г. Диана Шошоака бе изключена от парламентарната група на AUR заради това, че не следва стратегията на партията и остана в парламента като независима.
През декември 2021 г. Шошоака придоби известност и извън границите на Румъния, особено в Италия, след като италианският телевизионен канал Rai 1 я обвини в отвличане на журналистката Лучия Горачи по време на интервю на тема коронавирусната пандемия.
Случаят с журналистката е изпълнен с противоречиви твърдения на участниците в него, но е факт това, че италианката бе арестувана по обвинения в кражба и посегателство, отправени от Шошоака. В крайна сметка репортерката бе освободена след намесата на италианското посолство в Румъния.
В румънските медии Шошоака често е критикувана за връзките си с Русия.
Военен конфликт
През март 2022 г., в разгара на руската инвазия в Украйна, Шошоака и още трима народни представители се срещнаха с руския посланик в Букурещ Валерий Кузмин, за да обсъдят "позицията на неутралитет на Румъния" във военния конфликт.
Групата румънски народни представители не са имали одобрение от ръководството на парламента за подобна инициатива, отбелязаха тогава румънските медии. Шошоака е чест гост на руското посолство в Букурещ.
През март 2023 г. Шошоака внесе в парламента законопроект, който предвижда денонсиране на Договора за добросъседство и сътрудничество между Румъния и Украйна, ратифициран със закон през 1997 г., и анексиране на територии в Украйна, които са принадлежали на Румъния в периода между двете световни войни.
След изключването си от AUR Шошоака се присъедини към новата националистическа партия SOS Romania, а след това стана неин лидер. На изборите за Европейски парламент през юни т.г бе избрана за евродепутат.
Срещу кандидатурата на Шошоака за президент на Румъния са подадени две контестации, информира Диджи 24.
В едната Амалия Белантони, която е бивша съпартийка на Шошоака, изразява съмнение във валидността на подписите, събрани в подкрепа на кандидатурата, а също така критикува изявления на румънската евродепутатка, направени в руското посолство в Букурещ, според които „Румъния не е правова държава“ и „в Румъния е установена диктатура“.
Амалия Белантони е посочила в контестацията си и това, че Диана Шошоака е отправяла заплахи за националната сигурност, внушавайки, че може да предостави информация от естество, което да дестабилизира НАТО и ЕС.
Подателката на контестацията посочва още, че Шошоака допринася за разпространението на руска пропаганда в Румъния, настоява страната да заеме позиция на неутралитет и да анексира украински територии.
Амалия Белантони обръща също внимание на агресивното поведение на Шошоака, която си позволява да отправя смъртни заплахи към хора, с които разговаря.
Антидемократично поведение
Във втората контестация срещу кандидатурата на Шошоака, подателят Михай Георге Урса също дава примери за „антидемократичното“ поведение на кандидатката, като отбелязва и „приятелството“ ѝ с Русия, както и антисемитското ѝ отношение и подкрепа за легионерското движение в Румъния между двете световни войни, посочва Диджи 24.
Остава обаче един ключов въпрос: към кой кандидат ще се насочат гласовете за лидерката на SOS Румъния. Нейният електорат наброява най-малко 500 000 души, което бе потвърдено на европейските избори през юни, отбелязва Диджи 24.
Гласове на изборите
Според румънски анализатори гласовете за Шошоака може да се насочат към лидера на другата популярна националистическа партия Алианс за обединение на румънците Джордже Симион и да го доведат до втори тур на 8 декември (първият тур на президентските избори е на 24 ноември).
Този сценарий превръща премиера Марчел Чолаку във фаворит за президентския пост, тъй като евентуалното класиране на националиста Симион на втори тур ще доведе до повторение на президентския финал от 2000 г. между Йон Илиеску и друг националист – Вадим Тудор, лидер на партията „Велика Румъния“, който бе спечелен тогава от Илиеску, отбелязва Диджи 24 в анализ.