От старо устно предание се знае, че през римско време, още преди XI век, е построена света обител на седем и половина километра североизточно от София. Тя се е намирала в очертанията на квартал Обрадовци. Мястото е красиво, природата – щедра. И софиянци, и гостите на столицата, че и чужденци идват тук на поклонение пред Свети Мина. Кой е той?
Свети Великомъченик Мина е тачен от християните по целия свят. Покровител на семейството, на народните лечители, на бездомните и сираците. Свети Мина е закрилник и на жените, помага на онези от тях, които не могат да заченат. През квартал Бенковски, който е на пътя за Световрачане, християните стигат до светата обител. Самият манастир е разположен в долината на Владайската река – в землището на бившето село Обрадовци. В стари времена на това място комплекс от църкви и манастири, част от Софийската Мала Света гора, посрещал вярващите.
Според преданията тук е имало 40 параклиса и църква
Разрушени са от турците по време на османското робство. През 1927 г. селяни случайно се натъкнали на останките от светата обител. Едва през 1942 г. започва възстановяването на манастира, което продължава до 1945 г. През 1957 г. тук е построен параклисът “Св. св. Дамян и Козма”. По-късно е издигнат и друг – в чест на светите апостоли Петър и Павел.
Райско кътче, казва всеки, прекрачил прага на манастира. Параклисът на св. св. Дамян и Козма е уникален. В олтара му е вградено аязмото, иззидано с камъни. Водата, която тече от него, за вярващите е светена.
Най-святото място в манастира е църквата. Иконите са нарисувани от проф. Георги Богданов, а резбата е дело на софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Дар от богомолци са иконите в църквата, килимите, съдовете и полилеите. Жените тук пристъпват с благоговение, никоя не си позволява разголени рамене. Мъжете пък избягват късите панталони. В притвора на църквата се намира чудотворната икона на Свети Великомъченик Мина, изобразен в цял ръст, с копие и кръст.
Светецът се явил в съня на руския художник Михаил Малецки и му заръчал да нарисува икона с неговия лик
И да я занесе в Обрадовския манастир. Художникът не знаел дали съществува такъв манастир. Но сънят се повторил. Тогава майсторът на четката разпитал за манастира и нарисувал иконата. Занесъл я в деня, в който православната църква почита Свети Мина – на 11 ноември. Според преданието още тогава хората станали свидетели на първото чудо.
Чудесата не са едно и две. И днес пред Чудотворната икона се извива опашка от хора, изпаднали в нужда. Или пък благочестиви християни, които искат да благодарят на Бога, че ги държи на грешната земя. Всички оставят като дар под иконата хляб, баница, печено пиле, които се раздават на служителите на храма.
Освен чудотворната икона на Свети Мина, в Обрадовския манастир има още една, творяща добро – иконата на Свети Фанурий, който дарява любов и щастие и помага на тези, които са изпаднали в беда. Манастирът е и желано място за много двойки, решили да се венчаят или да кръстят рожбата си. Храмовият празник на Обрадовския манастир е на 11 ноември. Това е денят, в който православната църква почита паметта на Свети Великомъченик Мина.
В нощта срещу празника тук се извършва бдение
И днес се предава от уста на уста разказът за монахинята Златка, която обичала животните и отглеждала в двора на манастира кученца и котенца. А всеки, донесъл за тях храна, си тръгвал с дар от Златка – бяла кърпа.
Мария СТЕФАНОВА