Светла Караджова и семейството й едва ли се нуждаят от специално представяне. Става дума за дъщерята на незабравимата Надка Караджова, народната певица, прославила България по целия свят. Светла следва достойно пътя на майка си.
Завършила е Музикалната академия в Пловдив. Съпругът й, Йордан Станимиров, е хореограф. Двамата се запознават в ансамбъл “Филип Кутев”, където дълги години работеше самата Надка Караджова. И днес Светла си спомня с умиление детството, свързано с дейността на прославения ансамбъл. Съпружеската двойка Караджова – Станимиров има две деца: Стефан и Станимира, вече големи хора, със семейства.
Стефан е хореограф, преподава в 144-то училище в столицата. Станимира е завършила специалностите “Туризъм” и “Графичен дизайн” в Холандия. Цялото семейство се прекланя пред сътвореното от народа фолклорно богатство. Вече 14 години семейството провежда конкурса “Пиленце пее” – той носи името на песен, любима на Надка Караджова, която е номинирана да влезе в учебниците по музика в далечна Япония.
Със Светла Караджова се срещаме по хубав повод – в задружната фамилия се роди момченце!
– Честито, г-жо Караджова! Мъжка рожба проплака у вас!
– Благодаря! Това е най-голямото щастие за всяко семейство. Бебето се казва Теодор, то е второто детенце на дъщеря ми Станимира. Роди се в болница “Света София”. Благодаря на целия медицински екип за добре свършената работа. Станимира е в отлично здраве. Теодор е второто й детенце. Първородният й син се казва Йордан, кръстен на мъжа ми. Дъщеря ми сподели, че в болницата е била като на хотел, лекарите – млади, усмихнати, като на конкурс подбирани. Всичко е минало без проблеми. Станимира роди първото си дете в Холандия, затова може да направи сравнение. Радвам се, че у нас има такава хубава болница.
– Синът ви, Стефан, има ли потомство?
– Разбира се. От Стефан имам внук Никола. Първата буквичка от името му е буквичката на баба Надка. Внуците ни общо са трима. Щастливи сме.
– Значи голямата Надка Караджова има 3 правнучета! Какъв човек беше майка ви?
– Много добър човек. Където минеше, сияеше с добрината си, с голямата си човечност. Не делеше хората по пол, религия, образование. Обичаше всички, а и людете й отвръщаха с голяма обич. В превозното средство й ставаха на крака, искаха й автографи в магазина и на улицата. Беше снажна, красива жена. Успоредно с хоровия репертоар, мама записа над 300 солови народни песни. С квартет “Славеи” пътувахме много, всяка седмица бяхме във Франция, имахме френски импресарио, Емануел Мартели. Това продължи 15 години.
– Майка ви си отиде от белия свят на 3 януари 2011-а. Вярно ли е, че сте викали “Бърза помощ”, а линейката се е забавила?
– Вярно е. Два часа и половина-три не дойде линейка. Беше първият работен ден след Новата година, имаше сняг, киша. Оправдаваха се с това.
С Бинка Добрева, Даниел Спасов, Лиляна Галевска и др.
– Тя боледуваше ли по онова време?
– Всеки си има някакви незначителни болежки. Мама също. Вярно е, че през целия си творчески живот тя бе много натоварена. И болна отиваше да пее. В един дълъг период концерт без нея не минаваше. Много колежки бяха освобождавани от турне по различни причини, тя не можеше да си го позволи, защото разчитаха на нея. Разбирате, че това се отразява на здравето. Но в никакъв случай не оправдавам “Бърза помощ”!
– Един филм на БНТ разказва за Надка Караджова.
– Филмът се казваше “Да знаеш, мамо”. Режисьорката реши аз да говоря зад кадър. Тоест да водя сценария. Първото изречение беше: “Когато бях малка, мама все я нямаше”. Майка ми се разплака, когато гледа филма. Казваше: “Аз се посветих на сцената, хората ме искат”. Да, хората жадуваха да общуват с нея. Няма лесна професия, а нашата, на певците, на артистите, на музикантите, е още по-трудна, защото се явяваме пред публика. Това е истината.
– Вие достойно изпълнявате мисията, която майка ви имаше на тая земя!
– Старая се да го правя. Казвам на момичетата от нашия квартет “Славеи”, че всеки концерт е изпит за всички ни. Половината публика може да ни познава, другата половина – не. Може да са чували за нас, но да не са ни гледали. Трябва да ги спечелим и тях. Убеждението ми е, че всяка професия е отговорна, а нашата – дваж повече
Тя ни носи голямо удовлетворение, сами сме си я избрали. Затова трябва да й служим всеотдайно.
– Гласът ви е прекрасен. Защо не се посветихте само на солова кариера?
– Мнозина ми задават този въпрос. Аз продължавам да пея, работя и като диригент. Не съм се отказала от солова изява, но квартет “Славеи” е водещ в дейността ми. Освен това направих много и като преподавател в катедра “Музика” на Алма матер. Това е голямата ми гордост. Всички мои студенти са в музикалните телевизии, вадят си достойно и професионално хляба. Те показват таланта си благодарение на огънчето, което съм запалила у тях.
– Квартет “Славеи” ли беше голямата любов на Надка?
– След като се пенсионира в ансамбъл “Филип Кутев”, мама си зададе въпроса “Сега накъде?”. Беше през 1991-ва, съвпадна с идването на демокрацията. Вече можеше да се правят частни състави в музикалните среди в България. Мама реши да направи квартета с мен, със Стоянка Лалова и Лиляна Галевска. Не само пеех, но и дирижирах.
“Славеи” е скъпата рожба на Надка Караджова
Името го даде баща ми, каза “Вие пеете като славеи”. Сега синът ми и мъжът ми решиха да направят представителен ансамбъл под същото име. Той работи много успешно. Миналата година бе в Мексико, тази година – в Индонезия, през декември предприема голямо турне в Индия.
Светла Караджова с актьорите Цветана Манева и Явор Милушев
– Вашият съпруг, Йордан, е създател на мрежа от клубове за български танци, които съществуват по света.
– Идеята се роди през 2000 г. Разви се лавинообразно из целия свят. Първият клуб се казва “Боди фолк”. Майки водеха дечица при мъжа ми да танцуват, така се запалиха, че поставиха въпроса, че и те самите искат да играят народни хора. По-късно и колеги на Йордан прегърнаха същата идея.
Клубовете днес са много, един българин да има някъде по света, вече има и клуб
Българските танци са много атрактивни и се харесват.
– Посещавате ли родното село на майка ви, Три водици?
– Много рядко. Но хората там я помнят. Благодарение на кмета на Стамболийски в Три водици бе направен основен ремонт на читалището. На сградата му има цветен стенопис, вляво е Васил Левски, вдясно – майка ми. Така е почетен Славеят на Тракия в родното си село. Та тя наистина го прослави! Във всеки един документ пише, че е родена в Три водици. А с паспорта си е минавала толкова много граници, отсядала е в десетки хотели.
– Дядо Кръстьо и баба Мария ли са родоначалници на песента в рода ви?
– Дядо Кръстьо е пеел от полето, като се е връщал от работа. А баба Мария е завещала на внучката си, сиреч на мама, над 300 песни. Лелята на майка ми, Димитрия, е пеела повечето от бавните песни, които мама имаше в репертоара си. И майката, и бащата на Надка Караджова са имали хубави гласове и са пеели. Става дума за моите баба и дядо. Дядо Иван, каменарят, е бил много гласовит.
– Красиво село ли е Три водици?
– Името му е свързано с природата. Там има 3 извора, които се вливат в Марица. В съседната на нашата къща живееше брат на дядо ми, през 5-6 къщи – сестра му Димитрия. Задружна фамилия, това е най-ценното й качество. В семейството е имало много деца. Ето, и аз сега се радвам на поредното внуче!
Нели ЖЕКОВА