Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да се създаде европейска шпионска служба.
Според Unherd обаче това ще бъде проблематично, тъй като ЦРУ вече съществува, ЕС няма бюджет за това и много страни членки са против.
ЕС обяви планове за създаване на „европейска шпионска служба в стил ЦРУ“, както беше обявено в заглавие на Politico. В социалните мрежи веднага заваляха язвителни подигравки.
„Но в Европа вече има шпионска служба в стил ЦРУ – самото ЦРУ е“, пошегува се един от потребителите на X (бивш Twitter). „Предлагам да наречем новия отдел Гестапо“, повтори друг, цитиран от “Труд”.
Подобни коментари красноречиво свидетелстват за преобладаващите настроения в Европа: всяка политическа инициатива от Брюксел се посреща със силна доза скептицизъм и недоверие.
Това не е изненадващо, като се има предвид нарастващата липса на отчетност, както и разширяващият се мащаб и непрекъснато нарастващ списък от политически провали на ЕС – и особено на самата Европейска комисия.
Ето защо не е изненадващо, че за повечето идеята да се предостави на „императрицата“ Урсула фон дер Лайен цяла армия от наднационални тайни агенти, които да шпионират граждани и друга мръсна работа от „формата на ЦРУ“, предизвика дълбока загриженост.
Няма да стане скоро
За щастие, това едва ли ще се случи скоро. Заглавието на Politico е чиста примамка. Това е препратка към една от точките в нов доклад на бившия финландски президент Саули Ниинистьо „Укрепване на гражданската и военна готовност на Европа“.
Позовавайки се на неотдавнашните кризи – по-специално на конфликта в Украйна – Ниинистьо се застъпва за „всеобхватна готовност“, която уж ще гарантира, че ЕС „ще продължи да работи при всякакви обстоятелства“, осигурявайки „холистичен отговор на междудържавни кризи“.
Според доклада този подход трябва да обхване „цялото правителство и общество“ и да осигури ползотворно сътрудничество между гражданите, частния сектор и държавните агенции.
След това докладът излага множество неясни предложения – включително въвеждане на „култура на готовност“ сред институциите на ЕС и обикновените граждани, дългосрочни инвестиции в ключова инфраструктура и отбрана, формализиране на „междусекторен отговор“ на кризи и „укрепване на Способностите на ЕС за споделяне на разузнавателна информация“.
Последната точка привлече вниманието на информационните агенции.
Една от областите е укрепването на събирането и споделянето на разузнавателна информация на ниво ЕС, главно по отношение на подобряването на Единния аналитичен капацитет на блока (SIAC), който в момента съществува от доброволни вноски от членовете.
Следователно докладът подчертава необходимостта от по-структурирано и надеждно споделяне на разузнавателна информация. Едно по-противоречиво предложение е да се създаде някаква служба за сътрудничество в разузнаването на ЕС в допълнение към SIAC – по същество наднационален орган, който би допълнил националните дейности в тази област.
Това би било дълбоко обезпокоително развитие: създаването на собствена разузнавателна служба под неотчетна и недемократична институция като ЕС би било още една стъпка в превръщането на алианса в техно-авторитарен молох.
Насочено към европейците
Както в случая с ЦРУ, подобни правомощия вероятно ще бъдат насочени предимно срещу собствените му граждани и дори държави-членки, а не изобщо срещу „чужди противници“.
Нещо повече, всеки, който смята, че това ще укрепи „стратегическата автономия“ на ЕС, ще бъде силно разочарован: докладът също призовава за „засилено сътрудничество между ЕС и НАТО“. От това следва, че „разузнаването на ЕС” не просто ще бъде създадено по образ и подобие на ЦРУ, а буквално ще стане негов филиал.
В много отношения това вече е така: правителствата на ЕС вече споделят своята разузнавателна информация с ръководената от САЩ мрежа Five Eyes, която включва също разузнавателни агенции от Австралия, Канада, Нова Зеландия и Обединеното кралство.
Но по някаква причина това не работи в обратната посока: Съединените щати не само не споделят цялата информация с европейските си „съюзници“, но, както е известно, редовно ги шпионират.
За утеха трябва да се отбележи, че този нов отдел едва ли ще види бял свят в много близко бъдеще. При представянето на доклада самата фон дер Лайен призна, че в европейските канцеларии остава силна съпротива срещу подобно нововъведение и подчерта, че в момента фокусът ще бъде само върху засиления обмен на информация.
Също така не е ясно как ЕС планира да подкрепи новата агенция, тъй като страните членки вече изпитват финансови затруднения – и има малко желание да поемат нови общи дългови задължения. Самият Ниинистьо призна, че докато работи върху документа, е чул „много критични мнения“ относно съвместните заеми: страните отказват да участват в нови механизми, които „вземат от едни и дават на други“.
Не бива обаче да забравяме, че през последните години Европейската комисия вече включи в своята юрисдикция няколко области, които традиционно са били в сферата на националните правителства – по-специално външната политика, отбраната и сигурността. Междувременно прозорецът на Овъртон за по-нататъшна „наднационализация“ се отвори още по-широко.
