Само няколко дни оцеля надписът „Българите в Устава“, написан на кея на река Вардар в македонската столица Скопие. Надписът беше скоростно заличен с бяла боя за по-малко от седмица.
За кратко просъществува и изрисувания до него български флаг. Самият надпис беше частична поправка на изписаното през месец април послание „Българите в Устава е предателство“, съобщава БГНЕС.
Надиграване с надписи
Първоначалният графит изразяваше несъгласието на управляващата просръбска върхушка в Скопие към задължението на Северна Македония да впише българите в конституцията, като държавотворен народ, за да започне реално преговори за членство в ЕС. Това задължение произлиза от Европейския консенсус, който беше постигнат през юли 2022г. между ЕС и правителството в Скопие. Премиерът Мицкоски нарича Европейския консенсус „български диктат“, макар този „диктат“ да е подкрепен от всички 28 страни в ЕС.
Стана ясно кой стои зад пробългарския надпис, украсил Скопие ВИДЕО
Официално отговорност за надписа „Българите в устава е предателство“ пое проруската партия Левица, от което не последваха никакви последици за нея. Надписът „гордо“ стоеше недокоснат в продължение на половин година. Нито една политическа фигура, партия или институция в Северна Македония не осъди тази расистка и дискриминационна проява, определяща Европейския консенсус като предателство.
Черно на бяло
Конституцията на Северна Македония предоставя колективни права на признатите от нея отделни етнически общности, които вкупом съставляват днешния македонски народ. Колективните права дават възможност на тези общности да учат на майчин език, да имат училища, учебни програми, радио, телевизия и др.
В основния закон наред с македонци са признати общностите на албанци, турци, сърби, власи, босненци и роми. Без каквото и да било правно основание, правителството на премиера Мицкоски категорично се обяви против българите да бъдат признати като общност с колективни права и да бъдат вписани в конституцията. Това негово решение спира пътя на Северна Македония за членство в ЕС.
За да избегне липсата на алтернатива, Мицкоски панически се опитва да хвърли вината върху България, като заявява, че „няма гаранции, че това ще е последното условие на България“.
Мицкоски посочва, че от времето на своята независимост през 1992г. до сега Северна Македония е променила валутата, знамето и името си и не може повече да прави промени. Мицкоски удобно пропуска факта, че нито една от тези промени не е свързана с искане от българска страна. Той напълно игнорира и факта, че България първа признава независимостта на Македония, помага по време на гръцкото ембарго и гражданската война в страната през 2001г.
Освен българите, сред общностите които очакват своето признание са хърватите, черногорците и евреите. За тяхното вписване премиерът Християн Мицкоски няма възражения, макар че Хърватия като член на ЕС също е подкрепила Европейския консенсус от 2022г. Отказът на Мицкоски от конституционно промени е мотивиран единствено с вписването на българите. Тази позиция на Мицкоски все повече се разпознава в ЕС като дискриминационна и расистка, тъй като тя се обоснована на български етнически произход на тази група македонски граждани.
Мицкоски провежда политика и на етническо отрицание спрямо българите, които според него са само „няколко стотин души“. Срещу това твърдение на македонския премиер стои информацията, че до момента над 200 хиляди граждани на Северна Македония са получили българско гражданство на основание български произход и самосъзнание.
Твърда позиция на ЕС
Опитите за манипулация и представянето на Северна Македония за жертва на „българския диктат“ бяха унищожени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която много ясно и категорично каза на Мицкоски: „Промените в Конституцията са ваше задължение“ по време на посещението си в Скопие.
Така, замазването на надписа „Българите в Устава“ с бяла боя остава единствения „успех“ на правителството в Скопие по пътя му за членство в ЕС. Следващият „успех“ на премиера Мицкоски ще бъде преобръщане на геополитическата ориентация на Северна Македония от Брюксел и Вашингтон към Белград и Москва.
