Некадърни работници масово пускат доноси срещу работодателите си в Комисията за защита на личните данни по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и стават буквално недосегаеми, а бизнес конкуренти търсят лична саморазправа, коментираха пред “Труд news” юристи, занимаващи се с трудови казуси.
Спорните текстове бяха гласувани преди година и половина в пленарна зала, тъй като през 2022 г. тогавашното правителство обвърза закона с получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
„Законът трябваше да дава защита на лица, които разкриват нарушения в ущърб на държавата и обществото, но непрофесионалното транспониране на Директивата на ЕС 2019/1937 буквално е “отворила купията на Пандора” за всякакви доноси и жалби от частен характер”, обясниха юристи с опит във фирмените дела.
В момента “Законът за доносниците”, както стана известен ЗЗЛПСПОИН сред правните среди, ще разшири обхвата си и сигнали по него ще могат да подават и “доставчиците на услуги”.
Сега извън обсега на закона са лицата, упражняващи юридическа професия, но от Европейската комисия предлагат да остане “само поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокатите и техните клиенти”.
Включени в обхвата на закона ще са и общинските съветници, които към момента не бяха изрично споменати.
Ако страната ни не приведе в съответствие с Директивата ЗЗЛПСПОИН, то срещу България може да бъде образувана наказателна процедура за неправилно транспониране. Няма да бъдат изпълнени и ангажиментите на Република България по Национлания план за възстановяване и устойчивост.
В същото време обаче при предстоящата поправка на ЗЗЛПСПОИН народните представители ще разгледат досегашното действие и ефект на закона, тъй като в практиката вече се трупат куриозни случаи, като този на готвач, който 5 пъти в рамките на година е сменял работа и всеки път е подавал сигнал срещу работодател, ползва право на защита по ЗЗЛПСПОИН.
Удобен за обвиняеми и адвокати се оказва член 38 от ЗЗЛПСПОИН, който позволява на лице, срещу което има образувано наказателно, гражданско или административно производство във връзка с подаден от него сигнал или публично оповестена информация, да поиска прекратяване на това производство. Последното става, ако се намери “основателна причина да предполага, че подаването на сигнала е необходимо за разкриване на нарушение”.
Някои от сигналите по ЗЗЛПСПОИН засягат Управителни съвети на търговски банки, както и ръководни екипи на компании, при които се атакува дялово разпределение на акции и др.
Справка от Комисията за защита на личните данни
Справка от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) показва как най-честата тематика на сигналите е в обхвата на трудовото законодателство.
В последно време са зачестили сигналите (15 броя, б. р.) за нарушение на процедури, провеждани по Националния план за възстановяване и устойчивост и Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Сред съдържанието на сигналите до КЗЛД са и такива за престъпление от общ характер, за нарушени права в областта на обществените поръчки, в областта на защита на потребителите, предотвратяването на изпирането на пари и др.
От влизането в сила на ЗЗЛПСПОИН (4 май 2023 г., б. р.), в качеството си на централен орган за външно подаване на сигнали, КЗЛД е уведомила за 4 сигнала с непосредствени твърдения за корупционни престъпления съответната компетентна прокуратура.
Една проверка е приключила на основание, различно от липсата на доказателства, като е посочена допълнителна информация, че сигналът е препратен за разследване от Окръжна прокуратура и е под мониторинг на Европейската прокуратура.
За един сигнал КЗЛД е сезирала Службата на европейските делегирани прокурори в Република България.
За 2023 г. сигналите са 36, а тази година – общо 83
От влизането в сила на ЗЗЛПСПОИН – 04.05.2023 г. до края на календарната година в КЗЛД са постъпили общо 36 броя сигнали. От постъпилите 36 сигнала, 5 сигнала са препратени на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
До края на 2023 г. КЗЛД се е произнесла с решение по един сигнал. Решението е обжалвано от заинтересовано лице по реда на Административно процесуалния кодекс. За 4 броя сигнали КЗЛД е взела решение за удължаване на срока за произнасяне, поради фактическата и правна сложност.
По 9 броя сигнали не е образувана проверка, тъй като не попадат в обхвата на ЗЗЛПСПОИН. По 1 сигнал е съставен и връчен акт за установено административно нарушение.
От началото на 2024 г. до 30 септември 2024 г. са получени общо 83 бр. сигнали. По 29 от тях КЗЛД е взела решение за прекратяване на производството, поради наличие на съответните законови основания за това – сигналите не попадат в предметния обхват на ЗЗЛПСПОИН, изтекла е предвидената в закона давност или са подадени от лица, които не могат да докажат трудово-правен работен контекст.
По 44 сигнала проверките са “висящи” в рамките на 3-месечния и 6-месечния срокове.
По 4 сигнала е извършена проверка на място. Изготвени са два акта за установяване на административно нарушение и са стартирани две процедури за установяване на административно наказателна отговорност.