В резултат на многовековното общуване между Гръция и България в българския език са навлезли много гръцки думи, които използваме всеки ден.
Още през старобългарската епоха са били известни названията на много науки с гръцки произход: граматика, философия, аритметика, астрономия, математика и др.
С гръцки произход са и думите от църковната терминология, която използваме след покръстването (през втората половина на IX в). Такива думи са ангел, апостол, евангелие, игумен, манастир, параклис, монах, патриарх.
През XII-XIV в. навлизат най-вече разговорни думи, които днес използваме ежедневно: креват, керемида, кораб, мрамор, молив, мерудия, пирон, палат, стомна, скара, стомах, сандал, тиган, тетрадка, трапеза, трендафил, хартия, хоро и др.
Навлизането на гръцки думи продължава по времето на Османското робство
По време на Османското робство продължава навлизането на гръцки думи в нашия език, особено през Възраждането, когато се развива учебното дело. В училищната литература се използват нови гръцки думи: атом, естетика, идилия, ирония, комедия, трагедия, катедра, критика, лирика, симфония, схема и др.
Ето някои от най-често използваните думи в българския език с гръцки произход:
ангел – “вестител, пратеник, посланик” – безсмъртно, свръхестествено, разумно същество, което изразява волята на Бог и притежава нечовешки умения и възможности.
библиотека – думата е съставена от две гръцки думи biblio, което означава “книга” и tech, което означава “хранилище”, т.е. буквалният превод на думата от езика на гърците е “книгохранилище”.
втасвам – произхожда от гръцката дума έφτασα (evtasa), което означава “пристигам, достигам, достатъчен съм”.
евтин – произхожда от средновековната гръцка дума εὐθηνός (evtinos), което означава “нескъп, който струва малко”.
захар – произхожда от гръцката дума σάκχαρις (saharis), която от своя страна е с индийски произход. Първоизточник е санскритската дума “саркара”, откъдето произлизат и думите за захар на много други езици: “сукар” на арабски, “saccharum” на латински, “zucchero” на италиански, “şeker” на турски, “zucker” на немски, “sugar” на английски, “sucre” на френски.
идиот – произлиза от старогръцката дума ἰδιώτης (idiotos), което е производно от ἰδιώτης (idiotis), което означава “свой, собствен, частен”. Първоначалното значение е “частно лице”, като опозиция на този, който се занимава с обществени дела. Впоследствие думата развива днешното си значение “обикновен човек, плебей”, а оттук и “необразован, прост, глупав човек”.
икона – от гръцката дума εἰκών(eikon), което означава “образ, подобие“, оттук значението на икона като религиозно произведение на изкуството.
климат – произхожда от гръцката дума κλίμα (klima), което означава “наклон”, т.е. климатът е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност според географското й положение.
метал – произхожда от старогръцката дума μέταλλον (metallon) – “мина, метал”
молив – произхожда от гръцката дума μολύβι (molivi), което означава “оловна тръбичка”.
музика – думата е свързана с класическата Античност в Древна Гърция – с музите и предводителя им Аполон.
палав – произхожда от гръцката дума παλαβός (palavos), което означава “луд, игрив“.
пита – произхожда от гръцката дума πίτα (pita), което означава “хляб”.
театър – произлиза от гръцката дума θέατρον (teatron), вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика.
Кои са най-често използваните думи с преносно значение в българския език
трапеза – произхожда от гръцката дума tràpeza, което идва от tetrapeza (с четири крака) и означава “маса, софра, с наредено ядене на нея”.
харесвам – изглежда странно, но тази толкова използвана дума също е от гръцки произход, от думата αρέσω (areso).
хоро – произхожда от гръцката дума χορός (horos) – “танц, колективен народен танц”.
С гръцки произход са и много имена в българския език, пише actualno. Ето част от тях, както и тяхното значение:
Атанас – безсмъртен, от гръцката дума θάνατος (tanatos) – ‘смърт.
Андрей – мъжествен, от старогръцкото άνδρας (аndras) – мъж, мъжки. Новогръцката форма на името е Ανδρεας (Аndreas).
Ангел – вестител, пратеник, посланик, от гръцката дума άγγελος (angelos) – ангел.
Алекси – защитник, от гръцката дума αλεχις (aleksi).
Васил – царски, царствен, от гръцката дума basileios.
Георги – земевладелец, от гръцката дума geo (земя) и ergo (работя).
Евгений – благороден, от гръцката дума Ευγένιος (Evgenios) – добър род, благороден.
Кирил – господар, Господ, от гръцкото име Κύριλλος (Kirilos).
Никола – побеждаващ народ, от гръцкото Νικολάος (Nikolaos) – νικάω (nikáo) – побеждавам и λαός (laós) – народ.
София – мъдрост, с древногръцки произход.
Стефан – от старогръцкото Στέφανος (Stefanos) – “венец“, “корона“
Тодор – от theodoros – “Божи дар”.