За нея е сниман филм, вестниците разтръбяват името ѝ по целия свят, десетки държави се опитват да я съдят. Дорис Пейн, най-известната крадла на диаманти, ограбва магазини за бижута повече от 70 години.
Тя води полицията на два континента за носа и изглежда неуловима. Но кражба в супермаркет, когато е на 86 години, слага край на криминалното ѝ битие. Сега Дорис е на 94, които навърши на 10 октомври.
През 2014 г. излиза документален филм за живота и престъпленията на „диамантената кралица“, а през 2016 г. в Холивуд е пуснат сериалът „Коя е Дорис Пейн“, в който Хали Бери играе ролята на най-известната крадла в света. Г-жа Пейн лично консултира сценаристите, честно разказвайки премеждията си, пише "Труд".
Тя е родена в американския миньорски град Слейб Форк, пето дете в голямо семейство, което трудно се побира в барака от шперплат. Киното е спасение от безнадеждното ежедневие за малката Дорис. На 16 години тя твърдо решава да стане актриса, но не успява да стигне до Холивуд.
Едно пазаруване променя всичко
За успешното завършване на училище майка дава пари на Дорис, за да си купи евтин часовник. В салона влиза бял клиент, а по онова време чернокожите нямат право да купуват стоки в същите магазини като белите американци. Изплашената Дорис се втурва към изхода, забравила да свали часовника. Тази лекота на случайната кражба изумява момичето – оказва се, че толкова лесно могат да се получат красиви вещи и пари.
Дорис започва да краде често и скоро се мести в големия град Питсбърг. Там се хваща на работа като медицинска сестра, а в свободното си време „пазарува“ из градските магазини за бижута. Тя разпространява легендата, че е годеница на богат адвокат от северната част на щата, който не жали пари за любимата си.
Под прикритието на тази измислица се появява в магазин за бижута, където слага в джоба си диамантен пръстен на стойност 20 хиляди долара. Вечерта го продава в заложна къща за 8 хиляди, а ден по-късно купува къща на майка си – истинска, не от шперплат.
Бизнесът се разраства
Близкото ѝ запознанство със заложните къщи я среща с евреина лихвар Харолд Бронфелд. Те бързо стават любовници. Харолд осъзнава, че престъпните амбиции на Дорис трябва да се разширят географски. Гастролите продължават една година и позволяват на Дорис да изпита напълно какво е да се къпеш в лукс. Тя ходи на почивки в Маями и Куба, наема личен шофьор, купува модни дрехи и редовно изпраща чекове на роднините си.
По-късно ражда две деца от Харолд и решава да се откаже от криминалното си минало. Но… Дорис тъгува по него. Да, парите са важни, но още по-важно е усещането за адреналин по време на кражбата и чувството за всемогъщество и победа след нея.
Гастроли в Европа
В един момент Дорис оставя децата при баща им и купува самолетен билет до Париж. Следват Рим, Флоренция, Виена, Цюрих, Люцерн… Във всяка държава Дорис сменя фалшиви паспорти. Създава впечатлението, че е наследница на богата фамилия, която пилее състоянието на родителите си в Европа. Днес играе на рулетка в Монте Карло, утре слуша опера в Милано. Не забравя да посети бижутерийните бутици във всеки град.
В Монако например, преструвайки се на съпруга на собственик на корабостроителница, Пейн открадва 10-каратов диамантен пръстен. Цената на бижуто е половин милион долара. Дорис веднага се втурва от магазина към летището, но забравя да се преоблече и жандармеристите я задържат. Но чудо — пръстенът не е открит у нея.
В последния момент тя демонтира камъка и го слага в устата си. После се преструва, че припада, носят ѝ салфетки и тя ловко изплюва диаманта в тях. В тоалетната зашива бижуто в подгъва на роклята си. Откарват я в болница, откъдето тя лесно бяга. В САЩ Дорис продава бижуто за 150 хиляди долара и решава, че ѝ е писнало от бурния живот.
Но шило в торба не стои и пет години по-късно тя решава още веднъж, за последно, да навести Европа. „Екскурзията“ завършва с кражба на пръстени, обеци и висулки на стойност 920 хиляди долара. Най-зле ужилени са собствениците на бутици, продаващи лимитираните часовници Van Cleef & Arpels. Уникатите изчезват завинаги в някаква американска заложна къща.
Късметът ѝ изневерява
Успехът опиянява крадлата, но тук тя прави грешка: за първи път преди акция решава да пие шампанско. Алкохолът намалява сръчността ѝ и е хваната да краде часовник Rolex.
„Диамантената Дорис“ е качена на влак за Женева, където се намира американското посолство, но по пътя скача от прозореца на тоалетната. Чупи крака си, няколко ребра, изкълчва рамото си, пълзи по полето няколко часа, докато среща хора, които я отвеждат в Цюрих, откъдето отлита за САЩ.
ФБР открива Дорис едва през 1984 г. Един от агентите разказва по-късно в интервю, че не повярвал на очите си, когато влязъл в жилището й. Бедно, занемарено, нито следа от откраднатите милиони. Оказва се, че богатството на Пейн се е стопило за лечение на престарялата ѝ майка от рак, после на сина ѝ от наркозависимост и накрая за адвокатски хонорари. Десетки държави искат екстрадирането на Дорис. Опитват се да я съдят и в 10 американски щата.
Когато парите за скъпи адвокати свършват, тя получава първата си присъда – 12 години. „Кралицата на диамантите“ излежава 5. Когато е освободена през 2013 г., тя дори няма къде да отиде. Всички имоти са продадени от роднини. Дъщерята не иска и да чуе за майка си.
Тогава Дорис решава да продаде житейската си история като сценарий, в който изрича крилатата фраза: „Не съжалявам, че откраднах бижута. Съжалявам, че ме хванаха". Използвайки хонорара, тя се премества в Атланта и наема стая. Именно тук на 13 декември 2016 г. открадва за последен път – храна за 86 долара от супермаркета… По това време тя е на 86 години и съдът се смилява над нея.