Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., заяви икономистът Владимир Сиркаров в интервю за БНР.
За шансовете ни за следващата година той заяви:
"Реален шанс не мисля, че има, хипотетично може, а реалистичната дата да се целим е 1 януари 2026 г."
Според него доста е разтворена ножицата между разходи и приходи в държавния бюджет и прогнозира, че през следващата година още повече ще се разтвори. Като пример той посочи компенсациите на тока за бизнеса и смята, че това ще се отрази на бюджета за 2024 г.
"Това е ключова тема и за съжаление виждаме дисбаланси. Генерално като се погледне концепцията за зеления преход на Европа се вижда как се прави най-невъзможното по линия на срокове и технология, как процесът да се случи.
Къде е ключът?
Ключово е ресурсът, който имаме и не го използваме и какви мерки трябва да се вземат, за да имаме устойчиво икономическо развитие, да имаме енергийна сигурност.
Всичко това минава през редица мерки и виждаме, че тази тема е свързана с политическата конюнктура, а тя не е цветуща в България и се блокират редица важни решения", коментира той.
И припомни, че досега имаме само едно плащане около 2,6 млрд. лв. през 2022 г. по ПВУ и "оттогава наблюдаваме дискусии и опит за стиковане на ангажиментите, които трябва да защитим и изпълнението им, и да направим план как и кога, за да вземем 1,3 млрд. лв.".
Без диалог между партиите
Той посочи, че не вярва до изборите да има диалог с партиите на експертно, стратегическо и държавническо ниво за управлението на публичните финанси.
"Числата и общата тенденция не са позитивни, защото ножицата между приходите и разходите се разтваря все повече. Числата на финансовия министър Петкова показват, че през 2025 ситуацията ще е утежнена.
Ако текущите мерки се запазят, ножицата ще се разтвори още и ще отидем на дефицит около 18 млрд. лв., може и да е по-малко, или около 8 % бюджетен дефицит. За битка да достигнем за 3% трябват сериозни действия по разходните части.
И за мен това е по-ефективното, но необходимо е да се търсят реформи по разходната част", препоръча икономистът Владимир Сиркаров.
Рязане на разходи и мерки
Според него "със сигурност рязане на разходи ще е по линията на капиталовите програми" от инвестиционната програма на общините. И прогнозира съкращаване на проекти, "защото капиталовите разходи първи се пипат":
"Въпреки че от икономическа гледна точка е най-тежко, защото това са единствените ефективни разходи, ако се извършват както трябва. Не трябва да забравяме, че решенията се взимат на база политически и електорален интерес, другото е замразяване на публични разходи.
Трябва да се предприемат такива мерки с определен мащаб и да има политически консенсус, за да се премине конструктивно този период."
Сиркаров коментира, че се отваря дискусията за увеличаване на приходите през промяна на данъчната система:
"Силно съм скептичен за позитивните ефекти, смятам, че ще са негативни. Има мерки в разходната част, но са свързани с политическа воля и консенсус, а такъв не се вижда на небосклона."
Според него една от мерките е изсветляване на икономиката и коментира бума на купуване на имоти с пари в кеш.
"Изсветляването на икономиката е труден процес, свързан с комплексна работа на всички институции. Смятам, че НАП направи доста неща. Ако няма корупция в държавната администрация, изсветляването на икономиката ще стане по-бързо, ако средата се подобри, стимулът ще е по-голям да се плащат данъци и осигуровки", коментира икономистът.