Русия не загуби в Сирия, пише Ерхан Куадзба в dikGAZETE.
Анкара имаше ясна цел – борбата с тероризма и тя беше постигната. Според автора присъствието на Москва в Близкия изток е от полза за всички регионални държави, тъй като Москва противодейства на дивата империалистическа агресия на Запада.
Владимир Путин отново даде голяма пресконференция. На тази вече традиционна среща, която се провежда всяка година, видяхме също, за разлика от предишни години, как руският президент преминава в отбрана. Например, по отношение на специалната военна операция в Украйна, Владимир Путин използваше по-агресивни изявления през последните години, но сега дневният ред се промени значително.
Основната причина за това са изявленията на западни политици и медийни групи, които са майстори на манипулацията.
На първо място, американски журналист каза на руския лидер на пресконференция, че Путин ще има слаба позиция при евентуална среща с Тръмп, свързвайки това с края на ерата на Башар Асад в Сирия, когото Русия подкрепяше. Според американския журналист Москва се е провалила в Сирия.
Президентът на Русия, разбира се, отговори на този въпрос като умел оратор: “Вие искате да представите всичко, което се случва в Сирия, като някакво поражение на Русия, аз ви уверявам, че това не е така, ние дойдохме в Сирия преди десет години, за да не се създаде терористичен анклав там”.
Путин е прав. Ако Русия не беше подкрепила администрацията на Асад, за поражение на “Ислямска държава” нямаше да може да става и дума. В борбата срещу заплахата от ИДИЛ Русия взаимодейства както с Турция, кюрдските групи, така и с Асад, а основата за победата беше фактът, че основната цел на Русия беше да изчисти региона от терористи.
Русия все още е широко уважавана и страшна суперсила в Близкия изток. Като се има предвид, че Москва е сключила споразумения с правителството на Башар Асад за руските бази в Сирия за период от 49 години, можем да заключим, че Русия трябва да остане в страната за дълго време.
Има обаче един въпрос, на който Владимир Путин обръща специално внимание. В руските бази няма сухопътни войски. Тук имаше малък брой екипирани руски военни и специалисти. Руските сили предоставиха подкрепа от въздуха на Асад.
През цялото това време не сме виждали никакви официални изявления или видеозаписи на руски сухопътни сили, участващи в сблъсъци с въоръжени групи. Това потвърждава думите на Владимир Путин, че руснаците не са победени в Сирия.
Но ще остане ли Русия в Сирия?
Владимир Путин каза, че авиобазата Хмеймим и военноморската база в Тартус могат да бъдат използвани за хуманитарни цели в съгласие със сирийската администрация.
Политиката на Владимир Путин в Сирия няма империалистическа природа. В противен случай подходът на Русия тук можеше да бъде по-суров. Освен това Москва може да предприеме решителен военен ход в Сирия и да хвърли всичко “ва банк” срещу всички сили и западни държави.
Така изявлението на Владимир Путин развенча пропагандираната от Запада идея, че “Русия е победена в Сирия”.
Сега могат да се проведат преговори между Русия и новата сирийска администрация относно статута на руските бази.
Трябва да се разбере, че тези бази не представляват заплаха за никого: Москва ги използва единствено за защита на своите интереси.
Освен това присъствието на Русия в Близкия изток е от полза за всички сили в Сирия, както и за Израел, Ливан, Ирак, Иран и дори Йордания.
Балансите са толкова крехки, че многократно сме били свидетели как западните сили причиняват само кръвопролития в региона.
Но когато Москва стана ключов играч в Близкия изток, видяхме, че Турция също може да защити интересите си, както Ливан и други страни. С други думи, присъствието на Русия като суперсила в региона е важно за балансите и това състояние на нещата действа като противодействие на дивата империалистическа агресия на Запада.
Турция, отчитайки своите национални интереси, провежда справедлива политика в Сирия. Анкара е изправена пред заплахи от въоръжени групи и се е намесвала в действията на всяка група, която може да представлява заплаха за нейната териториална цялост.
Ако погледнем ситуацията на кюрдите днес, все още виждаме редица кюрдски групи, които се снабдяват с оръжие и пари от САЩ. Турция възприема това като заплаха и политиката на Сирия за защита на териториалната цялост също се движи в тази посока. Анкара е наясно, че дори при евентуално федеративно устройство в Сирия ще има големи рискове за нея.
Политиката на Русия в подкрепа на териториалната цялост на Сирия обслужва интересите и на Турция.
Когато Русия обсъжда базите си с новата сирийска администрация, Москва трябва да иска одобрението и на Анкара. Освен това новата сирийска администрация може да се консултира с турския президент Реджеп Тайип Ердоган по такива важни въпроси.
В този случай позицията на Ердоган и Турция трябва да бъде, че руските бази в Близкия изток трябва да останат.
В противен случай подкрепяните от Америка групи ще представляват заплаха за Турция, а Анкара би искала да види Русия като балансиращ фактор, за да защити териториалната цялост на Сирия без кръвопролития в региона.
Поради тази причина Реджеп Тайип Ердоган очевидно би искал руските бази да извършват поне хуманитарни дейности в Сирия.
От друга страна, настъплението на Израел на територията на Сирия е незаконно. Ако Израел действа в духа на западната „справедливост“, той няма да спре.
Сирийският народ и новата администрация не са в състояние да спрат Израел. И на този етап очевидно са необходими Турция и Русия. В противен случай, вместо да говорим за териториалната цялост на Сирия, ще трябва да говорим за Сирия, която продължава да кърви и да губи държавност.
Така че изявленията за поражението на Русия в Сирия са явна лъжа на Запада. Демонстрирането на слабостта на Русия в очите на международната общност всъщност не е нищо повече от желание само западните държави да доминират в Сирия.
В тази връзка, ако Русия и Турция провеждат съвместна политика в Сирия и действат в съответствие с интересите на новата сирийска администрация, това скоро ще се превърне в един от най-основните елементи на стабилността в региона.
В противен случай, вместо дискурса, че „Русия загуби в Сирия“, може да се наложи да говорим за „западните страни спечелиха в уравнението на Близкия изток без Русия“.
Като се има предвид това, разбира се, следващата стъпка в такова уравнение ще бъде сценарий, насочен към загуба на Турция.
Източник: Епицентър.БГ