Наричат Фицата “чешит” и “зевзек”, но той е и един сериозен, задълбочен човек, който премисля всичко обстойно. За семейството, сериала “Домашен арест” и народопсихологията на българина предлагаме ви част от негово интервю в Ютуб канала ToTo Yotov.
– Започвам с нещо любопитно – вярно ли е, че брат ти е бил твой класен ръководител?
– Да, това беше в 9-и клас. Аз учех в квартал “Надежда”, в 15-о училище. Той дойде една вечер и каза, че е учител вече в 54-то и що да не се преместя. Аз съм най-малкият от трима братя: средният Жоро е 4 години по-голям от мен, а най-големият Аспарух – 9. Исках, между другото, да стана лекар като малък, бях много добър по биология и ми беше безкрайно интересно как е устроено всичко.
– Баща ти се казва Георги Аспарухов. Разкажи ни за него.
– Да, той се представяше с бащиното си име, защото беше привърженик на “Левски”. От малък, сигурно от 12-годишен, имал таланта да се изявява по площадите и да говори с хората и по тази причина му сложили прякор Стършела – защото много жили. Баща ми пише от много време насам, като последните му писания бяха ежеседмични политически обзори във в. “Над 55”
Дълго време се занимава с журналистика, иначе е физик по образование. Има и книга – “Разкази за инженер Гани Балкански”, които са част от неговия живот с всичките му приключения. Неговият баща пък, моят дядо, на когото съм кръстен, е участвал в Първата и Втората балканска война, както и в Първата световна, бил е фелдфебел и физически много силен.
– В каква среда си израснал всъщност?
– Благодарение на моите родители станах нормален човек, защото подкрепата от семейството е най-важна. Много от проблемите при хората се появяват, защото не са били обичани в детска възраст, а аз, напротив – бил съм много обичано дете.
Както и братята ми. По този начин аз мога да обичам и себе си. А ти ако не обичаш себе си, не може да обичаш и околните. Семейството е структура, която се опитват вече от 5-10 години да разрушат тотално, но аз съм горд с българската твърдост в това отношение. Ние сме страшно чепати, вече се опитват от 30 години да ни прецакат, но ние не се даваме. Те имат едни намерения, когато стоят в страните си, а когато дойдат тук, изведнъж казват: “Я, ние не можем да ги подчиним тия хора”. Да, не можете да ни подчините! Казвам го с пълната си сила и съзнание за това, че българинът е особен вид човек, при нас няма съединение типично, но затова сме нация от индивидуалисти и сме ненадминати в това отношение.
Не приемам обаче фразата “Аз съм си такъв…”. Това е оправдание да останеш там, където си, да не бягаш от зоната си на комфорт, да не се провокираш много. Трябва да пробваш и да видиш можеш или не можеш. Както и ако нещо не знаеш, трябва да попиташ. Поговорката “Много хубаво не е на хубаво” например – такава няма в нито една европейска страна и аз не я разбирам.
– Ако трябва да избираш между кино, театър и телевизия, кое би избрал?
– Няма какво да се чудя, киното. То остава. Аз напуснах Народния театър преди време именно заради филм. Тогава директор беше г-н Васев, който вече не е между нас, и той поиска да се върна. Той беше единственият директор, който беше оставил приходната и разходната книга на чакащи актьори. За да няма въпроси, така отваряш и виждаш къде си ти дори само по финансовия резултат. Аз го попитах: ти искаш аз да се върна, а ти ще останеш ли като директор? Той каза: не. И аз му отвърнах: Защо аз да се връщам тогава!?
– Ти държиш на хората, цениш личностите.
– Той беше най-добрият директор на Народния.
– Разкажи ни за тв сериала “Домашен арест”, където си партнираш с Татяна Лолова.
– Тя е велика, всеобхватна. Но как ме прецакаха тогава… На мен постфактум ми казаха, че Татяна е приела да участва, след като е разбрала, че аз също съм приел да участвам. И се почна едно такова разплитане на факти. В един предварителен разговор с продуцента аз им казах, че този сериал ще стане чудесен, защото: първо, аз съм дорасъл вече за него; второ – погледни само кои участваме.
Проблемът е, казах, че вие нямате толкова пари, колкото ще ви поискам
Защото между това, което ще се случи с този сериал, и вашето мизерно заплащане в момента има огромна пропаст. И допълних тогава: ако искате, да направим социален експеримент. Да запишем това, което казвам в момента, като перспектива. И подписах договор за 6-7 епизода. Излиза сериалът и статистиката му е, че е трети по гледаемост въобще от телевизионните продукции след “Шоуто на Слави” и друго предаване.
– Ти това си го предсказал, усетил си го!
– Като се наемам някъде, аз знам дали мога да го свърша този ангажимент, или не. А в случая знаех, че мога. Имах проблеми с едни хора там, които реших драстично, защото не може да си режисьор и да нямаш чувство за хумор, когато правиш такъв проект.
Не обичам мудни хора
Конкретно ето какво се случи. Завеждаш някого на кастинг, викаш английски режисьор от Англия, който работи само със ситкоми, и той казва: За да се получи една такава комедия добре, трябва хората, които го правят, да се забавляват. И режисьорът трябва да поддържа техния дух и да гледа те да са в забавно настроение. След което нашият български режисьор почва да му доказва, че това не е така, с 16 до 25 дубъла.
Аз накрая му казах – стига толкова. Такъв човек да стои начело е недопустимо, няма да му казвам името умишлено. Казва ми, че за 3 дни ще снимаме 1 епизод, на което аз му казах, че за 3 дни ще снимаме 2 епизода. На седмица 4 епизода. С това искам да кажа, че когато аз тръгна нанякъде и някой много държи да ми попречи, ще срещне огромна съпротива от моя страна! В случая се стигна дотам – или аз, или той. Аз нямаше какво да губя, сериалът си вървеше и се гледаше.
– Значи ти отложи преговорите за след резултат от сериала и преговаря наново?
– Аз имам една теория, че трябва да получавам повече пари, тъй като те не са за мен. Аз самият бих се оправил с три представления чудесно, нямам други разходи. Но тези хора, които денонощно виждам, тях какво да ги правиш!?
Никога не съм имал отношение към парите, те са просто следствие от това, което правя
И по никакъв начин не се връзват в моите представи, че това е целта. Те идват – рано или късно. Когато спрях да търся работата си с ясното съзнание, че тя ще ме намери, това се случи и вече не съм в такава зависимост.
– Гледаш ли след това епизодите?
– Не. Както казва един наш колега: На нас не ни плащат да ги гледаме, нас ни плащат да ги изиграем.
Щрихи към биографиятаФилип Аврамов е роден на 9 септември 1974 г. в София. Завършва през 1997 г. НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство в класа на професор Енчо Халачев. Работи в НДТ “Сълза и смях” (1997 г.), на свободна практика (1997 г. – 2000 г., 2001 г. – 2005 г.), в Народния театър “Иван Вазов” (2000 г. – 2001 г.) и в Малък градски театър “Зад канала” (от 2005 г.). Гастролира в Театрална работилница “Сфумато”, РДТ “Смолян”, Държавния сатиричен театър, Театър “Българска армия” и др. Филип Аврамов е любимец на зрителите, познат от малкия екран с ролята си на Костадин в сериала “Домашен арест”, а също и с участията му в едни от най-популярните български филмови заглавия – “Кецове”, “Тилт”, “Шивачки”, “Писмо до Америка”, “Като за последно”, “Голата истина за група Жигули”, “Чичо Коледа” и др. |
Йонислав ЙОТОВ