"Има някакво съгласие по темата, че редовен кабинет е невъзможен, съществува някакво смирение с елементи на депресия. Има и неприемане на императивите на реалността, а те са че трябва да се направи това усилие. Лидерът в това усилие е ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, който иска да се направи кабинет и прави всичко възможно това да се случи", пише Харалан Александров за "Труд".
БСП е другата значима сила, която иска кабинет, и Демократична България са склонни да се присъединят. Дали ще се включат и ИТН ми е трудно да преценя, те са бунтари и протестъри по природа, но може би не е невъзможно.
За сглобяване на правителство се иска висш пилотаж и най-вече време. Доколкото разбирам президентът е склонен да даде това време на ГЕРБ, за да се направи това усилия. За всеки е ясно, че с втория и с третия мандат нищо не може да се направи.
Радев поднесе една приятна изненада. Мислех, че той има интерес от бързи избори и служебен кабинет, който той е назначил, а не някой друг по домовата книга.
Тези, които са срещу създаването на кабинет са ПП, начело с Асен Василев. Той е лидерът на фракцията, която има интерес от хаоса, разрухата и конфронтацията. Друга много мощна фигура, която не иска да има правителство е Пеевски, но по други причини. Той трябва да си довърши работата по приобщаването на остатъците от ДПС.
По всичко си личи, че създаването на кабинет минава и през разцепването на ППДБ. ДБ винаги са били изразител на най-прогресивната, най-активната, най-бунтовната и протестърски настроена част от населението. ПП успяха да овладеят тази енергия и дълго време я експлоатираха по безсрамен начин.
ДБ започват да си дават сметка и да се еманципират, давайки си сметка каква щета им носи престоят с ПП в една коалиция. Това означава, че ще започнат да вземат автономни решения, за да се освободят от опеката и тиранията на Асен Василев. Той се държи като малко диктаторче, което тропа с краче и прави истерични кризи. Това е основната им характеристика – те са разглезени деца, които смятат, че трябва да стане на тяхното.
Смятам, че разлъката в ППДБ е необратима. И това ми се стрива много здравословен процес. Цялото общество в момента ще си отдъхне, ако се отървем от тези вредители и ако, така да се каже, организмът се пречисти от компрадорските паразитни формирования, които ни нападнаха.
От друга страна съществуват малки радикални партии. „Възраждане“ си има собствена игра. Тяхната позиция е много по-разумна и много по-последователна от тази на ПП, но те просто имат друга версия за бъдещето на България, която в момента е в малцинство. Така че те няма как да участват в едно управление. Остава мъничкото нещо МЕЧ, което е типичен технологичен корпоративен проект. Тяхната задача е да поддържат конфронтацията, омразата и разединението в страната.
Ние влизаме в много тежки времена – виждате драмата около бюджета, най-вероятно ще има фискална криза. Държавата не може да събере достатъчно данъци за да си плаща разходите. Инвеститорите започват да се изтеглят. Това е резултат от популистки решения. Имахме четири години на буйство и неразумно противопоставяне и вилнеене на политическата сцена. Решението е вдигане на данъци, което има друг негативен ефект – много групи ще изпищят. Продължава и стремителното задлъжняване. Заслугата за това е на Асен Василев, който ни вкара в този капан.
Тежко ще е и оттук нататък ще трябва да се калкулират загубите и да се види можем ли да оцелеем в тази ситуация. И как.
Нищо добро не ни очаква. Има все пак хора, които разбират от управление, които виждат, че колкото повече се отлага формирането на стабилно управление, толкова по-зле ще става. Има такива, които живеят като ПП и МЕЧ на принципа колкото по-зле, толкова по-добре за нас. Тоест – те живеят от разрушението и се хранят със страданието и омразата.
В тази дилема сме в момента. Предстои и вдигане цената на електроенергията – имаме плавен ръст на цените и много ясно изразен ръст на напускане на инвеститори. Ако това продължи влизаме в дълбок проблем и цената, която цялото общество ще плати за буйството ще е висока. Не може четири години да се отдадеш на конфликти, лудости и безобразия, съсипвайки едно прилично управление каквото имахме и което тепърва ще се оценява и да очакваме нещо различно.
Това е съвсем закономерно. Щетите идват с отлагане. Цената за гуляя, който си устроихме и махмурлука от него идва сега. Предстоят ни мрачни и тежки следновогодишни месеци. Въпросът е как ще се справим с това и дали ще намерим решение, или ще продължим да се бием и да се мразим и да търсим някаква изкупителна жертва за колективния си провал.