"Без страните от Западните Балкани Европейският съюз (ЕС) не би бил завършен" – тези думи на германския канцлер Олаф Шолц, заедно с надеждата му, че до 10 години шестте държави от региона ще станат еврочленки, бяха основното послание от срещата на върха на т.нар. Берлински процес.
С инициативата, създадена преди 10 години от Германия, се цели да се помогне на евроинтеграцията на Албания, Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.
"Берлинският процес е история на успеха“, обобщи Шолц на срещата в Берлин.
Проф. Улф Брунбауер, който ръководи Института за изследване на Източна и Югоизточна Европа към университета в Регенсбург, не е съгласен с тази теза.
"Единственият успех на Берлинския процес беше, че създаде формат за разговор между правителствата на шестте държави. Създаде се платформа за обсъждане на практически въпроси, но това съвсем не може да замени влизането в ЕС", отчита той пред БНР.
– Общото между почти всички страни от Западните Балкани е видимото отслабване на демократичните институции. Вие също предупреждавате за тази опасност. Членството в ЕС не е ли достатъчен стимул за укрепване на правовата държава?
– Когато еврочленството не се възприема като нещо реалистично, то не е достатъчен стимул. През последните две години имах възможност да прекарам дълго време в страните от Западните Балкани и да разговарям както с политиците, така и с мои колеги учени.
Навсякъде разочарованието е голямо – и от липсата на напредък в реформите, и от вътрешнополитическото развитие там. Много е важно обаче да правим разлика между отделните държави.
За Сърбия и Косово например – в степента на демократизация, в укрепването на гражданското общество, на свободата на медиите и т.н. Сърбия неусетно се превърна в авторитарна държава. Да не говорим, че дори сред страните членки на ЕС, например Унгария, наблюдаваме разграждане на демократичния ред.”
– Реагира ли ЕС по някакъв начин в процеса на присъединяване на Западните Балкани на променената геополитическа обстановка в Европа? В Брюксел не се ли притесняват, че влиянието на Русия и Китай в региона става все по-осезаемо?
– Имам чувството, че през 2007-а година, когато бяха приети България и Румъния, а по-късно и Хърватия, геостратегическата картина като че ли беше по-ясна. Знаете, към онзи момент България и Румъния не изпълняваха всички критерии за членство, заради което беше въведен мониторинг.
Но приемането в Евросъюза беше много важно – както от геополитическа гледна точка, така и за вътрешнополитическата стабилност. Днес имам усещането, че не се обръща внимание на голямата картина.
През последните години ЕС толкова много се занимава със себе си, че почти се докара до невъзможност да функционира. В момента Евросъюзът изглежда неспособен да приема нови членове.
Да не говорим, че и страните кандидатки в момента са много далеч от изпълняване на критериите по отношение на демократичния ред, корупцията и икономическото развитие. Така че и в ЕС, и в кандидатките за членство липсва визия за бъдещето.
ЕС се притеснява от влиянието на Русия и Китай. В Берлин германската външна министърка Аналена Бербок изрично подчерта, че страните от Западните Балкани трябва да влязат в ЕС, за да не се превърне този регион в сива зона. Но не виждам конкретни стъпки."
– Конкретна стъпка беше разделянето на Албания и Република Северна Македония в преговорния процес. А Скопие засега продължава да чака началото на преговорите, защото не изпълнява поетия ангажимент да впише българите в Конституцията на страната. Разбират ли в Скопие, че поетите ангажименти трябва да се спазват, ако искат да са част от ЕС?
– Споразумението за конституционните промени беше сключено с правителство, което падна от власт. Зародишът на проблема е във ветото на София, довело до искането за промяна на Конституцията. За такава промяна обаче в момента няма необходимото мнозинство в парламента в Скопие.
– Позволете да не се съглася с Вас – България се отказа от ветото, а промените в Конституцията на Република Северна Македония са споразумение между Скопие и ЕС. България участва в него единствено като една от 27-те членки на ЕС.
– Така е, но без българското вето преди, това споразумение с ЕС нямаше да го има. Предишното правителство в Скопие се е съгласило на този компромис, но в пълното съзнание, че в парламента няма да има необходимото мнозинство за промяна на конституцията.
Мисля, че е принципен проблем, когато двустранни спорове се вплитат в процеса на присъединяване към ЕС. Да не говорим, че други страни членки вероятно са били благодарни на България, защото и без това не подкрепят разширяването на Евросъюза.
– Смяна на правителства винаги ще има и в България знаем това много добре. Но във външната политика е прието да има приемственост и спазването на сключени споразумения е част от правилата на играта в демократичния свят, нали така?
– Да, но в същото време е вярно, че преговорите за членство в ЕС не могат да се обвързват с двустранни спорове, които нямат нищо общо с изпълнението на копенхагенските критерии.
Какво спечелихме от спирането на Република Северна Македония? Нищо.
Нито България постигна вписването на българите в Конституцията, нито можем да говорим за "добросъседски" отношения, нито процесът по присъединяване напредва. А членството на Скопие в ЕС е в интерес на България."
– А не смятате ли, че правителството на Християн Мицкоски саботира целия преговорен процес и отдалечава Скопие още повече от ЕС?
– Честно казано, не бих се изненадал, ако той остане твърдо на тази позиция, още повече, че целият процес тече толкова мудно, че е трудно за вярване, че скоро ще завърши успешно. От друга страна Мицкоски може би просто играе "ва банк", вдига залога, а накрая може и да клекне.
Но ако наистина не отстъпи, това няма да е в ничий интерес. Може би в интерес единствено на Кремъл.
– От известно време се обсъжда заместител на пълноправното еврочленство – развиване на свободната търговия, приобщаване към общия пазар на ЕС преди – или вместо – право на глас в Брюксел. Смятате ли, че страните от Западните Балкани биха се съгласили на такъв изход от сегашната патова ситуация?
– Не съм сигурен. Разделянето на Европа на концентрични кръгове вероятно ще създаде повече проблеми, отколкото да донесе ползи. Но въпреки това си струва да се опита, поне за да бъде разсечен гордиевият възел около процеса на разширяване.
По-големият въпрос обаче остава дали ЕС е в състояние да промени своите институции, така че да направи възможно приемането на нови членки. Пределно ясно е, че ЕС в сегашната си форма не би могъл да функционира, ако влязат още държави.
Виждате колко е трудно и сега да се взимат важни решения и колко мудно работи машината. Така че възможността за присъединяване към общия пазар преди пълноправно членство в ЕС може би наистина е прагматичният изход от задънената улица, в който се намираме.
Ако разширяването се проточи, представете си как ще изглежда границата между Черна гора и Сърбия например. Защото Черна гора ще влезе в ЕС преди Сърбия и ще трябва да осигури стабилна охрана на външната граница на съюза със Сърбия.
А след това ще трябва да я премахне, когато и Сърбия се присъедини. Да не говорим за прекъснатите връзки между хората.
Знаете ли, хората на Западните Балкани всъщност отдавна са влезли в ЕС. Те просто напускат родината си, отиват на запад и взимат паспорт.
Чудя се, когато – и ако един ден тези държави влязат в ЕС, кой ще е останал там да се зарадва на членството.