Класикът е човек, който като каже или напише нещо преди двеста години, то лепва като етикет и на днешното време и хора. По тази формула Шкумбата заслужено може да бъде признат за класик.
Потвърждаваме го с виц, който е казал точно преди петнадесет години, на 1 юли 2009-а:
“В едно село пристигат двама депутати от поредния неработещ парламент. Спират колата пред някакъв старец. Той ги пита:
– Вие българи ли сте? Тук рядко идват хора с костюми.
– Депутати сме – отговарят. – От парламента.
– Ми то селото е ошушкано. Сите партии се изредиха и крадоха. Сега и пирон не можете да изнесете. Защо харчите бензина?
– Не, дядо. Дойдохме да глътнем чист въздух.
– Глътнете и него. Съде той ни остана.
На 6 октомври инженер Димитър Туджаров навърши седемдесет години.
Мнозина ще се запитат: Кой е пък този? И с право
Защото за десетилетията, откакто е на сцената, и инженерната му диплома, и името му бяха затрити от онзи завладяващ народните маси псевдоним – Шкумбата. Всъщност по Петричко това значи серт. Така наричали баща му.
При първата си поява на сцената в Петрич невръстният Митко забравил репликите си, които цял нощ учил, и се разплакал засрамен. После играл в оперетата, правил скечове, но в крайна сметка, тъй като родителите му не искали в къщата си циркаджия, тръгнал да става инженер. Дипломиран, той се връща в родния си град, хваща се за работа, изобретява уред за изпитване на водомери и за награда… го уволняват. Това погребва инженерната му диплома.
В Кремиковци той е вече шлосер, пети разряд в студеното валцоване
Комбинира нощните смени, от които идва заплатата, с дневните турнета и участия. Заради един от капиталните ремонти дванадесет денонощия не се прибира вкъщи. Предвиденият срок за ремонта е изпреварен с пет дни. Премии обаче няма. В знак на протест Туджаров вади болничен лист на цялата бригада. Следва ново уволнение, в резултат на което още един талант се влива в армията на свободните артисти.
Той дрънка с китара, прави се на Том Джоунс, Джани Моранди, Елвис Пресли, разказва вицове, които сам измисля, и въоръжен с този арсенал, тръгва по тлаки и паланки надлъж и на шир: от Луковит, през Елхово та до Ню Йорк, Москва, а както се твърди – и до Торонто.
Това, разбира се, носи и рискове. Веднъж в Сатовча го арестуват. Без обяснение го качват в една кола и спират пред някогашния “Градхотел София”. Вътре има сватба и другарят Тодор Живков е сред сватбарите. Шкумбата реди вицове, но никой не го слуша. Тогава, рискувайки, той започва да имитира Първия ни (по ранг) комунист.
“Скъпи другари, да честитим на младото семейство”. Залата замръзва.
– Ами министърът на транспорта, какво ще каже за пътищата? – следва въпросът.
В миг въпросният висш пътищар изчезва под масата. С вилица и нож в ръка Живков е вперил поглед в развихрилия се артист. Вярно ли е, че си инженер – пита го. И като чува утвърдителния отговор, заключава: “Това отново доказва, че в България никой не си гледа работата”.
С това срещите му с висшия ешелон на старата тоталитарна власт се изчерпват. А новата направо се страхува от него. Дори един председател на парламента, като го забелязал на балкона, предупредил депутатите: Внимавайте как говорите, защото оня горе после ще ни направи за смях. Но колкото и да се стараят, вече като магистър по реторика, Шкумбата стигнал до извода, че политиците не владеят вербалната комуникация. И макар че са учили, ясно се вижда, че не са се доучили. Това веднага ражда виц:
– Пешо, ти ходиш ли в парламента, когато е отворен за гражданите?
– А ти ходиш ли в зоопарка, когато ги няма маймуните?
Като човек вече над 55, и господин Туджаров дълбоко следи проблемите на възрастните хора
Някои от изследванията му имат висока научна стойност. Например той дълго търсил каква е разликата между пенсията и СПИН-а. И я открил: Със СПИН се живее по-дълго. А когато един социален министър обещал на пенсионерите по-добър живот, Шкумбата на мига го приветствал. Упрекнал го само в едно: че не е уточнил, че става въпрос за задгробния.
Шкумбата не е от хората, които ще се притеснят от това, че самолетът, в който лети, може да се счупи. Желязната му логика в този случай казва: Нека се чупи – нали не е мой.
Пророчицата Ванга, с която живеят къща до къща в Петрич, е повлияла много на любимия ни юбиляр
Той се съветвал с нея за всичко, дори дали да се ожени за жената, която вече е избрал. Тя го насърчава да не се отказва от сцената, да използва докрай артистичния си талант. Веднъж обаче той не се вслушва в съвета й, после дълбоко съжалява. Това се случва в далечната 1983 г. Предавам дословно разказа на артиста, който записах някога: “Отидох при баба Ванга, нося й цветя. Казвам й – честит Осми март!
– Тази година да не си се качил на колата! – отвръща ми тя. – Дай ключовете на жена си, защото ти е писано най-черното в живота. Ходи пеш, за да го прескочиш.
Цяла година не карах кола. Следвах съвета на пророчицата. На 31 декември обаче седнах зад волана. Беше неделя. Часове преди края на годината, тръгнах да си купя цигари. Събудих се в… болницата. Катастрофата бе тежка, едва оцелях.”
Явно добрите ангели са помогнали тогава на Шкумбата. Защото ни е нужен: и на бедните, и на богатите, и на разведените, и на снобите, и на целия български народ. Дори и на политиците, които, втренчили се в пъпа си, обременени от височайшето си его, отдавна са решили, че са си самодостатъчни. И тогава добре, че е Шкумбата и други като него, които с думи и остра мисъл от време на време да ги чукват по главите. Дано се усетят.
Една минута смях върши повече от едно хапче за здраве – твърдят специалистите. По тази логика господин Димитър Туджаров е цяла аптека. До момента, в който у него проговори и философът. Тогава ще чуете: “Не е достатъчно да накараш хората да се смеят, нужно е да помислят и над какво са се смели. Защото смехът не е само забавление, но и пречистване”.
Това твърди Шкумбата. И няма как да не му вярваме. Защото все пак той е професорът. По смях.
Исак ГОЗЕС