Когато реших да пиша за Левитан, имах дилема – за кого? За художника или за диктора? Колебанието ми беше кратко. И за двамата знам малко. Но единият е част от детството и младостта ми.
В онези години не се срамувахме да гледаме съветски филми и плачехме за умиращите от глад сталинградци, за изпосталелите пленници, за падащите в бой с думите “За родину!”. Много често в тези филми се чуваше един глас, който ни караше да застанем мирно и да слушаме с трепет. Така че решението беше лесно.
Юрий Левитан е радиоводещият, който обявява началото на Втората световна война с думи, от които човек настръхва още при произнасянето на “Говорит Москва!”. Левитан остава в историята като Гласа на епохата. Този легендарен глас донася слава и чест на собственика си и става основа за неговата успешна професионална кариера. А фразата “Говори Москва” става визитка на Юрий Борисович. Това го знае всеки, живял през втората половина на 20-и век. През всички тези години информацията за живота на Левитан, поне за обикновените хора, беше оскъдна.
Истинското име на Левитан е Юдка Беркович. Той е роден през 1914 г. в град Владимир. Фамилията подсказва, че бъдещият диктор произхожда от семейство на евреи. Момчето растяло ниско, доста крехко, с много буйна къдрава коса. От най-ранна възраст
Юрий се откроявал сред връстниците си с невероятно силен глас – съседите често го молели да повика децата им, след което гласът на Левитан можел да се чуе дори отвъд реката. Шумният Юра бил любимец на съседите, имал много приятели и израснал като щастливо дете. От малък Юрий мечтаел да свърже живота си с киното. Искал да стане толкова известен, че хората да тичат по улиците и да го молят за автограф. В родния си град завършва училище, след което отива в Москва и се явява на изпити за ВГИК – Държавният киноинститут на СССР.
Не успява на приемните изпити за актьор – никой не видял артистични заложби в този нисък на ръст младеж, със слаба физика, специфична реч и занемарен външен вид. Всичко това попречило на Юрий да стане филмова звезда. Светът може би никога нямаше да разбере за Левитан, ако съдбата не го беше подтикнала да потърси работа в радиото.
Юрий случайно видял реклама за набиране на диктори и решил да опита късмета си. В началото никой не приел момчето насериозно. Както знаем, често приемат по дрехите. Но гласът на Левитан удивил професионалистите – толкова силен, ясен, рядък тембър, направо уникален. И провинциалният младок е взет на стаж в радиото. Първите ангажименти на Юрий Борисович били през деня да разнася вестници и кафета на известните говорители
А през нощта с часове работел върху произношението си. С упорита работа успял да направи гласа си още по-звучен, мелодичен и всепоглъщащ. И постепенно стигнал до нощен ефир – четял последните броеве на “Правда”, така че жителите на отдалечените региони на страната да могат първи да чуят най-важните новини от Москва. Една такава нощ става решаваща за съдбата на Юрий Борисович. Той не знае, но точно в този момент главният човек в страната слуша нощното му предаване.
Добре известно е, че ръководителят на Съветския съюз работи през нощта с включено радио. И увереният, богат и впечатляващ глас на Левитан е чут и високо оценен от самия Сталин. Йосиф Висарионович разпорежда докладът му за партийния конгрес по радиото да бъде прочетен от този диктор, този “глас”. На следващия ден Юрий в продължение на пет часа чете на живо доклада на Сталин, без нито веднъж да сгреши. Така за един ден Левитан става главният глас на страната
Никой не знаел, че през годините на войната великият диктор говори от Свердловск. Тук от есента на 1941 г. до пролетта на 1943 г. се намира радиопредавателният център на СССР. Юрий Левитан и дикторката Олга Висоцка също били изпратени там в най-строга секретност. Може дори да не е имало писмена заповед за тази “командировка” – само устна. Защото Хитлер наричал Левитан “свой личен враг номер 1”.
Йосиф Сталин бил едва на второ място! Освен това Хитлер мечтаел не да унищожи, а да залови Левитан, така че когато Германия спечели войната, самият Юрий Борисович да го обяви. А след това да го обесят на Червения площад. А Сталин – след него. Това била мечтата на фюрера! Затова се наложило постоянно да се мени местоположението на радиостанцията, от която работел Левитан. Уникалният му тембър бил разпознаваем от всички. Малцина обаче били виждали лицето му.
Само близките му знаели как изглежда човекът зад гласа от радиоапарата
Левитан връчва на Юрий Гагарин лента със записите на всички съобщения от неговия полет.
Той вече е символ на съветския дух и морал. Докато Москва говори, страната живее, работи и воюва нормално. Левитан е слушан от всички без изключение и местоположението му в столицата е от основно значение. Малцина знаели, че в този момент той е в Свердловск. И е придружаван навсякъде от въоръжени служители на НКВД, които пазели “гласа на епохата” от възможни опасности. Гласът на Левитан въздействал силно и окуражаващо на изморените и изпълнени с болка от войната руснаци.
Неслучайно един от съветските военачалници казал: “Гласът на Левитан струваше цяла дивизия”. Вероятно заради това самият Хитлер мразел повече Левитан, отколкото Сталин. Пет дълги години Юрий Борисович работел практически без почивка – жителите на Съветския съюз се събуждали и заспивали с него. Войниците на фронта, тиловите работници и евакуираните, хората в окупираните градове слушали гласа му. Популярността на Левитан била толкова голяма, че имало анекдот, който може и да е съвсем реална случка: Попитали Сталин кога ще свърши войната, а той отговорил: “Когато каже Левитан!”.
През 1945 г. Левитан обявява дългоочакваната победа над врага. Това е логично – само Юрий Борисович, който е прочел съобщението за началото на войната, може да завърши тази част от историята на страната. Той доживява Победата и продължава да работи с гласа си. Превръща се в икона на руския народ. След войната дикторът спира да работи в радиото. Гласът, който всички жители на СССР без изключение свързват с големи, сложни и сериозни новини, не можеше да бъде ангажиран с четене на информационни съобщения. Левитан започва да озвучава документални филми за войната, да води програми за ветерани и да прави репортажи от ключови събития на Червения площад.
Малко хора знаят, но до 60-70-те години радиоизявите на Левитан се излъчват на живо, така че няма записи на неговите радиопослания. Всички онези аудиозаписи, които в съвременна Русия се считат за записи на Левитан, който разказва за войната, всъщност са записани много години по-късно. Те не съдържат истинските емоции, които дикторът изпитва в онези конкретни моменти, но като цяло дават представа за гласа на Юрий Борисович през военните години.
Левитан остава главният говорител на страната през цялата си кариера, така че всички събития, свързани с важни дати от Отечествената война, не преминават без неговото участие. През 1983 г. великият диктор е поканен на събитие с участието на ветерани от битката при Курск. Още преди пътуването той споделя, че не се чувства добре, но е твърдо решен да отиде. Никой не очаква, че непоносимата жега и слънцето ще доведат до инфаркт. Високата температура, в комбинация със сърдечната недостатъчност е причина за трагичния край на легендата. Така завинаги замлъква Гласа на епохата – Юрий Левитан, на когото било съдено да съобщи на света най-ужасната и най-хубавата новина от Втората световна война.
Знаете ли, че…
… любимата техника на Левитан била да завършва всяка фраза на висока нота, което е нехарактерно за обичайната интонация на руски човек. Но тази техника често се използва от еврейските свещеници по време на богослужение. Всичко това явно е дразнело Хитлер, който се имал за велик оратор.
… Левитан достига до съвършеното изкуство на диктора с много труд и усилие да преодолее младежката си неувереност в дикцията и диалектните си несъвършенства в говора. По-късно ще трябва хиляди пъти да преодолява вълнението си от човешките трагедии по време на Втората световна.
Подготви Мариана ДОБРЕВА