Приказливият иначе бивш прокурор и фаворит на задкулисието за поста на обвинител № 1 Андрей Янкулов е притеснително тих тези дни. Развяващият мантрата за съдебна реформа и громящият „лошите“ от телевизионни ефири и подкаст студиа, днес се е скрил в своята „Антикорупционна“ дупчица (тоест в кабинетите на фонда, в който така усилено се труди). До степен, че мнозина почнаха да се питат като в оня скеч на Краси Радков: "Абе, къде е Батко?".
Защото от няколко дни обществото се тресе от невъобразим корупционен скандал – бившата шефка на митниците Петя Банкова в официални показания пред прокуратурата разкрива, че екс министрите Асен Василев и Бойко Рашков са разпъвали чадър над ОПГ за контрабанда и подкупи по граничните пунктове на страната.
Банкова в детайли разказва за съмнителни срещи и разговори, незаконно кадруване и дори каква е цената (шестцифрени суми в евро на месец), която Василев и Рашков получават, за да си затворят очите техните хора по границите на държавата за преминаването на камион с вейпове.
С две думи чудовищна по размерите схема, която за първи път е толкова детайлно осветена, за да се стигне до високите върхове на корупционната пирамида. Ако бяхме в Германия, Франция или дори в съседна Румъния вече щеше да има върволица от арести, а медиите щяха да разкъсват на парченца уличените в корупция.
У нас обаче медии и неправителствен сектор от десетилетия са на каишката на задкулисието и един от неговите босове – „тъмното петно в българския медиен пейзаж“, както преди няколко години беше наречен Иво Прокопиев от авторитетното издание „Ню Юръп“. А той видимо никак не харесва разкритията на прокуратурата за схемите, които неговите любими политически проксита са въртели само допреди няколко месеца – до началото на 2024 година, когато Банкова бе задържана.
Разкриването на истината е много болезнена тема за Прокопиев и неговия „Антикорупционен фонд“, в който от години добрува и момчето за юридически поръчки Андрей Янкулов. За тях важно е в обществото да се появи не истината, а „тяхната истина“.
Затова нямат проблеми да разтеглят с години различни медийни локуми, които не просто не са разследвания и няма как да издържат в който и да е демократичен съд по света, но и рядко в тях има каквато и да било доза истина.
Обикновено се подчиняват на слухология и недоказани твърдения, които обаче Янкулов и съратниците му от „Антикорупционния фонд“ бранят кат истина от последна инстанция по медии и институции. И много се сърдят, ако някой ги попита за доказателства.
Сега обаче доказателства има бол – с лопата да ги ринеш. При това са събрани по законовия ред и не просто служат за медиен шум, а биха могли да бъдат сериозни улики в разследването за корупцията по висшите етажи на властта. А от „Антикорупционния фонд“ мълчат.
Оглушително. Защото като се започне от кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев, за да се стигне до кохортата на новите „земеделци“ – дерибеите на Ахмед Доган, с които каолиновите човечета добре си хортуват, всички искат да приватизират държавното обвинение у нас и то да не прави подобни грешки – да си позволява разследва „наши“ хора за корупция.
Всички те искат да си имат главен прокурор по поръчка – да си затваря очите за далаверите им и да е част от структурата им на завладяната държава. Затова, малко след като стана ясно, че ВСС е стартирало процедурата за избор на нов главен прокурор, олигарсите изреваха като ранена в сърцето саранска мечка.
Защо? Защото, както един от говорителите на задкулисието – Христо Иванов сам призна пред съратниците си преди време „На нас ни трябва бухалка“. И въпреки, че по Конституция държавното обвинение е само страна в процес, крайната дума, в който има съда, олигарсите явно имат собствен план как да променят структурата на властите у нас, превземайки ги отвътре.
За да осъществят съдебната реформа и антикорупционните промени у нас, които да са по тяхна мярка. Това със сигурност стана ясно от срамния меморандум, с който искаха да си делнат властта у нас.
В полза на олигархичните кръгове, които стоят за ПП-ДБ. И която беше описана в едно интервю на новата звезда на „реформата“ в Темида – скандалната съдийка Владислава Цариградска така: „Съдебна система, при която главен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „Антикорупционния фонд“, правил журналистическо разследване за Мартин Божанов-Нотариуса), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш председател на ССБ), а Нели Куцкова (също бивш председател на ССБ) – шеф на КПКОНПИ. С някои добавки това би била и моята подредба, но освен, че си представям Андрей Янкулов главен прокурор, си представям и да съм негов заместник“.
„Лично аз отказах на Христо Иванов делкането, което той ми предложи в моя кабинет. Делкането е, за да бъде сигурен как ще се избере Висшият прокурорски съвет, за да бъде избран ортакът му Андрей Янкулов от неговия Антикорупционен фонд за главен прокурор и за зам.-главен прокурор Сава Петров. Лично стоя зад думите си – Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата.
Това е истината – битката е за КОНПИ и прокуратурата. Олигархията иска да овладее държавата". С тези думи преди няколко месеца лидера на ДПС Делян Пеевски сложи край на мечтите на олигарсите от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев, че ще овладеят съдебната власт, службите и други ключови контролни органи у нас. И разкри кой всъщност е Андрей Янкулов и защо така упорито се налага от задкулисието у нас.
На този фон въпросът къде е Андрей Янкулов сега и защо така упорито мълчи за скандала в митниците и корупционните практики, които трябва да се разследват, кънти с пълна сила. И няма нужда от отговор.
Защото всички ние знаем, че Янкулов е избран от задкулисието за главен прокурор, защото ще прави това, което прави и в момента – ще къса медийно глави на неудобните, а когато по грешка някое разследване осветли „наши“ хора, ще мълчи като партизанин на разпит. Все пак според олигарсите правосъдието не е демократично право на всеки, а благо за избрани, посочени от тях хора. И Андрей Янкулов явно добре ще изпълнява тази задача.