"Постигнах това, което мислех, че ще ме радва, но се оказа, че не ми носи щастие. Загубих си съня. Нямах време за близките. Винаги бях изнервен". Така започва историята на бизнесмена от Асеновград Андон Батуров, който решава да изостави доходоносното си поприще и "да хване гората".
“Планината ме промени коренно”, отчита той с днешна дата, след като е заживял в Родопите, където се занимава със селски туризъм и организира ученически лагери.
“Занимавах се с доста доходоносен бизнес. Ако някой ми беше казал, че след 5 години ще съм в село с петима жители и ще общувам с животни, никога нямаше да му повярвам”.
Бягство в Родопите
Едно време родопските махали са ги правили според това къде е слънчево, разказа той пред БНР.
При огледа на къщата в село Здравец му прави впечатление също и уникалната гледка. Затова Батуров преглъща продънването на дюшемето й, когато пристъпва прага.
“Щях да падна на долния етаж. Ударих се хубаво, но приех, че може би това ми е на късмет. Реших да стегна къщата. Тя беше пълна съборетина”.
След това обаче взима решение да я продаде: “Оказа се, че един ден преди сделката покривът се е срутил. Купувачът се отказа”.
Андон Батуров обаче не се отказва от плановете си отново да я пусне за продажба.
“Отивам да сложа прозорците, но не мога да го направя сам. Бай Марин видял, че свети къщата и дойде. Попита ме дали това е края на нашето приятелство. “Разделяме ли се?” Какво да му кажа? Човекът е възрастен, няма деца, само с жена му живеят в махалата. И викам: “Как, бе бай Марине! Няма да се разделяме! Ще остана тук”.
Оказва се, че запазването на къщата е било добър подход.
“По едно време ми писна и реших, че изцяло зарязвам бизнеса. Стоях си в къщичката около месец. Главата ми се избистри, а иначе ме болеше всеки ден. Палих си камината и с часове гледах огъня”.
Детски лагер
Андон Батуров остава да живее в селото, но започва да премисля и възможностите за някакво занимание.
“Бях си купил коне. Реших да направя конна база. Бизнесът тръгна доста бързо. Взех и едно западнало хотелче, което имаше в центъра на селото. Сега разширяваме, направихме спортни зали, въжени паркове”.
Голям е и интересът към детските лагери, които се провеждат в ранчо “Диви Родопи”.
“Видях, че бъдещето е в децата. Държа много на дисциплината и морала. Слагаме табели, правим си еко пътеки, има и игри и забавления, но в началото е дисциплината. При нас нямат телефони, нямат кабелна телевизия”.
Съпругата му води заниманията за момичетата. За тях програмата е по-умерена – имат народни танци, рисуване, разказа Батуров, който преподава и бокс на момчетата.
“Всички неща, които правя, са и със свободен достъп, защото много често идват родители, които не могат да си позволят някои неща”.