Астронавт на НАСА разказа за ужасяващия момент, когато едва не се удави в космоса. Лука Пармитано разбрал, че нещо не е наред, когато усетил изтичане на вода в шлема му по време на космическа разходка.
През юли 2013 г. Пармитано и неговият колега в космоса, Крис Касиди, провеждали шестчасова мисия извън Международната космическа станция (МКС).
Един час след рутинната поддръжка Пармитано забелязал, че в каската му се натрупва вода.
Първоначално той помислил, че е теч от контейнера му за пиене. Но докато водата продължавала да се покачва, той осъзнал, че не е само това.
Астронавтът предупредил НАСА три пъти, като казал, че се бори да вижда, чува или комуникира правилно
„Усещам много вода на тила си, но не мисля, че е от контейнера“, спомня си той.
„Течът не е от там и се увеличава. Мисля, че може да не е водният контейнер.“
Ако не действал бързо, Пармитано бил в реална опасност да се удави в космоса.
Контролът на мисията нямал друг избор, освен да отмени космическата разходка и Пармитано спокойно успял да се върне обратно в шлюза на МКС.
Проблеми с дизайна на скафандъра
След инцидента от НАСА установили, че имало някои проблеми с дизайна на скафандъра, които били отбелязан при предишно излизане в космоса само седмица по-рано.
В публикация в блог, публикувана на уебсайта на ESA (Европейската космическа агенция), Пармитано разказва за цялото преживяване: „Неочакваното усещане за вода в задната част на врата ми ме изненадва – и аз бях на място, където предпочитах да не се изненадвам.
„На земята Шейн потвърждава, че са получили съобщението ми и ме моли да изчакам инструкции.
Той продължава: „Крис, който току-що бе приключил и бе все още наблизо, се приближи към мен, за да види дали може да идентифицира източника на водата в каската ми.“
Той описа течността като „твърде студена, за да е пот“, но независимо от това, тя се покачваше.
„Моята способност да виждам – вече компрометирана от водата – напълно изчезна, което направи очите ми безполезни“, добави той.
„Но по-лошо от това е, че водата покриваше носа ми – наистина ужасно усещане, което се влошаваше от напразните ми опити да преместя водата, като клатя глава.
„В един момент горната част на каската бе пълна с вода и дори не можех да съм сигурен, че следващия път, когато поемех въздух, нямаше да напълня дробовете си с въздух, а не с течност.
Тъй като ситуацията станала критична, той се успокоявал, като си казвал: „Сега, когато херметизираме, знам, че ако водата ме залее, винаги мога да отворя каската. Вероятно ще загубя съзнание, но във всеки случай би било по-добре отколкото да се удавя в шлема."
Пармитано също напомня на всички: „Ние сме изследователи, а не колонизатори. Уменията на нашите инженери и технологията около нас правят нещата да изглеждат прости, когато не са, и може би понякога забравяме това. Но по-добре е да не го забравяме.“
Превод и редакция: БЛИЦ
