Пейка в центъра на най-големия жилищен комплекс „Бистрица” в Дупница е превърната в пенсионерски клуб, където всяка сутрин хората се събират и обсъждат всякакви теми – от политиката до това какво ще сготвят за вечеря…
В сряда няколко жени в пенсионна възраст, които коментираха предстоящия вот за народни представители, но и проблемите на жилищния комплекс, пише struma.bg.
Мария Харизанова е готвач по професия и целият й трудов стаж от 40 г. е преминал в стола на голямо дупнишко предприятие, което от години е приватизирано. Тя е категорична, че няма да иде да гласува:
„Не ходя на избори от години. Никой не мисли за хората. Докато ги изберем, ни обещават и вода от Луната. Да отворят работни места за младите, за да не бягат в чужбина, тук да създават деца и да ги изучат. Моите деца отидоха в чужина, вече 10 г. не се връщат!
Аз искам те да са тук и да се грижат за мен, а не болногледачка. Но не им се сърдя. Там имат добре платена работа, а тук да мизерстват ли?!”.
Животът такъв, какъвто го вижда
Поетесата на групата Димитричка Младенова се похвали с новоиздадена стихосбирка. В едно от стихотворенията описва живота такъв, какъвто го вижда, без излишна помпозност.
Дълги години е работила като контрольор по автобусите в градския трансорт и в шивашката фабрика „Марена“, която от години не съществува. В стиховете си е описала работата си като шивачка и началниците, които слагали свои хора на платените позиции.
Преди 10-ина години е останала вдовица. Със съпруга й били самодейци, тя с тарамбука, а той с тамбура.
„Самотата е много лошо нещо. С мъжа ми пеехме, свирехме, ходили сме в чужбина на фестивали, донасяли сме и награди. Аз съм над 80 г., но се интересувам от живота в града и в комплекса.
Направи ми лошо впечатление, че в най-старата детска площадка са изпочупени пейките, намерил се е някой добър човек и е сковал нова, за да има място за майките, докато си играят децата им на катерушките.
Няма култура, няма чистота
Вижте, навсякъде има обелки от семки. Няма култура, няма чистота. Един мъж се грижи за малка градинка с цветя. Има един куп камъни, които е извадил от земята, за да направи градинката, а няма кой от общината да я изчисти”, казва Димитричка.
Светлана Венкова, на която трудовият стаж от 40 г. е преминал в месене на хляб и банички, се оплака, че за повечето от половината й трудов стаж са й плащали само здравни вноски:
„Като започнах да подавам документи за пенсия, се оказа, че с години собственичката на хлебозавода ми е плащала само здравни осигуровки. Получавам 105 лв. пенсия. Така е, защото политиците не работят за нас, обикновените хора.
Работа за жълти стотинки
Така са направили законите, че да са угодни на тях. Ходих в пенсионното и ми казаха да си платя трудовия стаж, може пенсията ми да се увеличи. Как да платя, с какво, като съм работила за жълти стотинки с години. Водили са ме на 4 часа работа, а съм стояла права по 8 часа на ден“, ядосва се Св. Венкова.
На въпроса каква е причината жителите на комплекса от близо 30 000 души по времето на соца в момента да са едва около 15 000 души Венкова отговори:
„Аз няма да се върна на село, мога да отида да живея в Мурсалево, в Коркина, но не искам. Нека младите да поживеят на село, да разберат какъв е селският живот. Оставам си в апартамента в Дупница.
Жителите на комплекса намаляват, някои умират, други бягат по чужбина, тук какво да работят и за какви пари. Има много празни апартаменти, защото навремето, когато се застрои комплексът, някои си купиха по два апартамента, да има и за децата”.
Сашка Петрова, която е работила като сервитьорка, заяви:
„Искам в парламента да влязат млади хора, знаещи и умни. Все едни и същи избираме. Аз не пропускам избори, но от години гледам все едни и същи хора в парламента, тук-таме по някой нов, но и те, щом влязат, искат цял живот да са депутати.
Нещо да се смени в политиката
За да тръгнат нещата в България, трябва нещо да се смени в политиката. През 4 месеца правят избори, а тези пари са от нашия гръб. През последните дни се тръби, че пенсиите са високи и трябва да се замразят.
Защо не ни попитат как се живее с 300-400 лв., а си работил цял живот. Аз работих като сервитьор 40 г. По цял ден съм била на крак и съм угаждала на капризите на клиентите.
Някога се следеше стриктно работата ни, а сега деца на по 17-18 г. се цанят, за да могат да си купят по някоя дрешка. Работят по месец-два и работодателите им ги изгонят, без да им платят и стотинка за труда“.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
