Ако се стигне до края на софийския булевард “Витоша” в квартал “Иван Вазов” и се продължи напред, след пресичане на улица “Бяла черква” се навлиза в Южния парк – най-хубавият столичен парк. Повърви ли се направо по главната му алея, само на двестатина метра вдясно прави впечатление една оригинална, уникална скулптурна композиция, дело на Иван Русев и архитекта Станислав Константинов, каквато вероятно няма никъде другаде по нашите географски ширини.
Монументът е в памет на големия борец за свободата и независимостта на Индия, баща на нацията, от чието рождение тази есен се навършиха 155 години – Махатма (Мохандас) Карамчанд Ганди (1869 г.-1948 г.). По-известното му малко име Махатма означава велика душа.
Скулптурно изобразени са висок и много слаб възрастен гологлав мъж с очила, с дълга тояжка в дясната ръка, облечен само с къса бяла роба, обут в сандали на бос крак, и отзад покритата с бяло наметало негова спътница козичката му, които заминават за участие във Втората конференция на кръглата маса за независимост на Индия в Лондон. Колонията на Великобритания Британска Индия (1858 г.-1947 г.), управлявана от местни монарси, губернатори или “главни пълномощници” на английската корона, се освобождава от чуждото владичество и получава независимост едва след Втората световна война – на 15 август 1947 г.
Най-голяма заслуга за това уникално историческо събитие – радикален прелом по мирен път в живота на огромната страна, сега втора след Китай по население в света, има Махатма Ганди. Той е роден в Порбандар (когато Индия е част от Британската империя) в семейството на Карамчанд Ганди – баща му е бил главен министър в Порбандар и на други места в Западна Индия.
От майка си Путлибай, дълбоко религиозна жена и вегетарианка, синът усвоява завинаги и стриктно съблюдава социалните норми и правила на строгия древноиндийски религиозен морал, при който на преден план изпъкват: принципът на ненасилието и съответно избягването му под всякаква форма; медитацията, третирана в системата йога като съставка на тройния йогистки комплекс (другите две съставки са йогистките пози и физически упражнения и йогисткото контролирано дишане); аскетичният начин на живот, включително вегетарианството.
Голямо значение за формиране личността на младия Ганди има преклонението му пред бог Вишну, върховно индуистко божество, централна фигура във вишнуизма – направление в индуизма.
Малкият Ганди бил свито, стеснително, срамежливо и страхливо дете
Дори и по-късно, в юношеска възраст, се плашел от тъмнината и спял само при запалена лампа.
На 13 години го женят за дъщеря на търговец. Невръстният съпруг, правещ впечатление на прекалено скромно дете, протестира срещу този много ранен, ненавременен и принудителен брак – започва да пуши, да яде месо, да краде стотинки от прислугата. Малко след кончината на баща му през 1885 г. умира и новороденият първи син на Ганди, чиято мечта е да стане лекар. Но членовете на семейството, и бащата приживе, го насърчават да избере политическа кариера. С оглед да се подготви за нея, след раждане на втория син, заминава за Лондон през 1888 г. да учи право. По време на престоя си там става убеден вегетарианец и даже е включен в комитета на Лондонското вегетарианско общество.
След завръщане в отечеството си през 1891 г. разбира, че майка му е починала преди седмици. Започва работа като адвокат, без да се задържи на мястото си. Веднага след раждането на третия син през 1893 г. сключва едногодишен договор за работа в Южна Африка. В тази страна го отвращава расовата дискриминация и разделението на индийските емигранти от британските власти.
Още с първата поява в съда бива помолен да свали тюрбана си
Индийският адвокат отказва и напуска сградата. Едно събитие дни по-късно е със значението на повратен момент в живота му. На 7 юни 1893 г. пътува в първа класа на железопътен влак. Бял мъж е недоволен от присъствието на индиеца и поисква да бъде преместен в края на влака. Младият юрист с получено в Англия образование не се съгласява, защото си има билет. На следващата гара обаче е безцеремонно изхвърлен от превозното средство.
Именно в този момент се заклева да се бори срещу расизма и по възможност позорното явление да бъде изкоренено
И се посвещава на гигантската битка в защита на гражданските права и свободи. Оглавява в отечеството си борбата за национална независимост и за достоен човешки живот. Изявява се и се утвърждава като национален и религиозен, духовен водач на индийския народ.
Следва да се отбележи, че гениалният руски писател, психолог и педагог Лев Толстой е родоначалник на толстоизма – християнско религиозно-философско учение за непротивене на злото с насилие и движение за реализиране принципите на учението в живота, в социалната практика. Основните идеи на толстоизма, който е със силно влияние в света особено в края на ХIX и през XX в., се откриват и в гандизма – създаденото от Махатма Ганди социално-политическо и религиозно-философско учение, идеология на индийското националноосвободително движение.
Родоначалникът на гандизма ратува за ненасилие и в същото време за силни масови протести и гражданско неподчинение в борбата срещу колонизатори и местни господари
След като в страната влиза в сила закон, позволяващ индийци да бъдат затваряни зад решетките без съд и присъда, а организирани протести са окървавени – на 13 април 1919 г. британски войници, стреляйки с картечници по невъоръжените протестиращи, убиват близо 400 души – политическата активност на Ганди се мобилизира в най-висока степен.
От същата година до края на живота си той е идеен ръководител и лидер на партията Индийски национален конгрес, под чието ръководство се организират и осъществяват кампании за гражданско неподчинение, внушителни и мощни масови, граждански, ненасилствени протести и бойкоти.
Неуморимият и храбър Ганди оглавява, насърчава, насочва масовата активност – гражданите спират да плащат данъци, да купуват британска стока (лидерът на протестите си купува чекрък и сам подготвя материал за дрехите си, та след време чекръкът става символ на независимост), ученици прекратяват обучението си в държавните училища, държавни служители – работата си за Короната, войници бягат от служба и военни задължения, направо напускат постове. Заради стимулираните и вдъхновявани от Ганди ненасилствени протести за постигне на политически цели той е многократно арестуван и затварян от местните британски власти.
Значителна част от своя живот, най-вече в следосвобожденска, нова Индия, посвещава на образованието и здравеопазването. Същевременно като пацифист, хуманист и широко скроен човек с буден ум, с широко мислене, продължават да го вълнуват социалните проблеми. Борбата продължава и той е решителен, непреклонен борец срещу кастовото неравенство в родината си, мрази “привилегиите и монополите”, насилието – “оръжие на слабите” – и изтъква, че ненасилието е оръжие на силните, копнее да се преодолее “пропастта между индивидите” и между народите
“Отричам насилието, заявява Великата душа, защото доброто, което, изглежда, то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява”. Явен и непримирим противник е на социалната несправедливост, на ксенофобията, расизма и изобщо на стигматизирането на различното в обществото – явления, каквито се наблюдават дори и в наше време. За своята смела гражданска позиция, за просоциалното си поведение и по-точно за проявявана толерантност към мюсюлманите, човечният Ганди заплаща с живота си – убива го с три изстрела от пистолет член на индуистка екстремистка организация.
Бащата на нацията има биологично наследство. По клоните на родословното му дърво са след споменатите вече негови синове – дъщеря, двама внуци и внучка, правнуци и т.н. Но несравнимо по-богато е оставеното от него социално и духовно наследство. Делото на Великата душа е пътеводна звезда за нови подобни движения и политически лидери – Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, Аун Сан Су Чи – носителка на Нобелова награда за мир.
Неувяхващият пример на Махатма Ганди вдъхва сили и кураж на всички борци в света за истината, свободата, човечността.
Любен ДЕСЕВ
