Холивудският композитор Иван Кутиков се завърна в България.
По негови думи – повод няма. В интервю за “Телеграф”, маестрото, родом от Варна, обясни, че обмисля да стои всяко лято в родината си.
– Маестро Кутиков, отскоро сте отново в България. Какъв е поводът този път?
– Няма конкретен повод. За мен е огромно удоволствие и вълнение да съм тук! Този път ще стоя само в София, както се очертава. В бъдеще мисля да стоя през лятото в България, а зимата в Ел Ей. Подготвям се и създавам условията за един по-голям международен музикален бизнес, с който ще се захвана догодина.
– Преди няколко години написахте българската песен за "Евровизия" – One lifetime is not enough, която Поли Генова представи на финала в Стокхолм. Каква е историята й и какво ви донесе това участие?
– Джим Питърик (Eye Of The Tiger, Rocky 4) и аз написахме песента и от дума на дума по телефона решихме с Рози Караславова и Борис Чакъров да я предложим на сладкия „бон-бон“ Поли Генова за „Евровизия”.
Тя я изпя фантастично, но групичката на т.нар. (не знам защо) Човека глас безмилостно я препъна, използвайки слабост в телефонното гласуване на БНТ. Това беше тогава най-хубавата песен и най-хубавото изпълнение.
Съдя по чуждестранните коментари, повечето много критични по адрес на Красимир. Имаше съвсем реален шанс да доведем „Евровизия“ в България и да тласнем поп музиката ни много напред. За съжаление заради егото на един човек не се случи.
После написах пак за „Евровизия“, но през 2011 г., една хубава песен за Ивайло Колев – Searching for the words (to let you go).
– Прочувате се в началото на 80-те като музикален продуцент на дует „Ритон“. Какво си спомняте от онова време?
– Много неща и все положителни! Тези хора са работохолици и най-важно – обичат 100% работата си, репетираха новите песни, за които се правеше и специална хореография.
Понякога се пренаписваха части от песента, ако не пасват на останалите части, а е на някой шеф и трябваше да е включена в албума. Имахме много смешни моменти.
Един ден ми се обажда Тончо (Русев) и ми казва: „Иване, искам да ти предложа един нов дует от Естрадния отдел на Консерваторията, много са сериозни“ и т.н. Казах му, че не ме привлича такава музика, а той: „Ти, като видиш Катя, и ще се съгласиш!“. Така и стана, после 7 години нонстоп работа и останалото е история!
– Най-популярната ви песен сте написали за Катя и Здравко – „Брак по любов“. Как се случи?
– Търсихме текст с някаква оптимистична, весела история. Поръчахме я на гениалния Живко Колев и той направи най-доброто за мелодията! Той е автор на текстовете и на доста други песни в репертоара им. Винаги сме се придържали към запомнящи се текстове, в които има интересни истории.
– Преди това 7 г. сте били и аранжор на "Златният Орфей". Разкажете за фестивалните вечери.
– Бях щатен аранжор на Биг бенда на тогавашния КТР (Комитет за телевизия и радио). Не помня точно кога, но Вили Казасян ми се обаждаше преди „Орфея“ и ми даваше репертоара на певец, който обикновено ще има рецитал 20-25 песни.
Така веднъж трябваше да се направи рецитал на Лили Иванова и щом направя един аранжимент, занасях го при Виктор Павлов, който започваше да го разписва на щимове – индивидуалните партии на всеки музикант на оркестъра, а аз започвах следващия.
Оттам отивах на аерогарата, давах на ги стюардеса, а на аерогарата в Бургас я чакаше инспекторът на Биг бенда бай Асен – направо в Летния театър на репетиция. В това дълго, многократно транспортно преживяване щрайхът на песента „Панаири“ просто изчезна. Лили е на сцената и пита на микрофона: „Кутиков? Къде е Кутиков?“. А Вили: „Ама как може „Панаири“ без щрайх? Ужас!“.
– Тончо Русев играе важна роля в старта на кариерата ви. Как стана това?
– Помня, че веднъж си пиехме водката и аз му казах, че искам да имам оркестър, че ще го накарам да свири супер и ще стане №1! Той нищо не каза, но след време ме заведе в Кремиковци в Дома на културата и се срещнахме с директора там, Каменов.
В резултат на разговора ни и авторитета на Тончо направихме 8 човека щатен оркестър, озвучител, Лили Иванова, Личо Стоунса. Вера Бъчварова, Бонка Найденова, Бойко Иванов от Студио В и ако забравям някого – моля да ме извини. От този момент се сближихме много повече, станах на Тончо нещо като придворен аранжор.
– Дамян Дамянов и Надежда Захариева кумуват на първия ви брак с певицата Бонка Найденова, изпяла като дете на "Златният Орфей" хита "Робинзон Крузо". Как ги избрахте?
– Тя изпя и „Ринги, ринги, рае“. Много ни помагаха – Надя на Бонка, Дамян – на мен. Това не спаси брака ни, бяхме твърде млади, а имаше твърде много съблазни!
Майката на Бонка беше близка с майката на Дамян и така се запознахме с тях. Получи се химия между нас – аз обичах поезията им и се възхищавах на отношенията помежду им. Помолихме ги да ни станат кумове и за наше щастие Надя и Дамян се съгласиха.
– Имате общо три брака, от всеки с по една дъщеря. Поддържате ли връзки с бившите съпруги, някой от наследниците ви избра ли да ви наследи в професията?
– Да, това е най-хубавото и смислено нещо, което съм направил досега: дъщерите ми Антоанета, Радостина и Джоана, имам 2 внучки, 1 внук и един правнук. Това е цялото ми богатство.
Никой не ме е наследил професионално досега, но Джоана учи и обича музика. Казал съм й да я обича, това е много по-важно. Музиката е любов!
– С Филип Киркоров се познавате от деца покрай баща ви, който е бил приятел с неговия Бедрос Киркоров. Какво помните оттогава?
– Имам бегли спомени оттогава, а с Филип се познаваме от по-близо, когато вече бях в София. Когато той се премести със семейството си да живее в Москва, Катя и Здравко му изпращаха всичко, което запишем, той превеждаше песните там на руски и една от тях „Прегърни ме“ (на Тончо, по името на първия им албум) стана голям хит в Русия. Така, благодарение на активната помощ на „Ритон“, започна бляскавата кариера на Филип.
– Когато вече е мегазвезда на руската естрада, Филип ви гостува няколко пъти във вашето студио. По какви проекти работехте?
– Филип е идвал много пъти в студиото ми в Холивуд – с Анастасия Стоцкая, с бенда си, с балета си – чудя са как се побраха в кабината на студиото около 25 човека. Идвал е и сам и сме работили по негов дует.
В Ел Ей беше с част от мюзикъла „Чикаго“ – грандиозен спектакъл, играха го в Universal Studios, амфитеатъра там. Тогава аз купих билети на цялата българска, руска и арменска общност за концерта. Прекарвахме си времето страхотно! Посещавахме знакови заведения в Бевърли Хилс всички заедно – винаги беше голям купон, както казвате!
– Покрай Киркоров се запознавате и с първия продуцент на Марая Кери. Как се сработихте?
– С Уолтър Афанасиеф излизахме на вечеря много пъти и съм ходил у тях, за да си говорим по работа. По-късно той беше в първоначалния ми план за RockTheWeb! – състезанието за певци, което правих в Китай. У тях, в Студио Сити, крояхме плановете как да бъде, слушахме и анализирахме много музика. Изключително талантлив композитор, аранжор и продуцент! Винаги съм искал да бъда като него! Има цяла стена с награди.
– Приятел сте и с брат й. Какво правите заедно?
– А, Морган! Той разнасяше касетката (помните ли ги?) на Марая, докато стигне до Томи Мотола и „Сони“. Щом я чува и вижда, той се обажда веднага на Уолтър и му поръчва да работи с нея.
Раждат се безброй хитове, започвайки с Vision Of Love, издадена от „Колумбия“. Морган работеше за моя фестивал, продуцираше музикалните видеа. Той е философ, майстор по бойни изкуства, живее на Хавайските острови и се увлича от рап, хип-хоп, аренби.
– Какъв е този фестивал в Китай и защо е останал само с едно издание?
– Това беше най-големият фестивал състезание, правен някога в Китай, по оригинален формат, който е регистриран и е единствен. Китайските власти (Министерството на културата) не харесаха това, че се пее само на английски, но нали все пак е международен, а не китайски!
След блестящ старт и огромен финансов успех на първия сезон в средата на втория започнаха да идват предупредителни писма, което доведе до задържането на договора ни за тв излъчване. Съдебните дела не доведоха доникъде и не успяхме да върнем нищо от инвестираните си средства. Китайците (за разлика от България) се интересуват само от собствените си интереси.
– Написали сте филмова музика, за която имате награда от „Дисни“. За кои ленти?
– Наградата ми „Златен албум“ е за песни – Disneymania 4, а не за филмова музика, а певицата се казва Ашли Тисдейл. Тя е звезда на „Дисни“ от няколко телевизионни шоута като например „Училищен мюзикъл“, „Лудориите на Зак и Коди“ и други. Беше по едно време поп принцеса в САЩ и всички тийнейджърки й подражаваха във всичко.
– Какви други филми сте озвучили?
– „Хулиганите от зелената улица“ – известния Илайджа Ууд („Властелинът на пръстените“) – водещата, основна песен „One Blood“ по текст на великия Чарли Миднайт, както и оригинална музика за въведението на филма.
Песента беше представена за най-добра за „Оскар“ и стигна до 14-о място от много хиляди, и пак е много добро място. Документален тв сериал с режисьор Кристофър Копола (Франсис Форд му е чичо). „Ангели с черни колани“ пък е първият филм, за който написах музика в Холивуд. А със сина на големия актьор Георги Георгиев-Гец – Данаил, композирахме оригинална музика за „Падащи небеса“ и „Еднокрак щурец“.
– Работили сте с много големи звезди в Холивуд. Нека разкажем за най-интересните от тях. Да почнем с певците от „Манхатън Трансфер“, всеки от които има по 11 награди "Грами".
– Алън Пол и Джанис Сийгъл (тенорът и алтото) на групата бяха в журито от американска страна заедно със Скот Спок, другата половина бяха китайски композитор и продуценти в моето шоу в Китай.
По мое настояване Джанис дойде на ваканция в България, видя Рилския манастир, яде за закуска мекици там!
– Да продължим с най-известния саксофонист – Кени Джи.
– Майстор е на мелодичните линии, разплаква със сопран саксофона си всички жени! Все гледам да съм по-близо до него. Много близък приятел на Уолтър Афанасиеф.
Имал съм удоволствието да работим с него в студиото в огромния му дом в Малибу, както и в моето студио в Холивуд. Изключително приятен човек, с невероятно чувство за хумор и чудовищен талант.
Има световен „Гинес“ рекорд за задържане на тона ми бемол, като свири и диша едновременно! Неговият чичо и той самият са започнали с техни инвестиции известната верига с кафенета Starbucks, нещо, което много малко хора в света знаят, а в България сигурно никой! Те имат десетина заведения в България.
– Как се озова Мила Йовович във вашето студио?
– При мен я доведе мой приятел украинец. Записахме две рап песни и много й хареса, после дойде отново и отново. Паснахме си. Оказа се, че пише песни и май това е най-голямата й страст.
Има си студио в къщата в North Holiwood, има си и група, с която си записва. Една глава е по-висока от мен, което не ни попречи да работим. Много обаятелна и творчески креативна личност, с огромна фантазия.
– Какво ви свърза с вокалния педагог на Майкъл Джексън, Мадона и редица други знаменитости?
– Сет Ригс е най-добрият вокален педагог в света, казват му Учител на звездите. Учил е още: Принс, Стиви Уондър, Рей Чарлз, Джордж Майкъл, Оливия Нютън Джон, Джанет Джаксън, Хулио Иглесис и много други.
Той беше вокален педагог на фестивала ми RockTheWeb! в Китай и на Вокалната музикална академия в Лас Вегас. Там бях наел къщата на Нико Сантучи, която принадлежеше преди време на Ал Капоне – 9 спални и разкошна архитектура.
Всички финалисти бяха настанени там, има басейн, джакузи, алея за боулинг, гигантска кухня, където китайците ни готвиха различни ястия всяка вечер. Работил съм и три албума с легендарния фронтмен на английската група от времето на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ – The Herman’s Hermits – Питър Нуун.
Той продължава да концертира активно в САЩ и днес, много активен музикант и харизматичен на сцената. Щастлив съм, че ми е много близък приятел и че ми има доверие като продуцент. Бил съм гост на къщата му в Малибу многократно. Жена му е французойка и е собственичка на няколко свръхлуксозни ресторанта „Градината“ с невероятна колекция от стари френски вина.
Това е той:
Роден е на 2 септември 1951 г. във Варна
Завършва Българската държавна консерватория
От средата на 70-те работи като студиен музикант и прави аранжименти на редица популярни хитове
Бил е заместник главен художествен ръководител на Естрадния оркестър при ГУСВ
С Тончо Русев основават оркестър „Спектър“ към Металургичния комбинат „Кремиковци“ през 1974 г.
Първи музикален продуцент на дует „Ритон“
След демократичните промени през 1989 г. се установява в САЩ, където става един от водещите композитори
