Днес е Бъдни вечер. Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.
От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.
Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят – намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.
Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло.
С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета.
За последната трапеза от коледните пости, жените приготвят постна храна – нечетен брой. От всичко, което се произвежда в стопанството, трябва да има на нея, защото колкото по-богата и "голяма" е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама.
Централно място на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и "мълчана вода" (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда.
Приготвената питка с пара по традиция се разчупва от главата на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.
Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.
Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.
Евгения била римлянка и произхождала от знатен род. Отличавала се с красота и интелект. Нейните родители мечтаели да я омъжат за богат човек, но девойката нямала такива намерения. Веднъж след като ѝ попаднало четиво за Христовата вяра, тя се отказала от богатствата и езичеството и решила да се присъедини към християнското общество и дори била покръстена.
Облякла мъжки одежди, за да не бъде разпозната и напуснала дома си. Бог дарил девойката с чудотворство, така че със силата на молитвата да може да изцерява болните и страдащите. Един ден тя изцерила знатна жена на име Мелантия.
Мелантия предложила богатства и плътски удоволствия, но Евгения ги отказала. Тогава Мелантия решила да наклевети Евгения, че се е опитала да я прелъсти. Девойката била изправена на съд пред собствения си баща, който бил управител на Александрия и целия Египет.Той разпознал дъщеря си и отменил наказанието.
Голяма радост настанала, че отново открил детето си. Родителите на Евгения също приели Христовата вяра, но баща ѝ бил обезглавен. Тогава семейството поело към Рим.
Братята на Евгения постъпили на държавна служба, а тя и майка ѝ проповядвали Христовата вяра. Веднъж към тях се присъединила знатна девойка на име Васила, която също се отказала от езичеството.
Управниците заловили двете жени, подложили ги на страшни мъчения, а след това ги обезглавили.
Днес имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.