20 дни преди своя 80-годишен юбилей рок легендата на България Кирил Маричков почина нелепо, след като падна на сцената във врачанското село Селановци, община Оряхово, и е издъхнал в линейката на път за болница.
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г.
Той е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев.
Баща му, Кирил Кирилов Маричков, учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик е на България във Ватикана след 1989 г. Майка му, Ирина Левиева, е художничка.
Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са с рок формацията „Бъндараците“ в началото на 60-те години. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като „Бъндараците“ се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават „Щурците“ – групата, за която е написал и изпял огромен брой песни. С тях издава 8 студийни албума, множество сингли и компилации.
Ники Кънчев е неутешим: Шокиран и вцепенен стоя и плача сам!
В списъка на създадените от него песни са вечни хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.
С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“.
По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците.
Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. От 2013 г. е член на супергрупата Фондацията.
През 2019 г. издава албума „75“.
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина“ – I степен."Баща ми беше учил във Франция и аз исках да стана толкова голям демократ, колкото беше той. Беше адвокат и много строг човек, по-точно взискателен.
Искаше от мен да се науча как да се храня прилично, как да сядам на масата. С майка ми слушаха класическа музика. Макар че майка ми обичаше повече модерната музика. Тя беше художник в Киноцентъра – правеше костюми и декори, спомням си за “Сватбите на Йоан Асен” с Апостол Карамитев…
Свирех на пиано, а така ми се играеше навън
И един ден решихме с едно съседче, което също свиреше, но от него много се оплакваха съседите, да направим сделка: той идва да свири у нас, а аз съм на игра. Но той свиреше малко по-грубо и дядо ми един ден слушал, слушал и като чул и гласа ми от двора, разкри цялата афера!!!
Учех си уроците в междучасията, играех, дуелирахме се и аз исках да съм Д’Артанян. В бараката на един съсед открихме истински железни шпаги и като ги размахахме…
„Няма такъв спомен“: Бивш депутат разтърси със съвет от Кирил Маричков насред Америка
Един ден нашите се ужасиха. Този дуел ставаше върху покрива на нашата кооперация. Дядо ми Борис Левиев, музикант, много строг като всеки диригент, редовно ми даваше да преписвам разни ноти и после получавах по 50 ст. Така ме възпитаваше.
И той като разбра какво става, че има дуел на покрива, се качи и усмихнат започна да вика нежно моето име. Пое ме и като слязох, такъв шамар ми зашлеви, че още го помня… Тогава си помислих: колко лицемерни могат да бъдат големите!!!", разказва Маричков в едно от своите интервюта.
"На хората им дай да кажат, че нещо е станало не както те са го искали, че да почнат да плюят и да псуват.
Българинът просто много обича някой друг да му е виновен за всичко и адски мрази да има собствена отговорност и право на избор
Наслоенията от онова време си стоят още. Има я носталгията, а се учудвам и на младите хора, които също се включват в тази група, а дори не са живели в тези тъмни времена.
Хубавото на соца беше само че бяхме млади, категоричен е Маричков.
Преди смятах, че мога да давам оценки за всякакви неща от позицията на човек, който не е правил сериозни грешки в живота си. Преживях преди години жестока катастрофа и мисля, че Господ ми даде един сериозен урок. Преди не бях много толерантен", допълва той.
