Православната ни църква почита на 3 ноември паметта на Светите свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал, и на Свети Пимен Зографски.
Свeти Пимен Зографски (1540-162) е били монах в манастира "Свети Георги Зограф" на Атон.
Когато бил на 55-годишна възраст, явил му се във време на молитва Свети Великомъченик Георги Победоносец и му съобщил Божията воля да бъде пастир на своя еднокръвен народ, който е останал без пастири. В продължение на много години той обиколил почти цяла България.
Най-напред бил в родния си град София и нейните околности, след това в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, посетил много градове като Видин, Силистра и др.
Сляп прогледнал с неговата молитва
Навсякъде проповядвал словото Божие, утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел много чудеса, строил и ремонтирал храмове. В Доростолската епархия с молитвата си дарил зрение на един сляп по рождение.
Построил, обновил около 300 църкви и 15 манастири, като собственоръчно ги украсявал със стенопис. Между тях са Черепишкия манастир във Врачанска епархия и Суходолския манастир (тогава) във Видинската епархия.
Към края на живота си преподобния Пимен се завърнал в Черепишкия манастир, за да предаде тялото си там на земята. Скоро заболял тежко и починал на 3 ноември 1620 г.
Преди смъртта лицето му просияло, а при гроба му ставали чудеса. Впоследствие турски разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение.
Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли нетленните мощи на преподобния в своя манастир, където трябва да почиват и досега. Този манастир някога се намирал в пределите на българската Видинска епархия, но сега се намира в Сърбия, близо до Княжевац.
3 ноември е и ден на българския художник
За покровител на българските художници е обявен през ноември 1993 г. по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие "Свети Пимен Зографски". Празнува се от художниците иконописци и реставратори.
Светите свещеномъченици Акепсима, Йосиф и Айтал пък станали жертва на гонението при цар Сапор през IV век, който издал указ да бъдат издирвани и наказвани със смърт християнските свещенослужители, ако откажат да пренесат жертва на персийските божества.
Свети Акепсима бил епископ, Свети Йосиф – презвитер, а Свети Айтал – дякон. Пръв пострадал Акепсима. Бил на 80-годишна възраст, когато го заловили и изправили на съд. Той отказал да се отрече от вярата си.
Предали го на изтезания. Акепсима понасял с търпение ужасните мъчения. След като изтърпял разни страдания, Акепсима бил затворен в тъмница, където на другия ден довели и други двама свещенослужители – престарелия Йосиф и младия дякон Айтал.
И двамата били ревностни разпространители на Христовата вяра. Като се уверил в непреклонността на мъчениците, съдията ги хвърлил в тъмница, където в продължение на три години били подлагани на много мъчения.
Дърво с лечебни плодове
На християните било забранено да ги посещават, да им носят храна и да проявяват грижи за тях. Когато след три години отново ги изправили пред съда и те отказали да изпълнят царската заповед, св. Акепсима бил осъден на посичане с меч, а свещеникът и дяконът били отведени в друг град и затворени в тъмница. Съдията след дългите мъчения издал заповед мъчениците да бъдат убити с камъни.
На мястото, където бил убит дякон Айтал, израснало дърво, което имало лечебни плодове. Мнозина от вярващите виждали на същото място небесна светлина и ангели да възпяват Бога, Който прославя своите светци.