Една емоционална история от село близо до Кладан (Босна и Херцеговина) доказва, че понякога животът наистина пише романи. Паша е жена с голямо сърце, а нейната история разтапя и най-коравите. Тя е омъжена за съпруга си Муниб от 42 години и както казва, те са родени един за друг.
"Аз го намерих, той ме намери, родени сме един за друг. Имах сестра във Власеница, когато той работеше там. Така се запознахме. И до днес сме заедно."
Въпреки голямата си любов двамата нямаха собствени деца, но хранеха и гледаха оставеното момиченце.
„Преди около 30 години една баба изостави момиченце, това беше нейната внучка.
Взех я и я отгледах до шестгодишна възраст. Въпреки че нямах собствени деца, бях най-голямото дете в семейството си. Знаех, че всичко около децата не беше лесно. Не беше сигурно дали ще останем в Мърконич. В града или където и да отида, щях да я взема със себе си“, казва тя.
Според Паша бебето било на четири месеца, когато го изоставили и двамата със съпруга й решили да го вземат, пише blic.rs.
Войната и родителите
„Когато проговори, ми викаше „мамо“. Войната в Босна и Херцеговина свърши, родителите ѝ разбраха къде е момичето, дойдоха да го вземат. Взеха я насила от двора ми, откраднаха я“, разказва Пашата и допълва, че момичето се казвала Хаджира, но тя не харесваше това име, затова я кръстила Самира.
„Този момент беше много болезнен за мен. Но все още имам контакт с това момиче. Тя идва при мен, аз отивам при нея, не успяха да ни разделят“, продължава Паша.
Както казва, когато родителите поискали момичето за първи път, те не го дали и затова решили да го откраднат.
„Мина една година, по всякакъв начин се опитах да се свържа с родителите ѝ. Когато успях, отидохме и върнахме момичето, тя беше много щастлива“, продължава Паша.
Споразумение
Тогава се уговорили момичето да остане 15 дни при Паша и Муниб и 15 дни при биологичните си родители. В началото споразумението беше спазено. След година обаче те се преместиха, взеха момичето и всички контакти прекъснаха.
„Осъзнавах, че е справедливо Самира да знае от самото начало, че има биологични родители. Работех срещу себе си.
И ако бях в нейното положение, щях да се интересувам кой наистина ме е създал и родил.“, казва Паша.
Когато починала майката на мъжа ѝ, телефонът звънял непрекъснато и по едно време получила непознато обаждане. Паша отговаря, а от другата страна се чува:
"Мамо, помниш ли ме, аз съм Самира, как си?"
„Казах й, грешиш, аз не съм ничия майка, нямам свои деца.
И Самира казва "Да, ти си Паша, майка ми, намерих ти телефона, защо не ме приемеш за приятел във фейсбук?"
Паша беше объркана от фамилията на Самира. Когато беше момиче, тя беше Мухич, а сега в социалните мрежи Шахинович.
Самира вече била омъжена.
"Самира се омъжи в Белгия, оттук и фамилията Шахинович, има две деца и живее щастливо. От това обаждане до днес нищо не се е променило."
Превод и редакция: БЛИЦ