България и Китай имат допирни точки в няколко сектора, извън традиционните. Това са креативните и рекреативни индустрии. Това каза д-р Даниела Везиева от икономическия екип на СИНПИ по време на Международната конференция „История и перспективи на българо-китайските отношения – политика и икономика: двустранни и регионални аспекти“.
„България на второ място в света по термални води. Предоставя една от най-висококачествените услуги в балнеолечението. Това е ниша, в която Китай би могъл да се възползва изключително много.
Освен това иновациите, свързани с производството на машини за преработвателна промишленост, също са една от нишите, които биха могли да дадат един тласък в индустриализацията на нашата страна.
БАН и институтът, който разработва иновативните технологии, свързани с кръговата икономика, също е една допирна точка, която бихме могли да ползваме в развитието на нашите икономически отношения“, обясни Везиева.
По думите й трябва да намерим баланса в икономическите и търговските си взаимоотношения с Китай и това може да стане чрез платформата, в която България участва от 2015 г. – „Един пояс, един път“.
„Тя дава изключително сериозни възможности, защото страните, които участват в този проект произвеждат около 28% от световния брутен вътрешен продукт, което никак не е малко“, изтъкна бившият министър на икономиката и допълни, че този проект дава един различен поглед на това как през икономическите модели бихме могли да живеем като глобално общество и да споделяме една обща човешка съдба на мир и на икономически растеж, каквито са целите на този проект.
Тя посочи, че през тези 9 години, в които ние си сътрудничим, числата са пораснали. Пораснал е стокообменът – от 1,7 до 4,184 милиарда 2022 г., до 3,974 милиарда през 2023 г. През това полугодие стокообменът ни е за 1,720 милиарда. Кумулативните ни инвестиции са от порядъка на 600 милиона, а преките са 160 милиона долара.
„Но това са малки числа, защото в разреза на стокообмена ни, профилът на България е следният: ние изнасяме природни ресурси, а внасяме от Китай стоки с висока добавена стойност“, категорична е Везиева.
Спроед нея за нас, българите, като прагматици, е изключително важно споразумението, което имаме между нашите страни, да стане стратегическо, да се разшири в посока на безвизов режим и да продължим този тренд, който започна с проекта „Един пояс, един път“ – от взаимна търговия да преминем към експорт на модели – финансови и модели за управление.
„Аз наистина вярвам, че и двете страни имат желание да го направят, и двете страни имат потенциала да го направят“, заяви в заключение Даниела Везиева.