На няколко места в България се отглеждат магарета. Но единствено във фермата на Гергана Стоева в софийското село Желява наблягат на ползите от магарешкото мляко за здравето.
– Магаретата не са в списъка на селскостопанските животни на Министерството на земеделието и храните – уточнява Гергана. – Нито пасища дават, нито субсидии. Моята цел не е да използвам подпомагане. Искам да направя продукти, полезни за здравето.
Гергана е завършила фотография в Нов български университет, но отдавна се занимава с животни. Родителите й са започнали с крави на свободна паша под връх Мургаш в Стара планина. В магаретата младата жена “се влюбва” преди четири години. Двете първи магарици – Вихра и Нинка, остават нейните любимки. Работи само с майка си и баща си, други работници няма. Е, и децата помагат.
Една ветеринарна лекарка води студенти да видят какво и как става тук. Изследват животните, взимат им кръв. Иначе специалисти по магаретата няма. Животните боледуват. Паднат ли, умират. Досега във фермата не са излекували магаре.
Гергана няма време да описва добрите опити в работата си, но има намерение да направи нещо като наръчник, за себе си
Породата, която отглеждат, е “Мартина франка”, защото са по-едри, по-издръжливи и дават по литър и половина мляко (за разлика от другите, от които може да се издои по половин литър). Два месеца след като роди магарицата, се оставя да кърми малкото. 5-6 месеца (до следващото раждане) вече може спокойно да се дои.
С магарешкото мляко се лекуват основно болести на белия дроб – съдържа много калций, магнезий и желязо. То е бяло на цвят, малко по-разредено от кравето, с което сме свикнали, но естествено сладко. Така с няколко думи може да се опише магарешкото мляко. Богато е на много имуноглобулини, които засилват имунитета. Съдържа 60 пъти повече витамин С в сравнение с кравето мляко.
С високото си съдържание на Омега 3 и Омега 6 то е незаменимо за здравето на сърцето и мозъка. С антибактериалния ензим “лизозим” пък унищожава вредните бактерии в червата и предотвратява чревни инфекции.
60 мл мляко е дневната доза за възрастен човек Цената е от 60 до 100 лева за литър.
– Преди няколко дни дойде един човек и купи половин литър прясно магарешко мляко – разказва Гергана. – Синът му кашлял от един месец. Сменил няколко антибиотика, правил инхалации. Накрая самият лекар посъветвал да намерят магарешко мляко.
Детето се оправило за два дни, похвалили се родителите
Освен прясното и лиофилизираното магарешко мляко от фермата предлагат и бонбони за смучене без добавена захар, хранителни добавки и пробиотик.
Изследванията на млечния продукт започват в Университета по хранителни технологии в Пловдив с акад. Мария Балтаджиева. Сега нейното дело продължава синът й Анастас Анастасов (технолог по млякото и млечните продукти) в специализираната лаборатория за изпитване на мляко и млечни продукти LB LACT за създаването на пробиотици.
Големи фирми от Германия и Испания проявяват интерес към продукцията на базата на магарешкото мляко. От 2 години работят с него, за да разберат кой от щамовете с коя билка ще е най-полезен за пробиотика. Преди години, като участвали на изложение в Нимбо в Китай, “смаяли” с магарешкото мляко с бабини зъби. Възможностите за износ за азиатската страна обаче се ограничават от бюрократични проблеми от наша страна.
Гергана Стоева е била и във Франция и споделя впечатленията си.
– Там отглеждат много магарета, стопаните са сдружени в асоциации. Но тяхната работа е насочена повече към козметиката. Занесох от бонбоните, бяхме направили и сирене. Само от магарешкото мляко не става, с примес от козе мляко се получи уникален вкус. Специалист по сирената каза само суперлативи.
И още една идея предложили французите. На изложението с площ от 160 дка изхвърляли отпадъците с коне.
Защо магаре да не е сметосъбирач в някой курортен град у нас например
Хем атракция, хем биосметоизвозване. Има такива проекти, които се финансират с европейски пари.
– Изложението във Франция е много интересно – казва още Стоева. – В една огромна зала има 6-7 породи магарета. Ползват ги повече за работа, заради терените във Франция. Обработват си лозята с тях.
В Желява първо правят лиофилизирано магарешко мляко, за да се съхранява по-дълго, пакетират го и така срокът на годност става две години
Лиофилизацията, или замразяването, е техника за дехидратация, която се основава на сублимацията на водата в продукта. Това означава, че водното съдържание в продукта преминава от твърдо в газообразно състояние – или от лед в пара, – без да преминава през течно състояние. Счита се за висококачествен метод на дехидратация по няколко причини. А именно – работи при ниски температури, което допринася за запазване на хранителната стойност, вкуса, външния вид и чувствителните към топлина съединения в продукта. Потиска химичните и микробиологичните процеси, което значително забавя влошаването на качеството му (като по този начин удължава срока му на годност).
– На мен не ми се хаби млякото за кремове – сериозно казва Гергана, – след като е толкова полезно за здравето. Може да се направи сладолед например. Е, не че не разработихме и много хубав сапун…
В селото няма магазин, няма офис. Продуктите са във фермата. Гергана Стоева мисли да обособи едно местенце, където да посреща деца и други посетители, да им показва магаретата със и без “магариите” им. Дано да й стигнат времето и средствата все пак.
Нели БОНЕВА
