Високо напрежение предизвика ръководството на БДЖ с предложението си от догодина да бъдат спрени част от влаковете в Северна България. Сред тях е линията Добрич – Кардам.
В община Генерал Тошево хората се възпротивиха остро с подписка срещу новото разписание, защото това е единствената им директна транспортна връзка с големите градове, а и между селата. Автобуси има само до областния център – Добрич.
Генерал Тошево е десетата по големина община в страната с 42 населени места. Както във всички отдалечени краища у нас, тук живеят предимно възрастни хора.
"Един влак върви и да нямаме връзка! Не е добре. Просто и навсякъде е занемарено – и гари и какво е това, не знам", коментира Варвара Костова.
Железопътният транспорт е предпочитан и от младите хора, заради по-ниската цена, пък и удобството на спалните вагони за по-далечни дестинации.
"Аз съм го ползвал лично. Това е връзка все пак с Добрич и с Варна. Ако падне влакът, пада и връзката ни с града", каза пред БНТ Стоян Колев.
"Значи спираме БДЖ-то, да спрем и линейките, да спрем, автобусите и връщаме се на кон и каруца", заяви Маринел Стоянов.
Общинският съвет на добруджанския град излезе с декларация срещу спирането на влака.
Билетите се продават от кондуктори
"Тук е и ролята на държавата. Тя трябва да дотира този транспорт, за да осигури нужната връзка на нашата община с останалата част на България. И разбира се жп гарата и жп линията имат специално място за жителите на община Генерал Тошево, тъй като благодарение на тази ЖП линия градът се е развил", обясни кметът на община Генерал Тошево Валентин Димитров.
Всъщност градът е получил името си от гара Генерал Тошев, която днес е само спирка.
"Навремето имаше билетна каса в гарата, но съкращавайки персонала в годините, касата затвори.
Повече от 10 години билетите се продават във влака от кондуктори. В много от случаите са споделяли хора, пътуващи във влака, че не се дават билети, а се вземат парите "по предназначение" в джоба", каза кметът на село Кардам Георги Събев.
И други кметове имат подобни наблюдения, затова смятат, че анализите на държавната железница за малкия брой пътници и загубите са изкривени. Линията не е ремонтирана от десетилетия, а преди три години модерните мотриси са заменени със стари дизелови локомотиви.
"Харчи 250 литра на час. Къде ще го сравним с една мотриска, която 20 – 25 литра харчи на час – това е 10 пъти повече", добави Георги Събев.
"В момента влакът се движи с 30 – 40 километра и повече от 25 – 30 години не е осъществяван основен ремонт, с което най-малко да си намалят и да си оптимизират разходите", каза още Валентин Димитров.
При типичните за Добруджа снегонавявания влакът е единствената транспортна алтернатива на местните жители, които настояват тя да се запази.