Депутатите с извънредно решение, което чакаше цяла България

На заседание на правната комисия бяха обсъдени и приети на първо четене три проекта за промени в съдебния закон, предложени от ПП-ДБ, ИТН и „Възраждане“. Всички проекти получиха подкрепа, но с различни гласове: 23 гласа за предложенията на ПП-ДБ и ИТН и 20 гласа за тези на „Възраждане“, които не бяха подкрепени от ДПС – Ново начало.

Промените са насочени към затрудняване на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор.

Основни предложения в проектите:

• ПП-ДБ:

  1. Въвеждане на двойно мнозинство при избора на шефовете на върховните съдилища.
  2. Промяна на процедурата за избор на главен прокурор – при връщане на кандидатурата от президента за повторно одобрение ще се изискват 17 гласа вместо 13.
  3. Забрана за заемане на ръководни длъжности след изтичане на мандата или временното изпълнение на функциите.

• „Възраждане“:

  1. Забрана за изтекъл мандат на ВСС да избира главен прокурор или шеф на върховни съдилища.
  2. Кратък и ясен проект, с морал като водещ принцип.

• ИТН:

  1. Ограничаване на броя заместници на главния прокурор до двама.
  2. Премахване на възможността за командироване на магистрати на незаети длъжности.

Дискусии и коментари:

На заседанието присъстваха правосъдната министърка Мария Павлова и шефката на Инспектората към ВСС Теодора Точкова. Представители на ВАС, ВСС и ВКС отсъстваха, позовавайки се на организационни причини.

• Коментари на представители на партии:

  • Петър Петров („Възраждане“) подчерта, че следващото заседание на ВСС, на което се очаква изборът на Сарафов, е насрочено за 16 януари.
  • Атанас Славов (ДБ) изрази притеснение, че ако Сарафов бъде избран, мандатът му ще е прекалено дълъг.
  • Рая Назарян (ГЕРБ) заяви, че партията ще подкрепи всички проекти, въпреки недостатъчните становища от професионалната общност, и подчерта, че решението е по-скоро политическо.
  • Александър Рашев (ИТН) също изтъкна липсата на експертни становища и призова за бързо прецизиране на текстовете.

• Министър Мария Павлова:
  Тя критикува подхода за правене на съдебни реформи „на парче“ и предупреди, че процедурата по промени в съдебната система изисква внимателно и дългосрочно планиране, а не прибързани решения.

Заключение:

Обсъжданите законопроекти са насочени към реформи в съдебната система, но бяха придружени от критики за липсата на експертна оценка и забележки за необходимостта от прецизиране на текстовете.